БГ вдъхновение за Елица и Роуз

Проектът среща две артистични гледни точки към света през очите на пътуващия човек. Българката е антрополог с интерес към изкуството. Във вернисажа тя споделя свои снимки, колажи и предмети, които са романтично намигване към комунистическата реалност в страната ни някога. В текстове и образи Елица изследва как личността и идеите за красотата се променят след края на социализма. Американката е художник по призвание и талант. Голям почитател е на българската природа, чиито форми я вдъхновяват за пейзажите, които е рисувала през последната година и сега излага. <br /> <br /> Роуз е омъжена за брата на Елица. Кога и как това се е случило, не е особено важно. Но снаха и съпруга се оказват сродни души. Бързо разбират, че ги свързва не само семейството, кръстосано през Атлантическия океан, а и общата страст да пътуват и да споделят преживявания. Различното е погледът на две жени, израсли в различни култури.<br /> <br /> Фотографиите и колажите на Елица Ранова, както и общите инсталации на двете авторки са фокусирани върху колекции от предмети и практики, които се предават от поколение на поколение.&nbsp;&quot;В днешния ни бит все още се намират предмети от соца. Те предизвикват или носталгичен сантимент, или ги отхвърляме като стари и ненужни - като знаци за отношението ни към това време. Аз обаче намирам и друго значение в старите бутилки и буркани, в конците и преждата, в случайните колекции от капачки, ключове и дреболии. А то е, че предметите могат да свържат хората с личната им история и идентичност&quot;, обяснява Елица, която е доктор на философските науки със специалност антропология. Младата жена е като многоръкия Шива - преподава, пише и снима. Израснала на брега на Черно море, но от 20 години нейният дом е в САЩ. Днес със съпруга и дъщеря си живее в Хюстън, Тексас.<br /> <br /> &quot;Има една тема, която обединява заниманията ми в няколко различни области. И това е темата за отношението на личността към самата себе си и към другите хора. То определя и смисъла на всичко преживяно, което ни поднася съдбата. Често хората се позовават на готови значения, зададени от родната им култура, личното минало, родителите, религията. Аз обаче се опитвам да се намеся в тези шаблони, защото съм убедена, че човек може да ги промени и най-вече - да си създаде нови, лични значения.<br /> <br /> Върху това работя не само като антрополог, но и със студентите, на които преподавам този предмет в университета &quot;Райс&quot; в Хюстън. Темата е водеща и в заниманията ми като житейски треньор (коуч) на творци и на хора, които сменят работата или попрището си. Същото изследвам и чрез фотографията и визуалните изкуства. От години аз пътешествам между две култури. Това ме кара да се надявам, че човек, който гледа моите снимки и колажи, може да разпознае в тях по нещо от своя личен опит, което да го провокира да се замисли и да продължи напред&quot;, споделя Елица.<br /> <br /> Картините на Роуз показват жената чрез пейзажа, който е едновременно вечен като Витоша и Родопите, и ефимерен като разместването на въздуха от крила на пеперуда.&nbsp;&quot;Преместих се в България преди малко повече от година и това е колекция от произведенията създадени тук. Схващам творбите си като портрети на моя вътрешен пейзаж. Те отразяват това, което съм попила в България&quot;, споделя пък американката.<br /> <br /> Роуз е родена и израснала във Флорида, където получава и бакалавърската си диплома. След това става магистър на университета в Саутхемптън, Великобритания. През лятото на 2006-а изучава история на изкуството в Кеймбридж. После се омъжва за българина и се преместват да живеят в Ню Йорк. Там, между изложбите и пътуванията, Роуз преподава рисуване на групи от възрастни почитатели на изкуството към Newark Museum of Art. В София единственото, което семейството взима от Щатите, са трите им кучета. През по-голямата част от времето си в България Роуз рисува и пътува. Влюбена е в страната ни и това си личи от изпълнените й с нежност пейзажи. Понякога, когато я помолят близки приятели, дава и уроци по английски.