Визитка: Роден е на 23 март 1949 г. в София. Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1972 г. със специалност актьорско майсторство в класа на професор Гриша Островски Играл е на сцената на Варненския театър, работил е в театър “Сълза и смях”, а от 1984 г. играе в Театър „София”. Театрални роли: Фердинанд в „Коварство и любов” от Шилер, Ибън в „Любов под брястовете” от Ю. О'Нийл, Данаил в „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” от Яворов, Киряков в „Сън” от Ив. Радоев, Омуртаг - стражар в „Пир по време на демокрация” от Ст. Цанев, Били Бибит в „Полет над кукувиче гнездо” от К. Киси. Участия в киното: „Петимата от Моби Дик”, „Зарево над Драва”, „Борис І”, “Апостолът в премеждие” и др. Както и в италианския сериал „Октопод”, в българските - „Стъклен дом” и „Отплата”.
<strong>- Г-н Константинов, Театър &bdquo;София&rdquo; взе наградата на Министерството на културата за мениджмънт. Как се прави успешен мениджмънт по време на криза?</strong><br /> <br /> - С работа. С много работа. С търсене отговор на въпросите &ndash; какво става в момента в държавата? Как се чувстват хората? Какво мисли обществото? Какво би го занимавало? Какво би го забавлявало? Кое би му било интересно? Кое би го извадило от първосигналните реакции и емоции? Какво би го накарало да мисли? Но все пак не бива да забравяме, че театърът е място за забавление. Всяка вечер заедно с нас, актьорите зрителите се превръщат в царе, политици, работници, хитреци. За час и половина те се чувстват по този начин и така общуваме. Всичко това трябва да се анализира, оценява и да се вкара в микса, наречен репертоарна политика на театъра. Това е първият кит, върху който стъпва театърът и това го защитих в новата си програма за директор на Театър &bdquo;София&rdquo; за втори мандат. Останалите опорни точки са финансовата стратегия, социалното и икономическо присъствие и международната дейност. Нека не забравяме, че ни предстои да бъдем европейска столица на културата през 2019 г. <br /> <strong><br /> - Доста е тънък този момент - да отговорите на настроенията на хората, но и да не преваляте добрия вкус. Въпреки че Камен Донев на церемонията &bdquo;Икар&rdquo; каза, че нямало нищо лошо в комерсиалния театър.</strong><br /> <br /> - Комерсиален театър не значи само лош вкус. Комерсът не означава на всяка цена търговия с душите на хората на ниско ниво. Особено в един репертоарен театър като Театър &bdquo;София&rdquo; не можем да си позволим да бъдем само&bdquo;арт&rdquo; и да играем на полупразен салон. Ние сме задължени да играем пред пълни зали. И винаги със задължението за добър вкус. Това е условие, без което не можем. Добрият вкус не изключва комерсиално направен театър.<br /> <strong><br /> - Бяхте избран за втори мандат за директор на Театър &bdquo;София&rdquo;. Какво ново предвиждате в следващите четири години?</strong><br /> <br /> - Да продължа всичко направено дотук, да бъда актуален с времето, да развивам качествата на състава, да водим диалог и да привличаме нови групи публика и творци. Не се свеня да кажа, че ще продължим да бъдем просветители.<br /> <strong><br /> - Театър &bdquo;София&rdquo; бе домакин на много представления от провинцията, които бяха показани в рамките на Софийския театрален салон. В колапс ли е българският театър, както предвиждаха?</strong><br /> <br /> - Вече толкова години настъпи ли колапс? От толкова години се борим като плувка над вълните. И не потънахме. Плувката е отгоре. Затова е плувка. Българският театър никога няма да потъне. Разбира се, някои за известно време слизат под вода, други се изкачват на гребена на вълната. И слава Богу. Никога никъде не е равно. Ситуацията е еднаква за всички. Някои казват - София е едно, ние сме друго. Не, всеки оцелява и работи в собствения си театър според зададените си параметри и условия, които има. Според зададените възможности на всеки един град, според зрителите. Като задължението на всеки театър е той да поставя условията, а не обратното &ndash; улицата да нахълтва. И да казва &ndash; искаме Октомврийска революция и да виждаме как ще гърми &bdquo;Аврора&rdquo; на сцената. Не, ние искаме да видим революцията, както я вижда Георг Бюхнер в &bdquo;Смъртта на Дантон&rdquo;. Пак е революционно време, но по друг начин.<br /> <strong><br /> - Кои са новите заглавия, които ще видим? Какво репетирате?</strong><br /> <br /> - Репетираме &bdquo;Напразни усилия на любовта&ldquo; от Шекспир, което е продължение на темата &bdquo;Коварство и любов&rdquo;.Сега сме оставили коварството и сме на &bdquo;вълните и крилете на любовта&ldquo;, както се казва в едно заглавие. В момента с театъра се репетират три проекта на млади творци &ndash; Тея Сугарева поставя шест едноактни пиеси на Матей Вишниек със заглавие &bdquo; WelKome America!&rdquo;, Василена Попилиева поставя &bdquo;Вампир&ldquo; от Антон Страшимиров. И двете постановки ще имат премиера на Международния фестивал &bdquo;Варненско лято&ldquo;. Режисьорът Борис Кръстев ще представи &bdquo;Без контрол&ldquo; от Яница Христова &ndash; театрален диспут между учител и ученик за проблемите на днешното българско училище. След това Неделко Делчев започва репетициите на &bdquo;Г-жа министершата&rdquo; от Бранислав Нушич в един нов цикъл от социални послания. До Нова година Иван Добчев ще постави &bdquo;Опера за три гроша&ldquo; от Б. Брехт.<br /> <strong><br /> - Коя ще е г-жа министершата?</strong><br /> <br /> - Очаквайте страхотно разпределение.<br /> <br /> <strong>- Как върви новото ви заглавие &bdquo;Парижката Света Богородица&rdquo;от Виктор Юго с Калин Врачански?</strong><br /> <br /> - Отлично. Салоните са пълни, слагаме извънредни представления. &bdquo;Тирамису&rdquo;от Й. Овшанко на Николай Поляков също върви много добре, продава се на каса. Седемте актриси, които играят в него, са прекрасни и израстват с всяко представление. Страшно много им се радвам. От време на време влизам и ги гледам. Спектакълът намери онази публика, към която е насочен текстът на Овшанко. Но не само тя. Представлението се гледа от широк кръг хора. И остават доволни, както и от &bdquo;За какво е нощта&ldquo; на М. Уелър с участието на Милена Живкова и Ивайло Герасков. Мюзикълът &bdquo;Скачай&rdquo; на Здрава Каменова се превърна в хит сред младите.<br /> <br /> <strong>- Кое ще е следващото заглавие със звездата Калин Врачански?</strong><br /> <br /> - Обсъждаме няколко заглавия. Искам да подчертая, че Калин Врачански е актьор от Театър &bdquo;София&rdquo;, макар и да не е в щата му.<br /> <br /> <strong>- Протестите влязоха като мотив в галавечерта на раздаването на наградите &bdquo;Икар&rdquo;. Защо се стигна до това &ndash; един такъв кротък народ като българския да излезе с гняв по улиците? Сякаш изведнъж се случи това.</strong><br /> <br /> - Кой автор казваше: &bdquo;И тъй ний много претърпяхме, но стига толкоз да търпим...&ldquo; Явно идва един момент, в който трябва да се прояви недоволството. Протестите на хората са справедливи. Но се питам - защо никой досега не отговори от колко време вероятно тлее това недоволство? Как се провокира изведнъж? Откъде се провокира? Приемаме, че е от сметките. Да, наистина сметките сега бяха по-високи, но те винаги са били трудни и за много хора непостижими, защото доходите ни са ниски. Какво изведнъж, в този момент, катализира този протест?Той започна с ясни намерения, но се разкъса от противоречия и зави в най-различни посоки. Така продължава и досега. Значи катализацията на процеса идва от другаде. От къде, от кого? Ред е на социолози и политици да кажат. Слушаме всякакви обяснения на хора от Орлов мост, от други знаменателни места, появи се и палатков лагер. Все повече хора от участващите говорят и се вземат на сериозно. Приличат ми на ония с тужурките, които по-възрастните добре помним. Откъде идва всичко това? Не омаловажавам протестите, но истинските хора в тях като че ли изчезнаха. Или бяха яхнати и използвани от някакви други хора. Уж нямали желание да се появяват, но се появиха. Седят на едни маси, на лицата им я няма умората от денонощните протести, а се изписаха претенции и самочувствие.<br /> <strong><br /> - Май българинът твърде дълго търпи. Когато ежедневно има нарушения &ndash; от улицата като се започне, ние се правим, че не ги забелязваме, вместо да живеем по правилата.</strong><br /> <br /> - Мечтая за този момент &ndash; живот по правилата. Свиркам с клаксон на хората, които си хвърлят цигарите на улицата. Упреквам себе си, когато ми се случи да пресичам на червено. Все по-малко го правя, все повече са хората, които се опитват да живеят по правилата. Лека-полека създаваме гражданско общество.<br /> <strong><br /> - Трябваше ли да се стига до самоубийствени самозапалвания?</strong><br /> <br /> - Не. Това е ужасно. Не мога да разбера защо тези хора стигат до това. Не мога да разбера никога ако си християнин, дали би стигнал до такова отказване от собствения си бог. Може би това е достигане до някакъв връх, в който се чувстваш свободен. Как си се изкачил до този връх? С колко кървави нокти и колене, само ти си знаеш, но по някакъв начин си стигнал до върха на невъзможността, която те кара да се разделиш с живота си. Това е някаква болезнена свобода.<br /> <strong><br /> - Тези протести имат ли нещо общо с тези от началото на 90-те и от 1997 г.? Май не сме се поучили от грешките си.</strong><br /> <br /> - Предните два протеста имаха ясна цел. Имаха ясна мотивация. Имаха истинска природа на чувствата. Ако човек ги види в кадри - тогава и сега, те визуално се различават. Аурата не се улавя от камерите, но се усеща, че е друга. Сега какво ли не видяхме &ndash; от карате удари до фалшиви герои с разбити глави. Винаги е имало такива хора. В същината си онези протести бяха мащабни и сериозни. Тези някак се разпадаха ежедневно, губеха посока.<br /> <strong><br /> - Като форма на солидарност се появиха &bdquo;висящите кафета&rdquo;. Вие ще пуснете ли &bdquo;висящи&rdquo; билети във вашия театър?</strong><br /> <br /> - Ние го правим много често. Не го наричаме &bdquo;висящ&rdquo; билет. Пускаме на преференциални цени билети или каним социално слаби зрители безплатно за определени спектакли. Много е хубава тази инициатива някой да помогне на другия. В това &bdquo;висящо кафе&rdquo; не виждам безпомощност като при Висящия в една пиеса на Станислав Стратиев, а напротив &ndash; опит за подпомагане. Чудесно! Нека да има такива хора, които да оставят билет за даден спектакъл и ние да го дадем на нуждаещия се. Чудесно е. Също като да дадеш чиста риза на друг човек. Като да дадеш глътка въздух и да споделиш с някого твоя начин на живот. <br /> <br /> <strong>в. &quot;Монитор&quot;</strong><br /> <br />