Има ли вина Артър Милър за самоубийството на Мерилин Монро? (СНИМКИ)
Артър Милър е значима фигура в американския театър. Автор е на пиесите "Всички мои синове" и "Смъртта на търговския пътник", които се нареждат сред най-награждаваните драматургични творби в света. Самият той е носител на наградата "Пулицър". Но това, с което и до днес свързват името му, е... Мерилин Монро, пише impressio.dir.bg.
Бракът му с нея му носи голяма популярност, но се превръща в драма за Мерилин, защото Артър Милър я напуска в състояние на изтощителна депресия. В дневниците й, публикувани след нейната смърт, се разкриват терзанията на Мерилин - как тя, най-желаната и харесвана жена в света, се е чувствала покрай него като непълноценна, глупава, ненужна и досадна влюбена!... Кой е Артър Милър, и фатална ли се оказва тяхната раздяла?
Артър Милър / с рождено име Артур Ашер Милер/ е от еврейски произход - родителите му са емигранти в Америка.
Роден е на 17 октомври 1915 г. в Ню Йорк, завъшва журналистика в Мичиганския университет и първоначално работи като редактор в студентския вестник "The Michigan Daily".
Утвърждава се като един от водещите драматурзи в света. Има три брака, като вторият е с Мерилин Монро / 1956-1961 г./, а третият е с фотографката Инге Морат, за която е женен от 1962 г. до смъртта й през 2002 г.
Самият Артър Милър умира на 89-годишна възраст през февруари 2005 г.
Драматургът, малко преди смъртта му
От първия си брак с Мери Грейс Слатери, драматургът има син и дъщеря, но това не успяло да укрепи брачния им съюз.
През 1950 г. Артър среща Мерилин, но решаваща за любовта им е следващата им среща, която се състоява чак след пет години.
Артър и Мерилин в началото на връзката им
През 1955 г. Мерилин току-що се е разделила с бейзболната легенда Джо ди Маджо и търси утеха в друго мъжко рамо.
Събитията се развиват по-бързо, отколкото са очаквали и двамата с Артър.
Той се развежда с жена си и буквално след няколко месеца се жени за Мерилин.
Сватебният ден с Мерилин
За жалост, за още по-кратко време се разочарова от нея. Записва следните горчиви редове в дневника си:
"Мислех, че си ангел, а ти... Оливие /б.а. говори за Лоурън Оливие/ е прав!...Ти си просто една кучка. Аз не съм ти слуга...."
Скоро след сватбата си и двамата разбират, че бракът им е обречен
В същото време Мерилин записва в нейния дневник:
"Артър има Пулицърова премия, пиесите му са търсени от театрите в цял свят, той е умен. Много умен. Артър притежава всичко онова, което не откривах в останалите мъже. Но той има един недостатък - разумът му е по-силен от сърцето. Може би това е достойнство, не зная, но за мен е недостатък.
Мислех си, ето този човек ще ме оцени истински, макар да виждах, че е очарован от славата ми... Артър е по-умен, по-образован и по-интелигентен от мен, той принадлежи на онзи елит, в който аз така мечтаех да попадна.
Артър и Мерилин, на гости на театралния продуцент Кермит Блумгарден
Мислех си, че като стана жената на Милър, всички ще престанат да ме смятат за глупава гъска...А Артър се оказа моят главен житейски неуспех. Да е мой наставник? - Можеше да бъде такъв, но не поиска".
Артър и Мерилин
В брака им не върви и Мерилин прави опит да се самоубие с хапчета сънотворно. Именно тогава тя се пристрастява към алкохола и успокоителните, и въпреки че съзнава гибелното им отражение, съзнателно върви към преждевременната си смърт.
Ето какво е написала в дневника си:
"Аз съм безумно зависима от лекарства. Разбирам, че това е лошо и гибелно, че води до загуба на памет,...особено в съчетание с алкохол,...всичко разбирам!... Но когато вечер ме нападне самотата, когато останалите хора са с някого, тъгата заради моято ненужност ме грабва и ръката ми сама посяга към сънотворните, а после към бутилката с шампанско, или уиски. В последно време уискито по-често заменя шампанското. Аз се успивам. И нека! Ако не съм нужна никому, то нека бъде ненужна и на себе си!..."
Щастието им е кратко...
След 5 години мъчителен брачен живот и един аборт на Мерилин - при 5-месечна бременност, Артър Милър я напуска, като я оставя в състояние на пълно нервно изтощение.
Прави следния коментар защо постъпва така:
"Аз отделях цялата си енергия, за да й помогна тя да се справи с проблемите си. За съжаление, не успях!..."
Мерилин изпада в пълна депресия и отново посяга към таблетките сънотворно, а в един от редките си трезви мигове в онзи период написва:
"Разбирам, че няма да успея дори да умра. Ненавиждам Артър повече от всеки друг на света. Не, повече ненавиждам Блондинката. Тя е на висота на екрана - очарователна, сияеща, обожавана от милиони. Пълен мой антипод - на унищожената, никому ненужната!..."
Този текст е може би най-силното предусещане за Края на Мерилин. Двамата с Артър се развеждат през 1961-ва и след една година Мерилин се самоубива.
Артър продължава своя живот с Инге Морат и бракът им е щастлив. Парадоксално, но той се запознава с Инге по време на снимките на филма "Непригодните", сценарият на който написал специално за Мерилин.
Артър Милър приема вестта за смъртта на Мерилин като тежък удар. Това разбираме от едно изказване на самата Инге:
"Самоубийството на Мерилин ми донесе огромно страдание. Знаех, че Артър ме обича, но виждах, че той не може да забрави за трагедията с Мерилин. Чувствах се виновна!..."
Артър Милър и втората му съпруга Инге Морат
Артър и Инге имат две деца - момче и момиче, но момченцето се ражда със синдрома на Даун и Артър Милър решава, че трябва да го изолират от сестричката му. Дават болното дете в приют и той никога не го посещава. Инге ходи на свиждане със сина си и страда дълбоко. Вероятно това натрупване на страдание във времето, предизвиква и рака, от който умира през 2002 г.
Инге Морат остава в историята като първата жена-професионален фотограф в Америка, но дали в действителност е била щастлива?!
Артър Милър надживява третата си съпруга с три години, като малко преди смъртта си признава в интервю, че година след смъртта на Инге, е започнал връзка с 34-годишната художничка Агнес Барли.
Артър Милър умира през 2005-а. Така завинаги се затваря "любовният триъгълник" на Мерилин, Инге и Артър.
Артър Милър, като начеващ драматург
И тримата са големи имена на нашето съвремие - всеки се реализира максимално в професията си, и в същото време остава дълбоко нещастен по своему.
Артър Милър, на премиерата на пиесата му "Всички мои синове" /1947 г./
Смъртта на Мерилин сякаш затваря като в капан бъдещето на Артър и Инге, и те като че ли до края на живота си са били орисани да изплащат нейната отхвърлена любов?...Това разчитаме зад редовете на техните дневници.