Украинско момче преобърна бандеровската версия на съветската история ВИДЕО

Песните от съветската епоха неочаквано се оказаха изключително ефективен инструмент на руската "мека сила" - поне така смятат украинските националисти, пише "Поглед инфо".

Обикновено украинско момче, което реши да изпълни съветската класика, беше подложено на жестоко преследване. Какво значи случващото се от гледна точка на общественото настроение в съседните на Русия държави.

Вдигането на скандали поради конкурси за песни (потърси в “Гугъл” „Евровизия-2019 Украйна в”) изглежда се превръща в мила украинска традиция. Но този път всичко излиза още по-голямо. Въпреки че “Евровизия” изобщо няма нищо общо със случая.

Става въпрос за още едно състезание, много по-малко познато - Stars of the Albion. Както може би се досещате по името, то се провежда във Великобритания.

Това е състезание за млади изпълнители: украинецът Максим Ткачук е едва на 12 години. Максим живее в малко селце във Волинска област, отгледано от баба си.

Печеленето дори в такъв не толкова известен конкурс за човек с, честно казано, не най-лесната съдба, е важно събитие. Но в малката му родина вече се готвят да го посрещнат с вили и факли.

Репертоарът на момчето не е правилен. Максим спечели конкурса, като изпълни „Смуглянка” и “Синя вечност” на Муслим Магомаев. При това „Смуглянка“ я изпълни в стилизирана съветска военна униформа. „Кучи предателски син“ не е най-суровата реакция на сънародниците му, има и по-лоши.

Нещо повече, вълнуват се не просто някакви си националисти, а представителите на партията „Свобода“ - те тормозят детето във “Фейсбук” и в партийната преса.

Любопитно е, че няколко седмици преди това друг украинецва,  Михаил, също изпълняваше песни на руски в Лондон. Националистите също не бяха във възторг. Зафучаха, разпениха се. Но като цяло те бързо забравиха.

И със сигурност никой не предлагаше заради музикалните вкусове на Михаил да се устрои разправа с него и семейството му. Може би защото фамилията на Михаил е Порошенко?

Не за всеки

Отчасти да. Украинската младеж е невидимо разделена в съответствие с имуществото на своите родители. Тези, които са по-богати, имат възможност да изпращат децата си в европейски училища и университети. Докато учат там, децата не познават прелестите на гимназията в Украйна. Те са пощадени както от терора на националистите, така и от курса уроци за руската агресия (който тепърва Институтът за национална памет и Министерството на образованието заплашват да вкарат в учебниците). Да не говорим за факта, че тези ученици съвсем не изучават учебните предмети на украински език - за разлика от по-малко заможните си връстници.

Но родителите и различното богатство не са единствените причини. Нещо повече: те дори не са основните.

Тормозът като начин за оцеляване

Трябва да се започне с атмосферата в украинското общество. Тя е много нездравословна: тоталитарна нетърпимост към различно мнение и терор към всички, които се осмеляват да го имат и не го крият. Това е особено вярно в случаите, когато украинецът не е само гражданин на Украйна, но и неин представител.

На конкурс, спортно състезание - навсякъде. Тук за колебания в партийната линия ги изхвърлят веднага и без никакви отстъпки за пол, възраст и заслуги. Ярък пример е боксьорът Александър Усик, който просто нямаше желание да споделя този тоталитарен канибализъм на патриотите. И не се побоя да напомни за това нежелание.

В резултат на това, почти на всяка пресконференция Александър слуша наставления на темата чий е Крим всъщност и че не трябва да ходи в УПЦ, а в ПЦУ на Порошенко.

Това, между другото, обяснява защо от известните украинци е толкова рядко да се чуе адекватна оценка на украинските реалности. Последният скандал от този род е интервюто с Юри Бардаш (хореограф, певец, продуцент на редица музикални групи) с Юри Дуд. „Какво мислите, че ще се случи с вас след тези думи?“, попита Юри Дуд, след като Бардаш доста рязко очерта отношението си към конфликта в Донбас.

На което получих отговор, който не се очаква от представител на творческата интелигенция: "Ако в този живот нямате право да говорите, защо да живеете?"

Но едно нещо е самостоятелно издигналият се човек, родом от суровия работнически Алчевск, а съвсем друго е 12-годишно момче от Волинска област. Както всеки юноша, той явно се напряга от такава открита критика и агресия.

Не става дума за езика.

Песните на руски език и сценичният костюм, стилизиран като военна униформа, са само върхът на айсберга. Всъщност повечето обвинители дори не са в състояние да формулират своите претенции. Ние ще го направим вместо тях. И така, какво толкова не им хареса?

Основното нещо, разбира се, е в “Смуглянка”. Благодарение на таланта на Леонид Биков тази песен е здраво свързана с него и с филма „В бой отиват само старците“. В него Биков се представя не само като пилот и командир, но и родом от Украйна - както и самият той е родом от Донецка област. „Как не забелязахте? Днес се бихме над моята Украйна! “, шегува се той със своите бойни другари

Това уточнение („мое“) е изключително важно от гледна точка на днешния ден. Използвайки съвременния интернет жаргон, Биков е „здрав украинец“.

А има поне две държави Украйна. Има Украйна на Биков - и все още мнозина ще нарекат тази Украйна своя. В тази Украйна историята, споделена с Русия (и другите постсъветски републики) се помни и оценява. Спомнят си как някога бяхме една голяма държава. Но има и друга Украйна - тя болезнено прилича на едноименния райхскомисариат.

Позицията на украинските националисти е разбираема. Те искат Украйна да бъде сама - мил за сърцето им райхскомисариат. И всеки път, когато някакъв Максим се появи тук и пее на британците в Лондон за съвсем различната Украйна, това им се струва като сърп в седалището. Следователно, човекът не е тормозен заради руския език, не заради костюма. И за показване на света на нормална, а не бандеровска Украйна. Украйна без дивицията на СС “Галиция”.

Някой да е искал от представителя на Украйна на конкурса да звучи песен на украински език? Проблемът е, че конкурсът е тематичен. Посветен на 75-годишнината от края на Втората световна война в Европа. А в съвременна Украйна песните за това са някак си оскъдни. Все повече са за УПА.

Песенна пропаганда

Да си припомним друга история. През май миналата година подобен скандал се случи в Полша. Спомнете си, тогава директорът на Музея на Втората световна война Карол Навроцки покани музикалната група Kapiel Podworkowa на „Нощта на музеите“.

... Отначало се усъмних, защото от политическа гледна точка нямаме общо. Но въпреки това реших, че изкуството - нас поляците - може по някакъв начин да ни обедини и да не ни разделя, че слушайки сантименталните мелодии от военните години, ще се замислим каква е била войната, какво можем да направим, че тази страшна история никога да не се повтаря... Не можете дори да си представите колко много се заблуждавах!”, спомня си по-късно фронтменът на групата Пьотр Косевски.

Не, поляците не изпълняват “Смуглянка”, а полската версия на песента “Темная Ночь". По-скоро те започват да я изпълняват, защото директорът на музея изпада в истерия и им забранява да свирят „Болшевишката песен“.

И тогава се случва ужасно нещо. Първо, скандалът става тема, над която се сблъскват две основни политически партии на Полша: „Право и справедливост“ и „Европейска коалиция“.

Второ, “Газета Виборча”, която подробно обхваща, отбелязва, че песента става след това популярна сред младите поляци, които никога не са чували за нея.

Класическият случай на “Ефекта на Барбара Стрейзанд”. Е, в резултат се оказа, че има не само две държави Украйна, но и две Полша. Макар че уж това е Полша, торена с антикомунизъм и русофобия толкова години. Което, както е прието, сама ще учи другите на русофобия. И изведнъж половината страна започва пламенно да троли другата половина, като пее „Ciemna dzis noc”.

Може би, осъзнавайки всичко това, балтийските държави също се презастраховаха - забраняват гастролите на оркестъра на Руската армия. Да, и в същата Полша се опитаха да прекъснат концертите (както в Украйна).

***

Поуката на тази история е проста. Съзнанието на всяко общество има инерция. Възможно е да се преодолее, но това изисква наистина пълен контрол върху образованието на няколко поколения. Това означава, че има съюзници на Русия, дори когато, изглежда, те не би трябвало да съществуват.

Следователно, ако наистина искаме ефективно да предотвратим фалшифицирането на историята, можем да го закрепим в конституцията. Но още по-ефективно е да се работи с хора, да се търсят и подкрепят такива като Максим и Пьотр. В крайна сметка е трудно да се сетим за нещо по ефективно в противодействието на фалшификацията на историята в последните години от техните изпълнения.

Превод: В.Сергеев