Най-смелият и честен политически спектакъл, какъвто от години не сме гледали, изненадващо показа не някой мастит режисьор, а младият Крис Шарков. 30-годишният режисьор, който тази година бе номиниран с „Икар 2014”, гостува в София със своята съвременна версия на „Народен враг” от Хенрих Ибсен, поставена от него в Плевенския театър. Журито на „Икар” вероятно дълбоко е съжалявало, че по технически причини не е могло да номинира именно тази негова постановка за режисура, но още не е късно. А и тепърва предстои раздаването на театралните награди – „Аскеер 2014”.
Още с &bdquo;Куклен дом&rdquo; Крис Шарков показа вкуса си да обръща с хастара нагоре старата класика и да я прави напълно съвременна. С &bdquo;Народен враг&rdquo; режисьорът отива още по-далеч &ndash; той е направил от най-политическата пиеса на Ибсен нещо като библия на своето поколение. Той е взел образа на младия учен Томас, за да покаже терзанията и битките на своите съвременници, които с безкромпромисността и енергията на младостта си се опитват да разрушат статуквото в името на справедлива кауза. В драмата, която преживява този чувствителен и интелигентен учен, вероятно ще се припознаят мнозина мислещи българи.<br /> <br /> Сюжетът на &bdquo;Народен враг&rdquo; тръгва с откритие за бъдеща екологична катастрофа, подобна на онези, които заплашват нашето Черноморие, като например, че замърсени води тровят курортите. Същият проблем открива младият Томас (Васил Читанов) за своето курортно градче. Когато предлага да се справи с проблема, среща отпор от местните собственици на хотели и заведения. Те предпочитат да заметат бъдещата екологична катастрофа под килима, защото това ще им коства пари и ще им попречи на бизнеса. Под натиска на силните в лицето на общинския съветник Петер (Адриан Филипов) и собственика на имоти и на местния вестник &bdquo;Народен глас&rdquo; Аслаксен (Веселин Плачков) медиите се огъват. От страх приятелите му обръщат гръб и бързат да се разграничат от него. За да го смачкат и да му окажат натиск, с обединени сили всички се опитват да го окалят и в крайна сметка Томас е обявен &bdquo;обществен враг&rdquo;<br /> <br /> Поставен в изолация, той загубва и работата си. Остава му един изход - към Терминал 2, където се развива последната част от действието. Така чисто екологичният проблем провокира последващата социална и човешка криза, която разкрива, че обществото ни е &bdquo;заразено и се основава на лъжата&rdquo; и че &bdquo;трябва да се изчисти и дезинфекцира&rdquo; по думите на героя.<br /> <br /> Спектакълът много ловко е конструиран (например махнати са някои второстепенни типажи), за да покаже механизма, чрез който може да бъде отстранен неудобния човек във всяко едно общество, дори и най-демократичното. Важно е да бъде настроен на необходимата вълна инструментът, а това е мнозинството, което е сключило сделка със своята съвест. То ще упражни диктат към онези, които се борят за правда и имат смелостта да отстояват истината. Не случайно Томас директно се обръща с въпрос към зрителите: &rdquo;Защо е прието, че мнозинството винаги е право? И кой всъщност съставлява това мнозинство?&rdquo; За да заключи накрая горчиво, &bdquo;че само ние позволяваме глупавите да властват над умните мнозинството над малцинството&rdquo;. <br /> <br /> В &bdquo;Народен враг&rdquo; режисьорът използва прийоми от телевизионните диспути и влиза в пряк контакт с публиката, като от сцената подава микрофон на зрителите. Така пиесата се превръща в нещо като обществена трибуна за дебат, който ни призовава да се замислим.<br /> <br /> Смелостта и оригиналната съвременна интерпретация на Ибсен компенсират не особено равната игра на актьорите, но представлението тепърва ще се развива. За софийската публика ще бъде интересно да види избраникът на Максим Генчев за ролята на Васил Левски &ndash; Веселин Плачков, както и двойничката на Елена Петрова &ndash; Камелия Хатиб, като съпругата на Томас. Интересен е антиподът на главния герой в изпълнението на Адриан Филипов.<br /> <br /> Постановката &bdquo;Народен враг&rdquo; има още един силен коз и това е ефектната сценография на Ралица Тонева. Тя поставя героите в една изчистена от детайли съвременна среда, като центърът на сцената заема масивна метална завеса. Тя може да се върти и да приема образа на онзи, които се облегне на нея &ndash; символ на изменчивостта на случващото се. Направена е от подвижни железни пръчки и е същата като в рекламата на &bdquo;Райфайзен банк&rdquo;, която върви по телевизията.<br /> <br /> С &bdquo;Народен враг&rdquo; Крис Шарков дава ценен пример как може от над 100 годишна пиеса да се направи остро полемична съвременна драма, която хвърля без страх ръкавица на обществото ни. А това не се случва често.<br /> <br /> <strong>Източник: &quot;Монитор&quot;</strong><br />