На 8 януари 2015 г. Краля на рока Елвис Пресли щеше да навърши 80 години. 37 години след неговата смърт той продължава да живее в сърцата на почитателите си и новите поколения, които са имали да удоволствието да се запознаят с творчеството му много по-късно. И въпреки че Елвис вече го няма, песните му продължават да живеят, а хиляди хора вярват, че той е още жив и се спотайва на някой мистериозен остров.
Елвис Аарон Пресли е роден в Тупело, Мисисипи, на 8 януари 1935 година в религиозно семейство. Малко известно е, че всъщност Краля на рока е имал брат близнак - Джеси Гейрън, който обаче бил мъртвороден. Тази трагедия отчасти допринася за майчините грижи, с които Елвис е обсипан.<br /> <br /> Първата крачка към музикалната си кариера прави на 8 години, когато печели награда от 5 долара на местен музикален конкурс, на който изпява баладата &quot;Old Shep&quot; - Старият овчар.<br /> Семейството се премества в Мемфис когато Елвис е на 13 години и той започва да пее на събиранията за танци. На 19-годишна възраст, вече завършил училище, се явява на прослушване за Сам Филипс. По това време работи като шофьор на камион.<br /> <br /> Мениджърът на студиото, Марион Кеискър, забелязва необикновения стил на пеене и съобщава на собственика на &quot;Sun Records&quot; Сам Филипс за потенциала му. В Пресли, Филипс вижда нещото, за което отдавна е мечтал: &quot;Бяло момче, което пее като негър&quot;.<br /> <br /> Дебютната плоча на Ккраля на рока, записан в Sun, е необикновеният &quot;That`s All Right Mama&quot; - &quot;Всичко е наред,мамо&quot;. От другата страна на плочата е &quot;Blue Moon Of Kentucky&quot; - &quot;Синята луна на Кентъки&quot;, която е кънтри песен, но аранжиментът прави изпълнението нещо по-скоро като ритъм енд блус. Плочата е издадена в 20 000 броя.<br /> <br /> Постепенно става все по-популярен, а публиката е направо фанатична по време на полуеротичните му представления. Последният му сингъл за Sun е кавър версия на &quot;Mystery Train&quot; - &quot;Мистериозният влак&quot;, който по-късно е определен за абсолютен рок енд рол сингъл.<br /> <br /> През януари 1956 г. Елвис прави своя първи запис за RCA. Записва пет песни, между които Heartbreak Hotel. Не само звукът, но и гласът на Елвис са различни. Сега той пее истински рокеднрол &mdash; разтърсващ, едновременно нежен и агресивен, такъв, който се запомня. Освен Бил Блек и Скоти Мур с него вече са пианистът Флойд Крамър и барабанистът Д.Дж.Фонтана. А скоро ще намери и дългогодишните си бекинг-вокали - Джорданеърс. <br /> <br /> Малката плоча с Heartbreak Hotel се изкачва веднага на първо място в класациите на Билборд и остава там осем седмици. Продажбите ѝ също надминават всички очаквания - 300 000 бройки за три седмици и близо 38 милиона за следващите пет години. В края на януари Елвис записва материала за първия си дългосвирещ албум.<br /> <br /> Междувременно започват участия в телевизионни програми. От края на януари Елвис участва шест поредни седмици в Стейдж шоу на братята Дорси, а след това в шоуто на Милтън Бърл и на Стив Алън. Навсякъде Елвис се държи предизвикателно, върти таз в такт с музиката, с което подлудява младежите. Изпълнението на Hound Dog на 5 юни 1956 си остава шедьовър. Участието му в шоуто на Ед Съливан през септември се наблюдава от рекорден брой зрители - 54 милиона. Интерес проявяват и филмовите компании. <br /> <br /> На 2 юли 1956 г. Елвис записва две от най-известните си песни - Don't Be Cruel и Hound Dog. Втората се превръща в символ на рокеднрола и въпреки че оригиналът не е негов, днес всички свързват тази песен именно с него. Той вече има екип от автори, които пишат песните му - Отис Блекуел, Дон Робъртсън и най-вече блестящият дует Джери Лийбър и Майк Столър. <br /> <br /> До края на 1956 г. излиза вторият му албум - Elvis, а през 1957 още два - филмовият Loving You и Elvis Christmas Album с коледни песни. Част от тези коледни песни са рокове, опит за смесване на коледната тематика и съвременната музика. Първите четири албума на Елвис неизменно заемат първите места в класациите, където остават общо 29 седмици. Освен това се продават в над 10 милиона броя. Всичко това е невиждано до момента.<br /> <br /> И все пак успехът на малките (двойните) плочи е по-голям. Още на 26 май 1956 г. Билборд обявява, че песните на Елвис са оглавили всичките ѝ шест класации. От девет малки плочи с нови песни през 1956 и 1957 г. осем заемат първите места и остават там 52 седмици - точно половината от времето. Най известните от тях през 1957 г. са Jailhouse Rock, All Shook Up, Too Much и Teddy Bear.<br /> <br /> В края на 1957 и в началото на 1958 Елвис продължава да записва много рок-енд-рол, да снима филми (общо четири до казармата) и да изнася концерти из цялата страна. Той се превръща в сделката на века за RCA. През 1958 г. Елвис постъпва на служба в армията, където е обявен за образцов войник. Прекарва по-голямата част от 2-годишната си служба в Германия. По това време среща 14-годишната Присила Булие, за която се жени през 1967 г. <br /> <br /> Периодът 1960-1963 г. след казармата е много плодотворен за Елвис. Завръщането му сред свободните хора се превръща в триумф. Той е нетърпелив да продължи да записва и да снима там, откъдето е спрял. Още на първите си сеанси през март и април записва много добри песни - It's Now or Never, Are You Lonesome Tonight?, Such a Night. Но те вече не са агресивен рок-енд-рол, а меки, добре балансирани балади. <br /> <br /> Най-известният албум от този период е Blue Hawaii, който съдържа музиката на едноименния филм. Той счупва всички рекорди, като остава 20 седмици на първо място в Билборд. През 1962 г. Pot Luck и Girls! Girls! Girls! също се класират много добре. Още по-големи успехи имат малките плочи, тъй като пет от тях стигат до първото място. Издадената през 1960 г. It's Now or Never се продава в 9 милиона броя.<br /> <br /> Общо през цялата си кариера Елвис участва в 31 игрални филма. Партнират му известни актриси - Ан-Маргарет, Мери-Ан Мобли, Нанси Синатра.<br /> <br /> От 1973 г. започва залез на Елвис. Въпреки че музиката, която записва, не е лоша и в нея има много добри попадения, популярността му отново спада. Късните албуми отново не се продават така добре, а още по-малко - неизменно издаваните сингли. Само концертите продължават да привличат много хора и концертните зали винаги са пълни. Публиката не се смущава нито от вида на Елвис, който напълнява, нито от зачестилите моменти, когато губи гласа си или направо изгубва съзнание на сцената. <br /> <br /> Това, което продуцентите смятат за своенравничене на една звезда, всъщност е безкрайна умора на Елвис от постоянни записи и концерти. Напрежението в работата му е толкова голямо, че той неизбежно се нуждае от стимуланти, успокоителни и приспивателни. Те стават част от живота му и постепенно го довеждат до разруха. <br /> <br /> Елвис умира на 16 август 1977 г. в дома си в Грейсланд вероятно от свръхдоза приспивателни и успокоителни. Това събитие разтърсва Америка; не оставя и следа от настъпилото безразличие към него. Изведнъж продажбата на албумите му рязко скача. Два от тях стигат до върха на класациите за кънтри-енд-уестърн - From Elvis Presley Boulevard от 1976 и Moody Blue от 1977 г. Нито един от продадените билети за концертите от есента на 1977 г. не е върнат, макар че те не се състоят. <br /> <br /> <iframe width="520" height="310" frameborder="0" src="//www.youtube.com/embed/gj0Rz-uP4Mk" allowfullscreen=""></iframe> <br /> <br />