Тази история разтърсва: Мария Калас - дрогирана, изнасилвана и изнудвана

Нейната майка я изнудва, съпругът й Джовани Батиста Менегини я краде, а корабният магнат Аристотел Онасис, с когото има дълга връзка, я насилва и я изоставя заради Джаки Кенеди.

Сопраното Мария Калас е била обожавана от публиката по цял свят, но никога не е познавала истинска любов извън сцената, а животът й е бил дори по-трагичен отколкото са представите. Това показва изследване.

При написването на новата биография на Калас, авторката Линдзи Спенс получи достъп до непубликуваната досега кореспонденция на Калас и други материали, които хвърлят светлина върху мъките в нейния брак, малтретирането, на което Онасис я бе подложил и сексуалния тормоз от директора на една от най-известните консерватории в света.

Спенс казва, че писмата, отнасящи се до Онасис, разкриват ужасяващото изпитание, което Калас е претърпяла, особено когато през 1966 г. той с физическо насилие заплашва нейния живот: „Има и обезпокоителна информация от дневника на един от нейните близки приятели, описваща как Онасис я е дрогирал, най-вече по сексуални причини, а днес това бихме го квалифицирали  като изнасилване".

Пишейки на своята секретарка, Калас доверява: „Не бих искала той (Онасис) да ми се обажда и да започне отново да ме измъчва“.
Заради болката от брака си с Менегини, Калас е отчаяна:

„Съпругът ми все още ме тормози, след като ограби повече от половината ми пари, като сложи всичко на негово име, откакто ние се оженихме ... Бях глупава ... да му повярвам“. Тя го описва като „въшка“, който иска да „минава за милионер, когато няма и стотинка“.

В едно друго писмо, което се отнася до тогавашния президент на университета "Джулиард" в Ню Йорк, по онова време женен мъж, който насъсква целия факултет срещу нея и спира връщането й за още един мандат, след като тя отхвърля неговите любовни аванси.

Тя пише на своя кръстник: „Питър Менин се влюби в мен. Така че, естествено, след като му казах, че не  чувствам нищо към него, той застана срещу мен".
Калас, която е родена през 1923 г. в Ню Йорк в семейство на бедни гръцки имигранти, е една от най-почитаните оперни певици. Нейните изпълнения на Тоска в Ковънт Гардън са описани като най-големите и върховни оперни постижения за всички времена.

Спенс пише: „Получих достъп до три огромни колекции, които бяха завещани на различни архиви през 2019 г. и досега никога не бяха публикувани. Сред документите бяха и писмата на Калас, разкриващи нейните най-съкровени мисли".

Новите разкрития включват истината за мъчителното детство на Калас в Европа. „Калас се възмущава от майка си, която е работила като проститутка по време на войната, за това, че се опитвала да я пласира сред нацистките войници“, казва Спенс.

По-късно майката на Калас продава истории на пресата и я изнудва да си държи устата затворена, като пише на дъщеря си: „Знаете ли какво правят киноартистите със скромен произход веднага щом станат богати? През първия месец те харчат първите си пари, за да закупят дом на своите родители и да ги глезят с лукс ... Имаш ли нещо да кажеш, Мария?"

Калас доверява: „Ако тя беше истинска майка за мен, отдавна щях да я ценя“. Баща й също не е бил по-добър, казва Спенс: „Той й написал писмо, преструвайки се, че умира в болница за бедняци и така прави опит да получи пари от нея. Всъщност той имал леко заболяване".
Калас пише:

„Писна ми от егоизма на моите родители и тяхното безразличие към мен ... не искам повече никаква връзка с тях. Надявам се, вестниците да не разберат това. Тогава наистина ще прокълна момента, в който изобщо имам родители".

Материалът хвърля светлина и върху нейната голяма съперница, сопраното Рената Тебалди. Калас беше казала, че разликата между нейния и този на Тебалди глас е като разликата между шампанско и кока-кола.

Тебалди пък обвини Калас, че няма сърце. Но всяка една от тях отхвърли дуела на примадоните от 1950-те години като мит, измислен от медиите. Калас настояваше, че всъщност е казала коняк, а не кока-кола. На интервюиращия тя споделя, че би искала да има гласа на Тебалди, а Тебалди определя гласа на Калас като „най-добрия“.

Отричането на враждата им противоречи на непубликувано преди това писмо, в което Калас пише за Тебалди: „Тя е толкова гадна и хитра“.
Същото писмо от 1957 г. разкрива, че ненавистта на американската гъркиня към италианската певица е довела до това, Калас да я обвинява, че си е създала славата с това, че „ми е съперница“.

Според Калас, Тебалди е измислила съобщението за инфаркта на майка си, за да развие своята кариера. Така със съобщението за отмяна на нейното участие в „Метрополитън опера" Рената е искала да привлече внимание върху себе си. 

Калас пише: „Нямаше нищо особено на майка й, камо ли инфаркт ... Смятате ли, че това е публичност или може би Рената не се е чувствала добре... Майка й сигурно е била болна от грип - какво по-идеално оправдание за нея да не пее ... за да може триумфиращата бедна Рената да има оправдание при първото си представяне”.

Тя продължава: „Със сигурност ми писна от всички тези гадни интриги на Рената ... Бог не обича подобни методи за публичност да се ползват като оръжия срещу мен“.

Калас умира през 1977 г. на 53 години. Непубликуваният материал също дава нови прозрения за здравословните й проблеми, които се отразяват на нейното представяне през 1960-те години, както и зависимостта й от наркотиците. Тя губи гласа си няколко пъти.

Спенс казва: „Аз проследих грижите на невролога, който я лекуваше преди нейната смърт. Калас е страдала от нервно-мускулно разстройство, чиито симптоми започват през 1950-те години, но тя отхвърля определението на лекарите, че е „луда“.

Това обяснява и загубата на певческия й глас, което скъсява нейната кариера. Смъртта на Калас е мъчителна приказка. Сама в своя парижки апартамент тя разчита на грижите на отчуждената си сестра Джаки и на спътника си Васо Девеци, за да й доставя успокоителни. Животът й беше пълен с трагедии и аз исках да дам публичност на това“.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)