Явор Гърдев тълкува прехода с „Жана”
Светлана Янчева дава заявка за най-престижните награди
Явор Гърдев умее и от най-голямата драма да направи красива трагедия. Това си мислиш, докато гледаш премиерния му спектакъл „Жана” от Ярослава Пулинович в камерната зала на Народния театър. „Жана” е остро социална пиеса, опакована в незахаросан любовен триъгълник. Авторката е представителка на съвсем младото поколение руски драматурзи, което обяснява не много оригиналния сюжет и едноплановите образи. Но пиесата притежава редица качества, заради които тя има успех в Русия, в чужбина, ще има и тук.
„Жана” прави опит за откровен и дори безпощаден скенер на една действителност, която много прилича на нашата в България. Тя е показана чрез образа на главната героиня – желязната бизнесдама Жана Кирова, нещо като модерната Васа Железнова. Това е един от най-сполучливите и силни женски образи от постсо-циалисти-ческата драматургия<br /> <br /> който позволява на актриси от голям калибър да блеснат с пълна сила. Това обяснява защо Явор Гърдев се е спрял на „Жана”. Режисьорът дава огромния шанс на Светлана Янчева да се разгърне и да покаже на какво е способна в образа на Жана. И актрисата играе като за награда – остро, сурово, праволинейно, почти яростно. Нейната Жана е жестока и безпощадна, вътрешно изсъхнала от суровите битки, които й се е налагало да води, за да оцелее в семейство на баща алкохолик и майка, болна от рак. Във време, когато държавата я изхвърля на улицата и тя трябва да започне живота си от нула в пазарната джунгла. С много страх, огромен риск, лишения и предателства от страна на най-близките й хора, Жана успява да си проправи път с лакти между мутрите. Успява, като създава своя верига от магазини за макаронени изделия. Пулинович ни я показва на върха на успеха, за да си зададем въпроса - каква жестока цена трябва да плати човек, за да е на това място. И да остане без семейство, без близки и приятели, без никакви интереси, защото няма време. Не ходи на театър, не гледа телевизия, защото „всички лъжат”. Лишена е от капчица любов, съчувствие и закрила. Накрая разбираш, че пиесата е всъщност за нашето поколение, станало жертва на прехода. И това се отнася не само до наборите на Жана – на 50-годишните, но и до следващото поколение – младите Андрей и Катя, които заради безработицата на село идват да живеят в големия град. Хора, които тук се чувстват като чужди, като присадени и стават жертва на строителни пирамиди, на шефове хищници и на мутри.<br /> <br /> Пиесата започва от момента, когато 15 години по-младият любовник на Жана – Андрей (Мартин Димитров), й съобщава, че я напуска и отива при друга. Той изоставя триетажната къща и охолния живот на своята покровителка и шефка, за да търси любовта в лицето на студентката Катя (поздравления за Елена Телбис, която играе без секунда фалш), бременна от него. Свикнала да се разправя с предателствата бързо и безпощадно, Жана веднага уволнява Андрей от фирмата си и го оставя без работа и пари. Той се надява, че с Катя ще могат да започнат нов живот, като със спестените пари ще си купят жилище на „зелено”, но стават жертва на измамници. Жана също се опитва да го забрави, като се развлича по свой си начин - поръчва си стриптийзьори заедно с две свои подчинени – Оля, нейното по-младото копие (точен образ на Биляна Петринска) и Вика (София Бобчева), опитва се да вкара в леглото своя бизнес партньор Виталий Аркадиевич (отлична роля на Владо Пенев). Но и при двамата нещата не се получават. Притиснат до ъгъла, Андрей търси помощ при бившата си любовница. Пиесата има неочакван край – сякаш иска да ни убеди в какво чудовище се е превърнала Жана или обратното – че най-сетне е намерила любовта.<br /> <br /> Поздравления за Гърдев, че е включил Гергана Кофар-джиева с малка, но запомняща се роля. <br /> <br /> <strong>Източник: в. "Монитор"</strong><br /> <br />