Само в "ШОУ"! Голям удар за Ивo Аръков!

Да си секссимвол в българското кино си има и своята негативна страна. Младото лъвче Иво Аръков е изгубил доста важни роли заради външността си. Отказали му да участва във филми и сериали, тъй като нямал специфичния балкански вид. „Губил съм роли заради този проблем. Боже мой, защо да не мога да играя във филми, в които виждам добра драматургия, виждам страхотно бъдеще. Така ме мотивираха и щом приличам на американец, започнах да се снимам в американски продукции”, споделя ководещият на предаването „Мармалад”. Оказва се, че красивата външност и тренираното мускулесто тяло крият дълбока чувствителност, философско разбиране за живота и света. 28-годишният актьор е здраво стъпил на земята и непрекъснато крои планове за бъдещето си.

Вече е наясно, че е новият секссимвол на българското кино и го приема като комплимент въпреки негативите. Когато за първи път го чул обаче, се стреснал. Имат си закачка с Яна Маринова. Тя го бъзика, че е поредният актьор, който се прави на интересен и отрича да е секссимвол. Той пък отвръща, че не иска да символизира секса, а любовта. 
Иво има изградена ценностна система, което му пречи да намира много събеседници. Чувства се 

все едно е от друга планета

„Хората да разберат, че ценностна система е една пирамидална структура, от която ти изхождаш, за да имаш добра основа. А имаш ли добър фундамент, всичко се получава”, със сложни думи обяснява младият актьор. 


Снимал се е в холивудски продукции

Някои си мислят, че нещата при него са се случили прекалено бързо. Не, в никакъв случай! „Не е като да стана студент и на следващия ден вече да съм в цял свят. Като влязох в академията, две години нямах никакви изяви освен някакви ангажименти като статист”, споделя той за първите си плахи стъпки като актьор. След това е поканен в представлението на Явор Гърдев „Козата или коя е Силвия” в Народния театър, после идва ролята в „Кецове”, сериалът „Фамилията”... С плавни темпове се случват нещата при него. 

Повече го влече театърът пред киното. И това си има своето обяснение – „Не мога да живея без театъра, той е съкровеното изкуство. Винаги казвам, че сцената е пространство, където се ражда живот. Драматург, режисьор и актьор са неговите архитекти. Това е един неизчерпаем символизъм. Изкуството, което винаги ще съществува. Една от най-независимите ценности в света. Докато киното е по-зависимо.” Тепърва му се иска да изследва повече киното, защото му става все по-интересно. Но никога не би обърнал гръб на театъра. 

Играл е в много холивудски продукции и е установил, че българските му колеги по нищо не отстъпват на чуждестранните. Разлика намира единствено в практиката и в популяризацията. „По-популярни са, защото говорят на английски и така генерират по-голям ресурс. Българският език в някаква степен ограничава, чужденците не искат да гледат филми със субтитри”, разсъждава той. 


Във филма "Кецове"

Като малък Иво Аръков бил доста объркано момче. Не знаел с какво точно да се занимава. Искал да опита от всичко. Задължително условие било да има екшън. И така започнал да се занимава с глупости. „Предполагам така е с повечето момчета. Тогава се появиха правилните хора, които да ми бият два нравоучителни шамара и да ме поставят в правилната посока. Така открих себе си, започнах да се занимавам с театър, с музика. Но имах артистични заложби, поне така казва майка ми”, смее се Аръков. 

Преди да кандидатства в НАТФИЗ, бил решил да следва в консерваторията. Имал идея да стане музикален продуцент. Импулсивно кандидатствал в театралната академия, но театърът не успял да го отдели от тази му мечта и започнал да свири на китара. Заканил се е, че един ден ще направи 2-3 албума, които да изразят виждането му за музика. 
Малко хора знаят, че Иво пише стихове. Поезията е другото му Аз. Преди години имал намерение да издаде произведенията си, дори намерил издателство. В последния момент се отказал – уплашил се, че може би няма да бъде разбран от аудиторията. „Може би времето, в което се намираме, няма да е подходяща среда за стиховете ми. Не искам да изпадам в крайности и да казвам, че хората не четат, не се интересуват от поезия. Но отчасти е така. Пратих на няколко места и обратната връзка показа, че стиховете ми са твърде сложни”, обяснява Иво. 

Има руски корени