Touch Down месец след смъртта на Никс: Той остава „Номер 1”
Бандата пусна нов сингъл навръх рождения ден на покойния рапър
Месец след смъртта на Николай Благоев-Никс бойните му другари от Touch Down не търсят негов заместник и не планират въобще разширяване на хип-хоп редиците си. „Приключихме като трио. Не е честно да привличаме нов човек. С Ники бяхме суперблизки, израснали сме в Харманли и от девети клас сме в една компания. Случилото се с него не се преживява ей така”, сподели Йордан Зайков-Данеца.
С брат му Здравко пуснаха най-новия си сингъл „Номер 1” вчера, когато приятелят им трябваше да навърши 24. Видеото е завършено дни преди кончината на Никс, съобщава "Монитор". Всъщност изпълнителят вдишва за последен път именно зад пулта на режисьора Радостин Събев-Шошо. Данеца и Здравко тушират слуховете, че трагедията се случва в ръцете на Мишо Шамара, който впоследствие излезе със сълзи на очи пред медиите: „Той се е завъртял по случайност при Шошо по същото време и е станал свидетел, но не е издържал на гледката и са го пратили да посрещне линейката. После така и не влязъл обратно.” Изпълнителите на „Има модел” развенчават и мита, че трамплинът към облаците за Ники е наркозависимост. <br /> <br /> „Той беше спортист, игра седем години за юношите на „Хеброс” като вратар, после като нападател. Никога не е използвал такива стимуланти, беше му противоестествено. Отиде си от вроден порок на сърцето, за който никой от нас не знаеше. Чак след случката разбрахме, че сред приятели понякога е споменавал, че го стяга от ляво, но това се случва на всеки под стрес и невинаги е признак за сърдечно заболяване”, разказва Данеца. „Харизматичен”, „остроумен” и „душата на компанията” са малка част от определенията на близнаците за Благоев. „Той беше най-добрият рапър в групата, а лириката му е ненадмината за този жанр. Затова решихме да пуснем песента на рождения му ден. Неговите песни са неговата душа. За нас той е номер едно”, добавя Здравко. <br /> <br /> Видеото към „Номер 1” е снимано в столичен пиано бар с адекватна свита от мацки и в изоставен хангар в близост до Централния софийски затвор. Докато редят рими завързани за антикварни столове като жертви на страстна похитителка, ги прекъсват ченгета. „Поискаха ни разрешение, което лесно дадохме, тъй като хангарът е частна собственост”, споделя Данеца. <br />