Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“.

Венци готов за ЧРД на Кралицата

От роденият на моята дата чаровник Венци, мога да очаквам и толерирам всичко. Дори и венци от изкуствени цветя, в които да е вплетена дълбоката му искреност към изкуството. На този кадър Венци може да бъде взет за британски клошар, комуто са обещали ъгъл на завет между Бонд стрийт и Савил роу. Огромната дреха е може би двулицева палатка, която освен обичайното си приложение, може да има празнична и делнична функционалност. Една за Брекзит, една за рождения ден на Кралицата, който празнува на 2 юни… Оставете това, но вижте синия гащеризон или каквото изобщо представлява парчето плат около ханша му. Венци е изобретателен. Идват избори. Венци е в червено и синьо. Да, липсва жълто, но пък толкова политици имат жълто около устата.  И още- Венци носи послания от Колю Фичето- този мустак, прави истински устойчив мост между поколенията.
 

Любо е облякъл настъргани моркови
 

Тита става все по ЛюбоТитна и радва окото в розово, в близост до едно момче, което не се научи как се носи черно яке. А именно, като не го изнася от вкъщи. Но Любо винаги ще Те изненада, точно когато най- малко очакваш. Днес той поднася тишъртка с цвят на предястие от настъргани моркови, запечени с яйце и заливка от пресен копър с горчица и майонеза. Черното яке е тавата, в която се гърчи всичко и цвърчи в цветове, за които не искам да мисля  какво ще каже шеф Манчев. Подстрижката на Любо заслужава да бъде свикан съвета на фризьорските старейшини, начело със стилист Капанов. Тита блести в розово и останки от неизлетяла ракета. Ако смея да предположа, бутикът от където е взето това бюстие може да се казва Байконур, дори направо- Бай, да не казвам какво. Розово- кораловата рокля и пепелявата коса могат да кандидатстват за светофари по Графа, така или иначе там всичко нестандартно върви.

Богдана и Стефан- модните лястовици на сезона!
 

Богдана Карадочева е звездата, с която искам да освежа естетическия ви уикенд. Тази тайнствена парижанка по душа, родена в София за да ни побутва в творческото ни напред с перли и почти виолетови очи… Тази Богдана, на която отива всичко, без може би липсата на онзи плам в протяжния поглед където се здрависват бури и крачат аплаусите на поколенията. Харесвам по девически завитите нагоре краища на прическата и, момичешкия бритон и нежния жест с който гали Стефан Димитров. В този кадър за скромния композитор може да се каже повече от когато и да било. Стефан- модният непукист, крачещ с невзрачна тениска и свенлив да свикне със славата си, днес е в смокинг. Честито! Много добре! Да опише този възторг не би могъл дори дирижиран от него симфоничен оркестър.  

Модни напрежения в Бг звезди…

Не зная как би се чувствал Цицерон пред тези фигури, съставляващи по брой и мизансцен фрагмент от паметника на съветските освободители. Това едва ли е толкова важно за римлянин, чието име се превежда като грах /cicer/ а сладки принцеси като тези знаем как гледат на граховите зърна. Като стана дума за зърна…/всъщност, аз да не съм Дилов син/, ще кажа, че близначките сигурно са били на зърнена диета за да изглеждат така стройни  и къдрави. Не харесвам облеченото от тях, но много повече ме изненадва Прея, чиито изплезен език би трябвало да е насочен към онези, които са я облекли така. Розови пътъчки и лъвски глави стърчат отвсякъде в една парадна последователност, все едно в едно и също шествие да са Папата и Мадона. Много талантливата дъщеря на Ваня Щерева Мила Робъртс сигурно е имала добри намерения, докато се е обличала така. 

С братя Аргирови - замириса на море…
 

Тук е мястото да се провикна- Къде си брат…Тук е мястото да свикна с мрачната сценична действителност на българските звезди, чието упоение е черното, черното и пак черното. Е, вижда се, единият брат Аргиров е с бяла коса, но това не променя особено казаното.  Сумарно, близнаците могат да бъдат обобщени днес, като „черните гарвани” на модата, така както в юношеството си бяха белите лястовици на българската естрада. Сценичните симпатяги, доставили ни толкова радости с гласа си, днес продължават да са все така привлекателни, макар  облечени в черни плетени ризници и тъмни тениски. Време е да им кажа, че  замирисва на море, че цветовете на сезона за ярки, игриви, светли. Някъде между август и септември, ще им напомня, че „преди да дойде есента и лятото да си отиде”, могат отново да облекат ямурлуците от този кадър  и ако не ми изпеят на ухо, че съм „Ненужен”, ще се споразумеем „Да чукна на дърво” както  беше „До вчера”…И да им непомня, че не съм „Момиче от съседен клас” а зоркото око на българската мода.