Васил Найденов пред "ШОУ": Майка ми казваше, че грача като гарга

Той е музикален идол на поколения наред, Васко Кеца е изпял най-красивите любовни песни. Неговото отношение към работата е труд, вдъхновение, отдаденост и професионализъм. Червеният килим трябва да бъде заслужен, казва музикалният бог. Говори за Тина Търнър, Арета Франклин, Стиви Уондър с преклонение към таланта им и споделя - аз нямам такава дарба, нямам диапазона на гласа да пея джаз, но ми стига да пея това, което искам. Моята сила е в импровизацията.

Любимецът на поколения българи Васил Найденов завършва Строителен техникум “Христо Ботев”, а след това и естрадния отдел на Музикалната академия, специалност пиано, през 1973. Израства с майка си, баща си вижда години по-късно. Звездата му изгрява през 1979 г., когато печели Първа награда на фестивала “Златният Орфей”, а песента от филма “Адаптация” е обявена за Мелодия на годината. Популярността му расте с месеци. Почти всяка песен, която изпълнява, се превръща в шлагер: “Откровение”, “И утре е ден”, “А дали е така”. 

Преди време Васо даде откровено интервю за предаването “Комбина”, в което сподели, че от времето на социализма му липсва само наивитетът.  “Тогава репетирахме почти денонощно, а сега младите бързо се уморяват и казват, че всичко си знаят и нямат нужда от повече упражнение...” 

Легендарният изпълнител се радва на факта, че глобалната мрежа му е помогнала да стане по-популярен сред младите хора. При това интернет поколение няма 6-5. На това поколение трябва да съм благодарен, защото ако разчитах на тежки ротации, щях да бъда отдавна мъртъв. И много от моите колеги си "отидоха", за огромно съжаление, ние ги “погребахме” изключително рано по един изкуствен начин. 



Легендата на родната поп музика неведнъж е ставал обект на по-специално внимание от страна на своите почитатели. Преди години негова фенка до такава степен влязла в сюжета на собствения си филм, че години наред си представяла, че Кеца е неин любим и двамата изживяват страстна любов, достойна за филмова лента. “Беше направила дневници за всяка година, един ден дойде и му ги подари”, споделя мениджърът на звездата Ивайло Манолов. Момичето било от Ямбол. Когато започва да опис­ва въображаемите ситуации с певеца, е на не повече от 17-18 години. Наблюдавала го с възхищение от екрана и слушала постоянно песните му. А след това измисляла всевъзможни сюжети с него, които старателно описвала в детайли. В един момент решила, че е време да се запознае на живо със “своя любим” Васил Найденов, за да му подари “очи в очи” своите дневници. Дълго време не събирала кураж да го направи. Години наред звъняла по домашния му телефон и мълчала в слушалката, а после описвала любовно дори мълчанието му. Това момиче мълча 7 години. 

Но докато чака своя звезден миг, Васко Найденов работи като пианист и вокалист 10 години 

От 1969 г. е в “Златни струни”, а в началото на 70-те за кратко време се включва в оркестъра на Бисер Киров. Следва “Диана Експрес” и първата песен “Синева”, която не само му създава известност като певец, но и му носи първия прякор - Васко Синевата. Последната група преди началото на соловата кариера е “Тангра”.

Най-многобройни са задграничните му турнета в СССР и ГДР. През 1990 г. работи с балета на Алла Пугачова “Телефон”, а съвместните му изяви включват дуети със Силвия Кацарова и концерти с Бони Тайлър. 



Спомням си първия си хонорар. На улица “Раковски” беше Киноцентърът, по това време снимаха филм с Невена Коканова “Бъди щастлива, Ани”. Събраха група ученици, все отличници, мен не знам кой ме избра, трябваше да ходим в Търново. Взехме за три дни много пари.

Навремето ни учеха да работим, а не да бъдем звезди, споделя големият певец. И определя най-големия си успех на руската сцена.

Пред най-много хора съм пял в “Комплекса на мира” -13 вечери подред пред многохилядна публика, но това всичко е благодарение на Алла Пугачова. Нямам илюзии, че сам бих имал такъв успех. 
Тогава нямаше безжични микрофони и ми бяха дали един с бая дебел кабел, с който аз тичах и импровизирах по сцената. Не се дадох лесно. Тичал съм като луд. Песента “Междучасие” беше абсолютен хит и за нея съм взел най-много пари от авторски права. 

Наскоро се гледах в един клип, нещо, което не обичам да правя, та много съм смешен с едни пагони, пея и скачам като заклан петел - правил съм се на Майкъл Джексън.

Някъде по това време излиза и емблематичният му прякор Кеца.

Бях пианист на “Тангра”, бяхме на младежки конкурс, пяхме на Миряна Башева и се турихме в тези гуменетки китайски, дори не бяха кецове. Беше голям скандал, чудеха се как да ни снимат - американски план, като брезички ли да ни дадат. Голям зор. Интересни неща са ни се случвали. Като бях в Белгия, си купих диамантена обеца - една. Като дойдох в България, в телевизията се бяха шашнали. Като ще ме снимат, питаха махна ли ги, махна ли я. Визираха гуменките и обецата. Но така или иначе въведохме мода, стана мода и в Русия, викаха ми Кросовки. Абе, беше много практично, като подскачаш по сцената. В Русия станах любимец. 

Паулина БОЯНОВА