Алекс Сърчаджиева с най-съкровената си изповед за щастието, Иван и майка си
Още говоря с Пепа, знам, че тя и Иван ме пазят отгоре, не се гневя, защото това, което съм имала, някои нямат цял живот, разкрива актрисата
Изпитваш болка. Но аз не съм се гневила за нещата, които са ми се случвали, защото бях казала, че гневът е нещо абсолютно безсмислено. Той не ти носи нищо. Болката е свързана с любовта.
Така започна искрената си изповед в телевизионно интервю Алекс Сърчаджиева, говорейки за щастието и нещата, които е изгубила.
Алекс призна, че все още си говори с майка си. "Говоря си в мислите ми с Пепа. За много неща, моля я за съвет, за помощ. Смятам, че хората отиват на друго по-добро място, но те продължават да ни помагат. Дори и да е някакъв вид спасение, това е моето спасение. Случвало се е да ми се помага. Усещала съм в някакви моменти от живота, когато съм имала проблеми, когато съм затъвала, съм била сигурна, че някой горе ми помага", призна актрисата.
Алекс дълго не говорила с майка си след филма "Таласъм и вампири", защото майка ѝ в него е била някакъв изрод. "Като видях онова чудовище, което тя изигра тогава, за мен беше ужасяващо. Но този филм е велик. Тя играе безумно в този филм. Той е базиран на истинска история. Това са трите лели на Иван Андонов", разкри тя.
Алекс припомни думи на майка си относно първия ѝ филм "Понеделник сутрин". По думите на Пепа, когато тя отишла на премиерата 23 години по-късно, защото филмът е бил забранен от партията, тя не е отишла на премиера, а на панахида - било сякаш една птица тъкмо да тръгне да лети, а те да ѝ отрежат крилата. "Смяташе, че ако филмът е бил излязъл навреме, кариерата ѝ щеше да тръгне в друга посока", казва Алекс.
"Когато кандидатствах в НАТФИЗ, тя спря да ми говори. Тя смяташе, че трябва да стана адвокат. До 12 клас смятах, че ще уча международни отношения, но изведнъж рязко реших, че ми се кандидатства в НАТФИЗ. За изпитите се подготвих сама с помощта на Руси Чанев", спомня си още Сърчаджиева.
Сърчаджиева коментира и това, че в България всички си спомнят за големите ни артисти, едва когато те напуснат този свят.
"Много е тъжно, че само когато някой си отиде, тогава ние се сещаме за него, какво е изиграл. Никой не знаеше, че Филип Трифонов от момчето си отива, който ми е кръстник, дълго време е карал тирове. Ако беше в чужбина, той след филма никога нямаше да му се наложи да работи повече.
Такива хора не трябва да се чудят дали да станат продавач или шофьор на такси. Къде бяха хората, докато те бяха живи. Когато човек си отиде, той е вече е някъде другаде. Георги Чапкънов ми каза, че пенсията му е 360 лева. Той е световно известен, световно признат", разгневи се Алекс.
"Иван беше изключително открит. Затова беше и доста неудобен. С Иван ни събра любовта. Имах една прекрасна любов, за което съм много благодарна. Това, което съм имала с Иван, някои хора нямат цял живот", сподели актрисата, която има дъщеричка от актьора.
"Първата ми среща с него бе, когато бях на 17. Имаше една сцена в Ловния парк. Тогава видях Иван и си казах: Боже господи, Васко Дагама от село Рупча. А той се обърна и се държа доста арогантно. После ми каза такива неща, че не мога да ги кажа, Срещата ни приключи обаче с неговите думи, че някога ще му стана негова жена", спомня си Алекс. После питала майка си как човек може така нахално да се държи.
Две години по-късно той ѝ се извинил. Дал бутилка вино подарък за майка ѝ. Впоследствие Иван е бил много романтичен, обяснил ѝ се в любов, впечатлил я с "Майстора и маргарита" и така започнала тяхната любов.