Шокиращи тайни от интересния живот на Милен Пенев! Умира при неизяснени обстоятелства и...

Всяка жена, която е била с мен става страшна. След това „Боингът“  и непременно излита високо. Така оценял своята работа с нежния пол Милен Пенев. 

Доста красавици се предавали без бой, покорени от красотата и чара му. Някои подреждат  между тях и самата Людмила Живкова. Обществена тайна е, че той е бил неин любимец.

С това се обясняват и някои от „чудесата“ , които е правил.  Като случката с двама български актьори, които за нищо на света не искали да пуснат в Люксембург. Милен сe е намесил, когато  и последната надежда била умряла. Не е известно с  кой е говорил и какво му е казал, но след миг пред колата на изтерзаните аркашки  граничарите постлали червено килимче, като на гости от най-висок ранг.

Истина ли е това или легенда, няма да пророкуваме,  но хора, които ще потвърдят факта,  все още се намират. Има и свидетели  на онази потресаваща любовна сцена, която се разиграла на  една иначе неугледна гара, на чийто перон сред крадците,  просяците и дребните мошеници, гордо изправена, стояла безумно красива дама.

Грохотът на идващия влак учестявал дишането й. Когато спирачките на машината зловещо изскърцали, на една от вратите се появил Милен Пенев с  две изящни чаши от гравирано стъкло в ръце. След миг в тях се пенило  шампанско. Глътките се сливат със страстна целувка. Минута и влакът отново бавно завърта колелетата си, а мъжът с последни сили успява да го догони и скочи във вагона. Две чаши остават недопити, една целувка- недовършена, а въздишките на влюбените, заглушавали дори сирената на локомотива. 

Това е Милен Пенев, романтик, омайник, булдог,  талантлив актьор и режисьор. На 13 април той трябваше да навърши 79 години. Остана завинаги на 48. В едно мрачно утро на 1991 година го намериха бездиханен на пейка в „Докторската градина“ в София. Следи от побой констатираха полицаите и с това следствието приключи.

Онези първи години на прехода бяха прекрасно време за убийците и жестоко за хора като Милен Пенев. Негова постановка в Пазарджийшкия театър е свалена. После е уволнен. Заповедта на директора е налепена на много места в театъра. Тогава актьорът все по-често започва да говори за смъртта. Купува  гроб в съседство с този на майка си, която обожава.  От бляскавите години на славата, не е останало нищо. Само бледи спомени.

Няма го легендарния, ексцентричен бохем, един от най-запомнящите се в български театър. Няма я вулканичната му енергия, плановете, които непрекъснато прекроява, темпото с което живее и което никой не може да следва.

Най-запомнящата се роля на Милен Пенев в киното е на младия овчар от „Козият рог“, филм режисиран  от неговия учител Методи Андонов.   Там любовта му към Мария - шедьовъра на Катя Паскалева, коства живота му. Убиват го и в още един филм,  този път не само авторите, но и критиката.

В „На живот или смърт той играе Ботев. Филмът бързо е прибран в чекмеджетата със забранени продукции. Според режисьора Никола Корабов причината е, че в него се повдига завесата на истинската причина за смъртта на поета. Това по него време не е прието. Верните на правата линия драскачи  наострят перата си и довършват героя  още един път.

В лекарската сага „Завръщане от Рим“ Пенев е доцент Кирил Милев. Този филм предизвика най-мощната турболенция в родното кино и политика по време на социализма. Филмът е съсипан, режисьорът Иля Велчев-развенчан , а баща му Борис Велчев отстранен от Политбюро на ЦК на БКП.
Как е издържал  актьорът на тези удари,  само той си знае, но колегите му казват, че  си е останал бебе, не преживяло първите седем години. Други пък  смятат, че е луд. Луд, който забранявал да му задават два въпроса: От коя партия е и колко пари взема?

Другото е стил.  Малцината,  които са влизали в гарсониерата му в Пазарджик свидетелстват, че на пода е имало три купчини: една- с дрехи, друга- с картини и трета- с книги, върху която се кипрели най-новите му тоалети. В този хаос той с особена лекота намирал онова, което му е нужно  в момента.

Докато Милен бил на работа в Пазарджик,  появата на една дама превъзбудила града.  Тя била актриса, но не каква да е, а от нашумелия сериала „Форсайтови“. Това, че долетяла от Острова  заради него, българинът  намирал за съвсем нормално. Дори и наложил собствения си стандарт на живот, което значело: да се храни в стола на Съвета, да живее в гарсониерата и да се запознае с всичките му приятели из околните села. На петнадесетия ден от визитата си, англичанката окончателно разбрала, че любимият й няма да се ожени за нея и решила да си тръгне. Тогава Милен я помолил, тъй като  има богат гардероб в Лондон, а у нас е дефицит,  да остави всичките си дрехи. Така  гостенката  си тръгнала с празни куфари, а пазарджишките актриси изведнъж надянали  скъпи маркови тоалети.

Смъртта на майка му е главната причина трезвеникът дотогава  да  целуне   чашката.  Обичал да е в компанията на туба червено вино, чийто съдържание прогресивно намалявало. Директорът на една винарска изба винаги бил почетен гост на премиерите му. В доста села около  Пазарджик  имал конак със запазена за него стая . Обичал да пътува  и да си пие. Посоката  няма значение.

В професионален план негов  пример бил Методи Андонов.  Може би затова  започнал да режисира. Проповядвал  „Теорията за прозрачното спокойствие на духа“ , която може би сам е измислил. Според нея всеки може да ходи на сцената, дори и да не е артист. Но когато застанеш на един стол,  нищо не говориш, а срещу теб са седемстотин души, само тогава ще те разберат дали си актьор.

За Милен Пенев срещите  траели  само миг, докато разбере дали приема или не човека отсреща.  Така той се сприятелил с Хосе Кабалеро, художникът , който  на шестнадесет години нарисувал Гарсия Лорка. Говори се за познанство  на  Пенев и с Фелини. Когато го видел гениалният Златьо  Боаджиев винаги го целувал. Трябва да бъдеш  Милен Пенев,  за да можеш  с един жест  да отвлечеш  Висоцки от тълпата почитатели и да го помъкнеш  на гости из софийските квартири. А когато го попитали:  Как успя да го направиш, та това е Висоцки?- той отвърнал:

- Ние аверчетата се разбираме.

Исак Гозес