Калина Паскалева шамароса здраво бившите си на Свети Валентин!

Писателката Калина Паскалева е вдъхновена от нова книга. Калина реши да поздрави всичките си бивши навръх вчерашния празник Св. Валентин. Коментарът е излишен. Насладете се на написаното. Може и вие да откриете себе си някъде между думите...

"Днес е празникът на любовта и някак си се почувствах длъжна да поздравя всички свои бивши, които дежурно се сещат за мен в месеца на най-силните и жадувани признания. Отново със заявка за внимание. Без да ги искам, без да ги търся. Изпращате ми ги с смс, вайбър, фейсбук или където съм пропуснала да ви блокирам. Или съм оставила отворена вратичка. Зависи на кой как му е изгодно да анализира. Така де. Позволих ви да ме обичате, толкова колкото можете, а аз ви изтърпях - колкото успях. Ни повече, ни по-малко. С едно - две изключения. От съжаление. 
Та. Вчера бях на премиерата на нова и открих мене си в един от разказите му. 
Не съм болезнено егоцентрична. Просто това съм си аз ... В женски род, с красива бяла рокля...

" Винаги 
Ти винаги ще се връщаш при мен. В минутите на тъга ще пиеш вино и всяка глътка ще ти напомня по една моя ласка. Невъзможно е да ме забравиш, защото съм бил част от теб. По тази причина ще остана в теб. 
Винаги. 
Когато клепачите ти натежат, ще ме виждаш в средата на стаята и ще заспиваш все по-трудно. Не че искам да е така. Просто е така. 
Винаги. 
Във всяка риза, която се люлее на вятъра, ще разпознаваш моята риза и ще ти се иска да крадеш от просторите на съседите. Не че съм орисник. Просто го знам. 
Всеки път, щом видиш двама души да се държат за ръка, ще искаш да отпуснеш глава на рамото ми. Аз също ще го искам. 
Винаги. 
Но само ще изглежда, че съм до теб. Ще искаш да съм твой, докато окончателно те налегне заблудата, че ме притежаваш. Завинаги. Тази мисъл и сега ми е приятна. Но съм уверен, че с времето заблуждението ще те кара да крещиш на сън. Не че ти го пожелавам. Просто така става. 
Винаги. Винаги. Винаги. " 

Всеки е толкова твой, колкото сам реши. А аз чия съм ли? Аз съм ничия или своя собствена. Както искате ме наричайте, и сипете по чаша вино. Трифон Зарезан е! И аз празнувам! Празникът на любовта в летящата ми душа!