Вергов пали фитила на „Солунските съзаклятници”

Най-старата ни трупа е избрала пиесата на големия наш писател Георги Данаилов (известна още и като &bdquo;Солунските атентатори&rdquo;) да отбележи по достоен начин своята 110-годишнина. С исторически текст от български автор, който майсторски, широко и полемично ни връща към драматичните събития от 1903 г.<br /> <br /> Тогава група ученици от Солунската гимназия и членове на ВМРО решават да взривят Отоман банк и френския кораб &bdquo;Гуадалкивир&rdquo; в пристанището в Солун, за да привлекат вниманието на Европа към положението на българите в Македония. Пиесата проследява подготовката на този отчаян атентат, като интересното е, че почти всички участници в събитието имат реални прототипи.<br /> <br /> Заговорниците са взривоопасна комбинация от остри и силни характери, често с напълно противоположни възгледи за борбата, но всички са водени от една-единствена цел &ndash; свободата на България. Различният им подход води до остър сблъсък на мнения и конфликти, така че зрителят сам трябва да реши &ndash; кой крив и кой прав.<br /> <br /> За да пресъздаде този колорит, режисьорът Стоян Радев е успял да подбере широка палитра от актьори, начело с четиримата главни атентатори - Орце Попйорданов (Леонид Йовчев), Коста Кирков (Павлин Петрунов), Георги Манаев/Павел Шатев (Петко Венелинов) и Димитър Мечев-Мече (Валери Йорданов). В ролята на възрастния Павел Шатев е Руси Чанев, който от името на Стареца води полемика с въображаемия съдия (на историята) и разказва истината за онези събития. Борис Сарафов е техният аристократ и главен финансист, човек на действието, с ум като бръснач и чудесно чувство за хумор. Образ, с който Вергов се слива напълно. Както винаги, Валери Йорданов дълбоко е навлязъл в образа, който играе, като на неговия Мече принадлежи един от най-важните монолози, който завършва с думите: &bdquo;Търся Бога да му искам сметка, но него го няма&hellip;&rdquo; Стабилен е Христо Петков като турския полицай Джемал бей. Владо Карамазов играе един от известните дейци на ВМРО - Иван Гарва-нов, който зас-тъпва линията на интелектуалеца, който не обича да прибързва, а предпочита &bdquo;100 пъти да премери, преди да отреже&rdquo;. Компания на този пъстър мъжки състав правят няколко дами. Мария Каварджикова прави много интересна роля - на суровата Леля, събирателен образ на коравата българка, преживяла много и видяла какво ли не в своя живот. Тя произнася финалните думи - &bdquo;Ние, които треперим за живота си, не можем да съдим тези, които са го жертвали&rdquo;, с което слага точка на дискусията струвала ли си е саможертвата на тези момчета.<br /> <br /> Теодора Духовникова е неузнаваема като британската годеница на Сарафов &ndash; Емили. Виждаме, че след второто си майчинство Ани Пападополу е влязла във форма в ролята на кабаретна певица. Новото лице е Мила Люцканова като Радостина - възлюбената на един от атентаторите.<br /> <br /> Правят впечатление прекрасните костюми на Елица Георгиева.<br /> <br /> Сценограф е Венелин Шурелов, композитор - Виктор Стоянов. Без съмнение новата постановка на Народния &bdquo;Солунските съзаклятници&rdquo; ще бъде сравнявана с предшествениците й, както и с &bdquo;Хъшове&rdquo; на Морфов и с филма &bdquo;Мера според мера&rdquo; може би заради известното сходство в тематиката. Защото те са от малкото постановки/филми, които дръзват да сложат пръст в една доста болезнена за българина тема &ndash; че слабо познаваме миналото си и не умеем да уважаваме героите си, които са се жертвали тогава, за да ни има днес нас.<br /> <strong><br /> Мариана Първанова, &quot;Монитор&quot;</strong><br /> <br />