Том Ханкс разказа за българския си тъст на кинофестивала в Рим

Том Ханкс, Оливър Стоун, Бернардо Бертолучи, Мерил Стрийп, Виго Мортенсен, Дейвид Мамет, Роберто Бенини са само някои от звездите, които се разходиха по червения килим на 11-ото издание на Римския кинопразник (13-23 октомври). Тук трябваше да дойде и починалият неотдавна полски режисьор Анджей Вайда – неговият най-нов филм “Послеобрази” също участва в селекцията. И този път празникът мина без българска творба, въпреки че 45-те филма от официалната селекция идват от 26 страни. За 24 от лентите Рим беше световна премиера.

Двама българи обаче са герои в чужди продукции,

представени на феста. Радослава Петрова, основателка на женски риболовен кооператив в Тоскана, е героиня в италиански документален филм, а живеещият в Германия български актьор Самуел Финци играе в германски филм от официалната селекция.

Мнозина питат защо е този фестивал, при положение че Италия си има Венецианския, който е най-старият в света.

Може ли обаче столицата на киното в Италия да си няма фестивал? Така преди 11 години се роди Римският филмов фестивал, който преди 2 г. се прекръсти на кинопразник. Това е така, защото главен герой е не жури, което да избира победителите, а публиката, която единствено гласува и празнува през цялото време със звездите. Тук в зависимост от силата на лактите си

всеки може да стигне до червения килим и да се докосне до любимия си актьор или режисьор, с когото да се снима.

Ако пък си купи билет за 10 евро, може да влезе и на срещите на звездите с публиката.

“Тъстът ми е от България и е избягал от комунистите през 1949 г., след което е отишъл в Америка. Смята я за най-великата страна в света”, разказа на пресконференция Том Ханкс, след което изду гърди, направи комична гримаса и започна да имитира тъста си на смешен английски с източен акцент: “Америка из нъмбър уан, Америка из нъмбър уан, Америка из нъмбър уан!”

Всички журналисти в залата се заливаха от смях, след което актьорът обясни и защо тъстът му смята Щатите за най-добрата страна: “Успял е да купи къща за семейството си само с бакшишите от бара, в който е работел.” 

Том разказа и защо е роден филмът му “Терминалът”, който участва във филмовата панорама, посветена на актьора: “Идеята беше във филма да се отдаде чест на тъста ми, който е избягал от България и е отишъл в Америка, където е можел да чете всички книги, които е искал.”

Разказът за българския емигрант, баща на съпругата на актьора Рита Уилсън (родена като Маргарита Ибрахимова), беше по повод въпрос за мнението му за Щатите преди изборите.

Темата за Тръмп и предизборната кампания беше нещо като мантра

на празника – нямаше холивудски актьор или режисьор, на когото този въпрос да не бе зададен още преди да бе попитан за участието си в тази или онази кинотворба.

“Това е нашият лайнян фестивал. На всеки 4 г. се организира обичайният цирков ритуал за избирането на новия лидер на страната... Никога не бяхме имали обаче досега кандидат като Тръмп, пълен с абсурдни идеи”, коментира демократът Том Ханкс. Той дойде в Рим с частния си самолет и отседна в резиденцията на американския посланик, където спи само американският президент при визити.

Симпатичният и духовит актьор, който не спря да имитира – от колегите до внучките си (“На тях изобщо не им пука кой съм, по-забавни са от Фелини”), е носител на тазгодишната награда за кариера, която му връчи Клаудия Кардинале.

“Кое е това момиче на снимките?”, попитаха ме с любопитство 15-годишни римски ученици, разглеждащи черно-белите снимки с италианската дива по стените на Аудиториума. В неговите зали се провежда филмовият празник.

Главната героиня от “Гепардът” на Висконти – днес на 78 години, не беше разпозната и на червения килим от много римляни от нейното поколение, които не бяха прочели името ѝ в програмата.

“Снимала съм вече 167 филма, но нямам никакво намерение да спирам дотук”, казва Клаудия Кардинале, която за разлика от много свои колежки връстнички остарява по законите на природата.

В разговора си с публиката Бернардо Бертолучи не можа да избяга от въпросите за “Последно танго в Париж” с Марлон Брандо.  

“И Ален Делон, и

Жан-Пол Белмондо

отказаха главната

роля във филма

Делон искаше да бъде продуцент, а Белмондо смяташе филма за прекалено срамен и дори ме изгони”, разказа 75-годишният режисьор, който сега е в инвалидна количка. И до днес той е единственият италианец, получил “Оскар” за режисура (“Последният император” - 1987 г.).

Оливър Стоун дойде в Рим, за да представи новия си филм за Едуард Сноудън, който никой в Америка не е искал да финансира, поради което режисьорът трябвало да отиде в Германия и Франция.  

“Съветвам ви да внимавате с телефоните си, всички знаем какво става с информациите, които съхраняваме в тях.” Стоун не смята Доналд Тръмп за възможен победител на изборите. “Алтернативата е Клинтън, която представя американския манталитет “или си с нас, или си против нас”. Тя е по-голям милитарист и от Обама и е по-враждебно настроена спрямо страни като Либия”, убеден е Оливър Стоун.

Едва ли може да откриете

по-очарователна звезда от Мерил Стрийп

– когато общува с журналисти и публика, тя е точно толкова висококласна и завладяваща, както и на екрана. 

Видян на живо, произхождащият от датски баща Виго Мортенсен няма нищо общо с класическия образ на холивудската звезда (“Властелинът на пръстените”, “Редник Джейн” и др.). Той определя новия си филм “Капитан Фантастик” като най-добрия сценарий, на който някога е попадал. Разказва пред журналисти ту на английски, ту на италиански за емоционалното пътешествие на героя си – американски баща на 6 деца, който живее в уединение с тях в гората. 

Режисьор е Мат Рос, който споделя, че филмът черпи вдъхновение от личната му история, тъй като майка му през 80-те години е живяла в алтернативна комуна в Орегон. 

Перлите на фестивала

“Сноудън” на Оливър Стоун с участието на Джоузеф Гордън-Левит е политически трилър, при чието гледане не се разсейвате и за 10 секунди. Той разказва личната история на Едуард Сноудън, който направи достояние на света незаконната дейност по надзор на Агенцията за национална сигурност на САЩ. Смятан от едни за герой, а от други за предател, бившият консултант на агенцията се превърна в един от най-издирваните хора в света. Не е важно в коя версия вярвате – филмът разказва как и защо Сноудън прави всичко това. 

“Обама можеше да промени нещата, но не го направи. Случаят “Сноудън” има аналогии и с личната ми история”, коментира в Рим Оливър Стоун.

“И аз като Сноудън съм израснал като консерватор, а после съм променил позициите си. В началото Сноудън се застъпва за целевия надзор – този над терористите, над разследваните. Изведнъж обаче Америка реши да използва механизма на масовия надзор... Надзорът няма за цел да удари по терористите, а да наблюдава всичко и всички и след това да използва тази власт, за да улесни смяната на режимите в света, избирайки сред най-благоприятните за Америка. Сноудън ни казва да внимаваме с тази власт. Това е кибервойна”, коментира режисьорът.

“Манчестър край морето” на Кенет Лонерган с участието на Кейси Афлек e филм, който ви разтърсва бавно, но сигурно и задълбава надълбоко в душата и емоциите ви. 

Всички в Рим са категорични, че по-малкият брат на звездата Бен Афлек – Кейси Афлек, играе като за “Оскар”. Американският филм разказва историята на Лий, който произлиза от рибарско селище. След смъртта на брат си Лий разбира от завещанието му, че той го е направил настойник на сина му Патрик. Лий е принуден да се върне в родния си град и да се изправи отново пред една действителност, от която е искал да избяга. “Исках да разкажа историята на един човек, който е поразен от трагедия, по-голяма от него, и която не успява да изнесе на раменете си”, каза режисьорът Лонерган. Диалозите във филма са изключителни.

“Флорънс Фостър Дженкинс” на Стивън Фриърс е със сигурност един от филмите на годината. Мерил Стрийп и Хю Грант надминават с играта си всичко, направено от тях досега. 

През 1944 г. богатата наследница и меценатка Флорънс Фостър Дженкинс е една от героините на висшето общество в Ню Йорк. С помощта на мъжа си, англичанина Бейфилд (Хю Грант), развлича висшето общество с “невероятни” певчески шоу спектакли – тя смята гласа си за прекрасен, но в действителност пее фалшиво и предизвиква всеобщ присмех. Жонглирайки по всевъзможни начини, мъжът ѝ обаче умело прикрива това от нея през цялото време. Истината излиза наяве, когато Флорънс решава да изнесе концерт в “Карнеги хол”.

Българска следа в две продукции

Радослава Петрова в “Странни чужденки”. Пловдивчанката Радослава Петрова с още 4 жени е героиня на италианската документална лента “Странни чужденки” на Елиза Аморузо. Всяка от тях е дошла в Италия по различна причина. Ради е основателка на първия женски кооператив в Италия - “Био е маре” в Маса Карара. Когато обаче за първи път Ради иска да се качи на лодка, рибарите не я щат, защото жена на борда значи лош късмет. Ради обаче е упорита – така Джузепе ѝ дава шанс. 

Ради си спомня още за консервите, правени от рибни остатъци от майка ѝ в България. Решава да прави същото и в Карара и с тази цел основава кооператива си единствено от жени. В магазина си на пристанището те приготвят рибни сосове, които разнасят из цяла Италия. Жените от кооператива са нещо като семейство за Ради. Проблемите обаче винаги дебнат в засада – дори в деня преди Ради да дойде в Рим за премиерата на филма си, се налага тя да измине сама 700 км с камиона си, за да достави рибните консерви на клиентите си.

Самуел Финци в германския филм “Фриц Ланг”. Роденият в България, но живеещ в Германия 50-годишен актьор е серийният убиец Петер Кюртен във филма за един режисьор, починал преди 40 г. Черно-бялата лента в стила на 30-те години разказва историята на егоцентричния сексманиак Фриц Ланг, смятан за гений. Младият режисьор в Берлин е обвинен за убийството на жена си. Режисьор на “Фриц Ланг” е Гордиан Мауг.