Ути разтърси с изповед за живота си и много лични признаия

Споделянето на храна може би е най-важното разковниче да има диалог, дори може да няма думи, дори човек да си помълчи. Това каза пред БГНЕС известният готвач Петър Бъчваров – Ути, водещ на кулинарното предаване „Бързо, лесно, вкусно”.

На 23 април предаването ще изпълни своите 25 години – този четвърт век, за който Ути не крие, че минал като един миг.

„На 23 април, преди 25 години едно доста по-слабо момче, но със същият онзи бодър ентусиазъм, когото виждате и в момента, застана тогава пред екрана, в екрана, в телевизора на Българска национална телевизия и успяхме да направим първото за тогава ежедневно кулинарно предаване в българският национален ефир.

Всеки ден под мое диригентство се появяваха всякакви предложения за това как да си вземем онази много, много важа и съществена доза щастие в животът всеки ден, въпреки всичко“, посочи той.

Ути не крие, че предаването пробягало през катаклизмите на годините, на ръководствата на БНТ и не винаги е било лесно, имали са много диалози за това как предаването да бъде актуално, да бъде в онази плоскост, в която да създава позитивни емоции, а да няма „хейтърство“.

„Въпреки, че няма как да няма хейтъри, но човек нали трябва да мисли за половината чаша и за по-пълната или по-празната чаша. А, аз съм щастлив, че онази по-пълна половинка и до ден днешен възприема всяко едно такова мое предложение като нещо, с което денят започва или пък приключа по-усмихнато“, споделя артистичният кулинар.

Той смята, че всички на фона на новите, от които разбираме как има все нещо ново, с което трябва да се борим, това което предлагам той не иска борба.

„Иска се само удоволствие, само няколко щастливи момента, прекарани с хората, които обичаме. Ето това е едно от много важните, много съществените, тънки, скрити неща, които се усещат взаимно с хората, че споделянето на храната е може би най-важното разковниче да има диалог, дори може да няма думи, дори човек да си помълчи с някой – както казваха старите класици, това означава, че много неща са казани.

Така е и с храната или с онези предложенията, които аз в рамките на тези 25 години съм споделял с всички вас“, споделя Ути. Той не крие, че те са извървели много стъпала, защото преди 25 години светът беше съвсем различен, магазините бяха други.

„Макар българинът да е обявяван поне от анализатори - психоаналитици и антрополози като голяма консерва, голям консерватор, трудно променящ се балкански синдромен характер, аз смятам, че българинът извървя поне в кулинарно отношение един достатъчно дълъг път“, посочи той.

Според него българинът извървя един нормален път - и магазините и онова, което човек може да си купи от тях също пробягали това разстояние в много голям аспект на синергичност.

Той държи да изключи „всичките онези парвенюшки прояви на новосъздалите се фракции, особено в големите градове, които вече разбират от всичко и ядат само определени неща, или пък изтрещели майки и по-малки, и по-възрастни деца и родители и баби, които пък се втурват в безкрайната бездна на супер хелтли фууд“.

„Това смятам, че е и добре и много зле“, заяви Ути.

Водещият посочи, че тези 25 години задачата му е била не просто да представя едни рецепти.

„Преди 25 години дори нямаше интернет и ние не питахме чичко ти Гугъл за всичко, което не знаем, или не се появяваха много рецепти като кликнеш авокадо например, че сега е доста актуално. В тези години аз съм имал задача, удоволствие да откривам за първи път част от нещата за себе си, което е много важно, но заедно със зрителите съм извървял и този път, че сме ги откривали заедно- вкусове, комбинации“, каза Ути.

Днес въпреки, че признава как големите реалити шоута въведоха формулировката „шеф готвач“, когато ходи насам-натам, кулинарят предпочита да не му казват „Шеф Ути“, а само Ути.

„Думата „шеф“ мен за българският лексилен момент не мога да кажа, че много ми харесва, защото поне в моето детство „шеф“ означаваше началник. Можеш да кажеш майстор- готвач. Защо?

Защото в думата „майстор“, поне за старомоден човек като мен, като кажеш на някой, че майстор има цялото преклонение пред един човек, който ти е дал духът на професията, вкарал те е в онази безкрайна зала на знанието, показал ти е няколко от шедьоврите и те е оставил да се опиташ да намериш свое място в този кръг. Така, че за мен майстор-готвач е по-правилната дума на български“, споделя Ути.

И въпреки, че са минали 25 години, той днес много добре си спомня онази първа рецепта, която прави на 23 април и тя е сърми. Балканите, което каза, че е едно кълбо от преплетени пътища на храната, според него дава възможност на сърмите да бъдат много популярно ястие тук.

Като погледне назад, той отбелязва, че българинът е извървял своята кулинарна революция.

„Не казвам, че съм развял знамето на барикадата, но съм бил част от предните редици за това как ние да променим себе си, да изхвърлим негативния си консерватизъм и да можем да опитаме новите продукти, новите комбинации“, посочи Ути.

Той отбеляза, че човек, ако се разходи в един съвременен български магазин ще види, че абсолютно той е достоен за всяка една точка на света, а това означава, че някой търси тези храни и ги консумира вкъщи, добави и посочи, че хората попътуваха.

„Така, че да – българинът извървя своята революция в храненето, в продуктите, в начина на отношение към готвенето – хората започнаха да разсъждат върху това, че храната и битието, и качеството на продуктите са много свързани.

Има една много ценна съставка в мисленето на българите, която се казва, че не сме тук за един ден и не е нужно да ядем боклуци. Годините, в които започнахме предаването през 1997г. тук се случи всичко онова, което вече се беше случило в Европа и това са едни потоци от боклуци, които индустрията за храни произвежда, тя ги прави и до ден днешен, разбира се, но пък българинът се научи да не бъде чак така подвластен на рекламата, на онези блъскащи го с чукове цени и всякаква друга пропаганда продукти или изделия за хранене, които в по-голямата си част са дълбоко неетични, невкусни, нехуманни.

Българинът се научи да ги разпознава. Той – да, за съжаление чисто ценово си купува и тази нискокачествена храна, но има хора, които просто решили, че не е нужно да си купят един килограм шунка, може да си купят и 200г. шунка, но тя да е истинска“, заяви той.

Бъчваров, който е баща на две малки момичета посочи, че под качествена храна може да разбере онова мнение, съображение и лични критерии, които родителят предава на децата си.

Мъжът, който подчерта, че е актьор по душа, по фамилна обремененост и в цялата си пълнокръвност обича да излиза на сцени и пред камера.

„Освен пред камерите аз създадох и един страхотен кулинарен театър, който има и огромни уреди, големи тигани, големи казани, големи барбекюта, с които обикалям България и нейните празници.

На тях правя едни представления, в които храната не е просто нещо, с което човек задоволява една по-належаща страст, а се превръща в театрален спектакъл. Хората много се кефят на това да видят как се ражда храната, как се правят наденичките на живо, как едно цяло прасе се мята на барбекю и след един час то е хрупкаво, хрускаво, реже се пред тях. Всъщност този много натурален момент на храната, щастието и веселието е част от моето актьорско образование“, сподели той.

Фамилната обремененост идва от прадядо му Стоян Бъчваров.

„Той е един от основателите на съвременния български театър. Заедно с Кръстьо Сарафов и още една голяма плеяда български актьори успяват още в началото на миналия век да създадат първите професионални трупи“, каза Ути.

Той не скри, че се чувства изключително горд, че както прадядо му е сред основателите на българският съвремен театър в онези години, така и той самият се опитал да помогне за това България в момента да мисли кулинарно с критериите и продуктите на света