Радина Думанян - без грим, с кецове и енергия за сто човека

Актрисата ще се снима и в третия сезон на хитовия сериал "Откраднат живот"

Радина Думанян е едно от най-ярките нови лица в театъра и телевизията. За късмет на пловдивчани талантливата актриса е част от трупата на Драматичния театър и участва в много от спектаклите от афиша - „ЕВРИДИКА в подземния свят”, „Съблечи се!", "Възвишение", "Чиста къща", "Духът на любовта".

За краткото време, в което е на сцената, пловдивчанката спечели редица награди -  сред тях са Аскеер за изгряваща звезда и награда Пловдив в раздела за театрално изкуство, съобщава "Марица".  Радина е възпитаник на СОУ "Никола Вапцаров" и Гимназията с хуманитарен профил "Св. св. Кирил и Методий" под тепетата. През 2013 г. завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Пламен Марков със специалност "Актьорство за драматичен театър". Веднага след това Радина влиза в трупата на Пловдивския театър. 

Аз съм пътешественик по дух. Мечтая да опозная света, любопитна съм и искам да науча още, да играя още в театъра и да се снимам. Такива бяха мечтите на Радина преди близо две години, когато "Марица" разказа за талантливата актриса.

Днес животът на пловдивчанката е низ от сбъдвания. Успя да се снима в киното и придоби огромна популярност от телевизионната роля на анестезиоложката д-р Биляна Захариева в сериала "Откраднат живот" по Нова телевизия. Получи наградата за жена на годината на списаниe Grazia, а преди дни стана ясно, че ще продължи да облича бялата престилка на екранната си героиня за третия сезон от успешната лекарска драма.

В момента екипът на Евтим Милошев заедно с Радина снима поредните епизоди в болница "Свети Кирил", а публиката е в очакване на нови драматични завръзки. Дали защото е късметлийка, или защото освен с талант съдбата я е дарила и с лек попътен вятър, актрисата успява да направи всяка своя роля запомняща се.

И тази година за мен е шеметна. Случиха ми се много неща, очаквам и много нови предизвикателства в театъра, казва Радина.  Сред колегите си в Драмата тя се чувства у дома, защото е част от тим на съмишленици, макар че признава, че в началото е изпитвала притеснения как ще я посрещнат. Все пак от верен почитател на артистите в трупата тя се превръща в сценичен партньор.

Слава богу, оказа се, че тук нещата се случват, защото вървим ръка за ръка, признава Радина. Връщайки се назад - в първите срещи  с театъра, тя не пести благодарности към един от хората, които я карат да заобича изкуството - колегата Симеон Алексиев, и куклените актриси Ваня Сивинова и Соня Ботева. Симо поставя две малки представления в гимназията по случай училищен празник и Радина става част от актьорската му трупа, а при Ваня и Соня ходи на театрален кръжок.

В детските години много обичах да рисувам и да пея. Бих казала, че с рисуването се справях доста добре. Мечтаех да стана художник, певица, после танцьорка. Дори две години ходих на брейк, макар че никак не ме бива в танцуването, усмихва се Радина. 

Времената, в които дивее пред блока в "Гагарин" с приятелите си, вече са минало. Днес, където и да се появи, Радина привлича вниманието на почитателите си. В Куфарчето на театъра в Мола е един от любимите гости, появата на сцената също се посреща с аплодисменти.

Независимо от хубавите емоции, които феновете носят, извън сцената Радина предпочита да бяга от публичността. Споделя свободното си време с любимите хора. Пътува, чете книги. 

Все по-ясно си дава сметка колко тежи известността, защото се чувства отговорна и преценява всяка своя изява. Независимо от това, че е любимка на хиляди зрители и почитатели на театъра, Радина остава същото усмихнато момиче, което прекрачи фоайето на театъра преди години. Без грим, със свободно падаща коса, кецове и енергия за сто човека. Популярността не е отнела и способността да мечтае - за нови роли и в театъра, и в киното.

Щастлива с мама и татко

Родителите ми не са актьори, нямат нищо общо с изкуството, но винаги са ме подкрепяли. Мама и татко бяха до мен, правеха всичко възможно да успея. А аз имах нужда от подкрепа. На кандидатстудентските изпити ме придружи мама. За пръв път отивах в София, не бях наясно какво ме очаква, не познавах никого. Ала семейството ми даде криле. Може би защото виждаха колко съм щастлива, признава Радина.