Актьорът Христо Мутафчиев е един от любимците на българската публика, така че не се нуждае от представяне. От близо 8 години той е и председател на Съюза на артистите в България. Поводът да го потърсим са номинациите на тазгодишния “ИКАР” и подготовката на актьора да влезе в ролята на Стамболов - една от най-противоречивите личности в нашата история. И то - след като Мутафчиев прекара тежък инсулт, който го беше парализирал наполовина!
<hr /> <br /> <strong>- Доволни ли сте от последните номинации &ldquo;ИКАР&rdquo;?</strong><br /> - Аз съм доволен. И ще кажа защо: за първи път от толкова години, в които правим церемонията, съсловието ни долу, в залата, публиката, бяха изключително позитивно настроени. Усетих, че оценяват усилията ни да направим нещо за тях и че разбират смисъла на това - не само оценката на труда им, но и че това е начин за набиране на средства за подпомагане на колеги. Това е най-важното за мен. <br /> <br /> <strong>- Мариус Куркински бе един от наградените...</strong><br /> - Но не беше на награждаването, имал е някакви ангажименти. Мариус е от гениалните актьори и е сравним с актьори като Велко Кънев, като Наум Шопов - с големите. <br /> <br /> <strong>- Разбрах, че се готвите за премиера на спектакъла &bdquo;Духът на поета&rdquo; на Стефан Цанев на 7 април. Същевременно ви намирам в Съюза на артистите, където също имате много задачи...</strong><br /> - Така е - репетираме усилено, и имам задачи и в Съюза. В пиесата играя в ролята на Стефан Стамболов, Вальо Танев играе Захари Стоянов. Режисьор на постановката е Маргарита Младенова. Чрез хрониките на Стефан Цанев преоткрих образа на Стамболов. Направо казано се оказа, че нищо не съм знаел за него. Предполагам, че и много българи, също като мен, не знаят нищо за него. Според мен написаното от Стефан Цанев трябва да се изучава в училище, вместо глупавите учебници на Министерство на образованието. В тези хроники се разказва целият жизнен път на Стамболов, стратегията, която е имал, за да запази България от турско робство. Ние сме... не знам какъв народ сме, след като сме си позволили да го колим като прасе на &bdquo;Раковска&rdquo;, а после студенти да му пикаят на гроба... Викали са му &bdquo;диктатора Стамболов&rdquo;, но малко хора знаят какво е направил. Не знаят, че той е построил сградата на Народното събрание, на БАН, на Държавната печатница, Централна гара, Орлов мост; че подписва решението за построяването на Народния театър, на Духовната семинария, на Синагогата, на Държавния музей. Никой не знае, че Стамболов е открил Пловдивския панаир - първото българско земеделско-промишлено изложение! Стамболов организира първата българска художествена изложба, първия събор на народните песни и танци в България, първата българска Държавна лотария той я изтегля, и какво ли още не е направил и създал този човек!<br /> <br /> <strong>- Как се чувствате в &bdquo;кожата&rdquo; на Стамболов?</strong><br /> - Прекрасно. Откривам изключително много черти, които са и мои черти от характера. Аз съм твърд и краен, когато взимам решения. Аз също имам стратегия и политика в това, което правя тук, в Съюза на артистите. Много крайни решения съм взимал. Всеки ден съм поставен пред някакво решение. Спечелвал съм си и врагове, но какво да направя?! - Като не ме харесват, да ме сменят! Не съм женен нито за Съюза, нито за този офис - имам си професия. В този офис нямам нищо свое, освен картините, които съм си купил сам. <br /> <br /> <strong>- По повод на сегашния министър на културата - актьора Владо Пенев, мнозина ваши колеги смятат, че министерският пост ще е изгубено време за него...</strong><br /> - Не, не е изгубено време. Който гледа на такъв тип институции като Съюза на артистите или Министерство на културата като на чиновническа функция, греши. Защото това е отговорност, която поемаш, за да помогнеш. Не просто да седнеш зад бюрото. <br /> Аз съзнавам, че председателят на Съюза на артистите е представително лице на тази организация и като такова той е човекът, от когото зависят много съдби. Поради тази причина съм си поставил за задача и създаването на социален фонд на Съюза. <br /> <br /> <strong>- Сещам се за един пример, който често чувам от по-стари артисти - как след смъртта на Чапразов, в хладилника му не е имало нищо за ядене, дори коричка хляб!...</strong><br /> - А тези, които го разказват, защо не са се погрижили преди това в хладилника на големия Чапразов да има храна?! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Къде са били тези хора, когато той е бил жив и не е имал коричка хляб в хладилника?! </strong></span><br /> <br /> Аз не искам да чакаме подобни закъснели констатации! <br /> <br /> Фондът, за който имам идея, е нещо съвсем различно. Ние имаме здравен фонд в Съюза на артистите. Това беше първото, което направих още като заех поста на председател на Съюза. Всички приходи от наградите &ldquo;ИКАР&rdquo; влизат в тоя здравен фонд. Помагаме за закупуване на лекарства, за малки операции и т.н. До този момент сме помогнали на около 150 човека. Всъщност идеята за съществуването на творческите съюзи е точно такава - да помагат. А идеята за социалния фонд се роди между мен и Вежди Рашидов. И тя беше да подпомагаме не само актьори, а всички големи български творци. Гого от &bdquo;Тоника&rdquo; имаше нужда, Пеци Гюзелев имаше нужда, много колеги се разболяват от &bdquo;хубав&rdquo; живот... <br /> <br /> Имам намерение в момента, в който заработи новият парламент, да се обсъди една моя идея, която се роди съвместно с независими народни представители от предишното Народно събрание - всички пари от замразените депутатски заплати, вместо да се връщат в Министерство на финансите и там да потънат; всички средства от неизвинените отсъствия на Доган и други като него неприсъстващи в залата депутати, да отиват в социален фонд, който ще бъде създаден към Народното събрание и ще бъде управляван от него. Тогава, при нужда, организации като нашата ще кандидатстват за социално подпомагане и всичко ще бъде прозрачно - къде и за какво отиват парите. <br /> <br /> <strong>- Бихте ли станали политик?</strong><br /> - Ако имам стратегия, да. <br /> <br /> <strong>- Хората много ви обичат...</strong><br /> - Не съм много убеден в това. <br /> <br /> <strong>- Защо мислите така?</strong><br /> - Не мисля, че ме обичат много, защото съм прекалено откровен. Хората не обичат откровеността. Хората, които ме харесват, са провокирани от онова, което съм играл в театъра, киното и телевизията. Но не ме познават! Не ме познават като личност и не ме харесват като личност! <br /> <br /> <strong>- В момента може би просто предизвикахте някои от протестиращите с това, което казахте публично: че тези, които сега викат &bdquo;Оставка!&rdquo;, ще съжаляват. Понеже беше доста нажежено настроението на улицата...</strong><br /> - Аз казах, че тези, които викаха &bdquo;Оставка!&rdquo;, вече съжаляват, и че не бяха достатъчно далновидни да го видят. Аз приемам Бойко Борисов като човек, който държи на думата си. Кадровата му политика е друг въпрос, който касае неговия личен усет към хората и начина му да структурира съответните институции. За последните години, в които съм председател на Съюза на артистите, разбрах, че добрият организатор е онзи, който успее да създаде добър екип около себе си, а не човек, който може да върши всичко. Според мен това обърка експремиера. Но той има достатъчно време в момента да обмисли всичко това и да вземе съвет както от приятели, така и от неприятели. Първо - не всички от старите му министри не &bdquo;стават&rdquo;, и второ - Бойко Борисов показа как, ако един човек не става за тази работа, го хващаш, издърпваш го за яката и той си изчезва оттам. И още нещо - той мъжки показа, че щом като не го искат, може да си подаде оставката. <br /> <br /> <strong>- От вашия кабинет като на телевизор сте гледали протестите пред Народното събрание...</strong><br /> - Не им обръщах особено внимание. Единственото, което ме дразнеше, беше, че нямаше къде да си паркирам колата, а <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>аз съм трудно подвижен и трябваше да се карам с полицаи </strong></span><br /> <br /> за да се вредя за паркиране. <br /> <br /> Но аз не мога друго да разбера - защо сме готови винаги да направим бърза крачка между &bdquo;Осанна!&rdquo; и &bdquo;Разпни го!&rdquo;?! Как се управлява такъв народ?! Знаете ли какво казва Стамболов?: &bdquo;Този народ беше честен, докато беше роб. Като подуши свободата, и се развилня. Държавата ни се напълни с разбойници. Беше заприличала на един голям затвор. Решетки по прозорците, решетки по вратите, решетки по витрините и по балконите... Гражданите се заключваха зад решетките, а навън разбойниците вилнееха. Казах: &bdquo;Тъй ли?! А знаете ли вие Стамболова?!&rdquo; - изкарах армията и полицията на крак и всички престъпници до девето коляно, без съд и присъда - под ножа!&rdquo; <br /> <br /> <strong>- Казвате в едно старо интервю, че сте &bdquo;добра мутра&rdquo;. Как да тълкувам тази ваша самохарактеристика?</strong><br /> - Мутра съм, защото физиономията ми е такава. Иначе, каква мутра съм аз?!... Всеки човек има своята харизма, независимо дали е мутра, или е картофопроизводител, или железничар....<br /> <br /> <strong>- Потушен ли е конфликтът, който възникна в Сатирата?</strong><br /> - Не познавам ситуацията. Там са все големи звезди и явно не смятат, че едно келяво лайно от Карлово като мене може да им помогне. <br /> <br /> <strong>- Скоро от Латинка Петрова чух, че пак заради такива неща е напуснала Сатирата само на 55 години - не й давали роли...</strong><br /> - Пенсионирала се е сама - има Трудов кодекс. Само да не говорим общи приказки: този не ми дава, оня не ми дава роли. Латинка е добър актьор и винаги е била добра, знае какво прави, но въпросът е принципен - ако има подходящи роли, не би следвало да не се дават на този, а да се дават на онзи. Е, има го и това там, в Сатирата - <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>под сянката на звезди като Стоянка Мутафова как да се развиваш?! </strong></span><br /> <br /> Проблемът в Сатирата е следният: никой от тези колеги, наистина добри актьори, не реши, че Съюзът на артистите може да им помогне. А организацията е създадена точно за това. Големите български актьори нямат мотивация да членуват в него - те са си велики!... Прекалено им е голямо егото, за да сметнат, че някой може да ги защитава. В момента сме около 1400 човека членове на браншовия съюз. <br /> <br /> <strong>- Суетата е типично качество за актьора, и тя е много голям проблем, защото обикновено провокира завист... </strong><br /> - Суетата е в природата на актьора по принцип. Ама в природата на актьора е и това да бърка, и като сбърка - тогава да търси помощ. Имал съм случай, в който съм побеснявал просто. Идва актьор при мене и ми казва: &bdquo;Излъгаха ме с един договор в еди-коя си медия, не ми платиха&rdquo;. И аз казвам: &ldquo;Добре, имаш ли договор?&rdquo; - &bdquo;Нямам&rdquo;. Що нямаш, бе? - &bdquo;Ами, щото се разбрахме така&rdquo;. Ами, викам - тогава какво искаш от мене?! Член ли си на Съюза на артистите? - &bdquo;Ами, не&rdquo;. Като не си член, какво искаш от мене, бе?! Нали ще скочат утре членовете на Съюза и ще ми кажат: &ldquo;Чакай бе, ние защо плащаме членски внос?! Оправяш хора, които нямат нищо общо с организацията!&rdquo;.<br /> <br /> А за другото - за завистта и прочее - тя е нещо нормално при високо его, в съчетание с родния ни манталитет. А и не само за българите се отнася. Какво е казал Паганини: &bdquo;Успелите ги мразят, талантливите дразнят, а гениалните се чудим как да ги унищожим!&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- А оправихте ли си делата със съюзните имоти? Имаше една история със Сия Дуфева, която е завлякла доста институции, включително за кратко и вашата...</strong><br /> - Спечелихме делата и си върнахме всичко наше. Остана един-единствен проблем - с един наш имот на &bdquo;Позитано&rdquo; - точно срещу Съдебната палата, който неправомерно съдът го присъди на &bdquo;Индустриал импорт&rdquo;, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>те пък го продадоха на Емил Хърсев </strong></span><br /> <br /> и той почна да ни съди нас, че... имаме нотариален акт за имота. Имотът понастоящем си е негов, защото той си го е купил честно, и ние не съдим него, а държавата - за липса на правосъдие. Ако се реши делото в наша полза, ще искам от което и да било следващо правителство да обезпечи Съюза на артистите с имот в същия размер - 290 квадрата в същата зона; или финансово - с цената на имота. <br /> <br /> <strong>- Знам, че не обичате да ви питат за инсулта, но наистина ли по време на снимки се случи това?</strong><br /> - Да, снимах в Бургас &bdquo;Миграцията на паламуда&rdquo;. Имал съм високо кръвно, но не съм знаел. Че пуша, пуша - и сега пуша, но не е от това. Какво усетих? - Блокира ми лявата ръка и спря да се движи, блокира ми левият крак и спря да се движи - това се случи. Но Господ е бил добър, че оцелях и се възстановявам. <br /> <br /> <strong>- Съпругата ви Елица споделя, че се е молила да се върне пак &bdquo;нейното момче&rdquo; и чак като ви чула пак да й казвате &bdquo;Злато&rdquo;, разбрала, че се &bdquo;връщате&rdquo; към живота... </strong><br /> - Аз припознах Елица като моето момиче, защото тя е неотлъчно до мен и освен, че е много красива, е невероятен човек! Елица е мечтател, а аз съм по-реалист - зодия Овен. Тя и децата ме правят щастлив. Големият син е на 19, малкият &ndash; Благовест, е на 15, а Ая стана на 5. <br /> <br /> <strong>- Големият - Асен, следва ли?</strong><br /> - Асен учи актьорско майсторство в класа на Стефан Данаилов. В началото не вярвах, че има такова голямо желание към професията, дори не вярвах, че ще влезе, а той влезе от първия път. Но там генът е много силен - от дядо му Наум Шопов, от майка му - Лиза Шопова, вуйчо му - Христо Шопов, от баба му и леля му... Има я закваската!<br /> <br /> <strong>- Разбирахте ли се с Наум Шопов?</strong><br /> - Прекрасно се разбирахме. Той беше изключително интелигентен човек. Ние <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>поддържаме много приятелски отношения и с Лиза - <br /> </strong></span><br /> нормално, имаме прекрасен син. Контактуваме редовно, за да можем да помагаме на Асен. <br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че сте усетили някаква почти &bdquo;любовна&rdquo; връзка с женската делфинка Йоана от Делфинариума във Варна, където проведохте част от терапията си за възстановяване след инсулта?</strong><br /> - Ами, да. Всеки път, когато влизах, тя сякаш усещаше и се показваше над водата, идваше близо до мен и почваше да пее и да ми &bdquo;говори&rdquo; - да издава някакви звуци. Аз седя и нещо й говоря, и тя нещо си чурулика... Известно е, че делфините са много надарени, свръхсетивни същества, и при такива болести като моята се препоръчва лечение чрез общуване с делфини. Лятото плувам, това също е полезно. <br /> <br /> <strong>- Киното ви направи известен. Него ли предпочитате или театъра?</strong><br /> - Театърът. Заради живата връзка и тръпката.<br /> <br /> <strong>- Снимате ли филм в момента?</strong><br /> - В момента не, но след премиерата на &bdquo;Душата на поета&rdquo; ще започна работа по един проект на БНТ, който не искам да оповестявам още - не са договорени условията. Само ще кажа, че става въпрос за сериал. <br /> <br /> <strong>- Актьори се оплакват, че в &bdquo;Ню Бояна филм&rdquo; третират нашите актьори като &bdquo;второ качество&rdquo;. Вие имате ли такова усещане?</strong><br /> - Има нещо такова, въпреки че в Киноцентъра идват доста продукции, които осигуряват работа на колеги. И тези, които досега са се представили добре, имали са тази възможност, получават и добри роли. Но, вижте, трябва да проумеем - няма общ хляб в магазина - има хляб за всеки. <br /> <br /> <strong>- Какво мислите за телевизионната халтура?</strong><br /> - Е, има халтура, но това също е хляб. Всеки прави своя избор и никой не може да му забрани това. Навремето, когато големите актьори - Калата, Стояна и Парцалев, играеха във всички телевизии, някои пак го определяха за халтура, а то беше естрада и хората го харесваха и се забавляваха. <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА</strong>