Залятата с киселина Мария Бонева проговори за зловещото нападение, което преобърна живота й на 180 градуса (ВИДЕО)
Кожата, в която живея – това е историята на Мария Бонева: от заливането с киселина на 11 ноември 2002 г. до това отново да е цяла и да продължи да работи в модния бизнес, с който най-вероятно е свързано и покушението срещу нея. Разговор за болката, която Мария успява да преодолее.
„Страхът е моят учител. Аз съм умирала веднъж в живота си и е красиво, не е страшно. Леко е. Чувстваш се много различно и мисля, че има нещо нататък. Но се страхувам дали хората, с които съм тук, ще ги видя и там”, разказа пред Нова телевизия Мария Бонева.
И добави, че без инцидента през 2002 г., нямаше да бъде толкова отговорна и успешна. "Мисля, че щях да бъда само успешна и хубава жена".
Три са ужасните неща в тези 5 месеца: заливането, отлагането на операциите в Америка. Трябваше да направя аборт, защото упойките бяха много токсични. Имах чувството, че каквото и да се случи, няма да може да ме разплаче", призна тя.
"Предоверяването ми изяде главата. Може би не трябваше да работя в конкурентния бизнес. Когато веднъж си се махнал от нещо, не трябва да се връщаш повече там. Това е моят урок", каза Бонева.
"11 ноември 2002 година беше много успешен ден за мен, направих много успешна сделка. Ангел обаче имаше работа и не можа да дойде да ме вземе. Това беше един от трите дни, в който се прибрах сама. Взех си такси и това се случи", каза още тя.
"Слизам от таксито, качвам се към вкъщи и се сетих, че нямам ключове. Звъннах му и той каза, че слиза. Чух стъпки зад себе си, отместих се, защото мислех, че е някой съсед, който иска да влезе. Когато се обърнах, той просто ме заля. Всичко стана много бързо. Успя да ме лисне само веднъж. Аз го ударих с чантата и счупих буркана.
Болката е секунди и не я помня. Аз умея да изключвам лошите спомени и давам шанс на добрите. Това е моята терапия да се лекувам.
През главата ми минаха 1000 мисли в секунда. Уплаших се по-късно, когато останах сама. Докато не разберат коя си, се държат с теб като куче.
Спаси ме това, че не съм суетна. Сякаш това ме спаси. Поплаках си, казах си, че вече нищо не е същото, но трябваше да намеря сили заради децата си. Гледаха ме с едни такива очи и дъщеря ми ме попита: Мамо, малко си грозничка, но нали ще се оправиш? Ти нямаш право да не се оправиш", заяви Мария.
"19 операции, 72 часа пълни упойки за 3 години. Времето в Америка беше най-тежко. Отидох с големите очаквания, но не се случи това, което очаквах. Едната ми операция беше 11 часа, след нея събуждането беше много тежко".
"В мен се разви някаква спортна злоба, за да докажа на хората, които са ми го причинили, че по никакъв начин не са ме пречупили. И е много важно да не дадеш шанс на гнева и омразата. Нападението не уби нищо в мен, само нероденото ми дете", каза още тя.
"Моят извършител беше в затвора, но не заради мен. Бандит е. За себе си зная кой е поръчителят, но никога няма да го кажа. Той дълбоко съжалява за това, което е направил, защото видя, че аз съм оцеляваща.