10 години по-късно: Свидетел проговаря за лондонските атентати!

&quot;Дори и да знаех цялата лексика на света, никога няма да открия точните думи да опиша впечатленията си от онзи ден. Да видиш толкова щастливи хора жестоко умъртвени. Сякаш бомбата избухна и в съзнанието ми.&rdquo; <br /> &nbsp; <br /> Атентатът причини смъртта на тринайсет души, включително и на Хюсеин, и много други бяха сериозно ранени. Това беше четвъртият взрив от серия самоубийствени атентати, проведени в различни части на Лондон същия ден. Те отнеха живота на общо 52 души, 700 бяха ранените, а хиляди животи бяха променени завинаги. <br /> <br /> Очевидецът споделя: &bdquo;Беше светотатство, но ние няма да позволим на тези хора да ни надвият. Те причиниха толкова болка на хората, но никога няма да постигнат целта си. Те са малцинство срещу нашето мнозинство.&rdquo; <br /> <br /> Днес, десет години по-късно, спомените на Джордж от кървавото събитие все още отекват в съзнанието му с кристална яснота. Той е бил ранна смяна, започвайки от 5.30 сутринта. Докато обикалял маршрута си за втори път, той изобщо не осъзнавал, че ислямисти се канят да извършат три взрива в лондонското метро. <br /> <br /> Когато стигнал до гара Юстън, стотици хора се изливали от изходите на метрото. Шофьорът си припомня: &bdquo; С оглед на безопасността обявих, че не мога да поема повече хора, ако част от пътниците не слязат &ndash; някои го направиха. Понякога си мисля как части от секундата предопределиха кой ще остане, и кой ще слезе.&rdquo; С опита си да облекчи товара на автобуса, Джордж е спасил много човешки животи. <br /> <br /> По късно, автобусът спира на площад Тависток. В дъното на втората платформа на автобуса, Хюсеин осъзнал, че не може да изпълни плана си да взриви влак от метрото, защото Северната линия е била спряна. Затова той преждевременно детонирал своята бомба в автобуса. Взривът е разрушил задната част на автомобила, а свидетел описва експлозията с думите: &quot;Половин автобус бе вдигнат във въздуха&quot;. <br /> <br /> По чудо, предната част на автобуса останала невредима, и Джордж предположил, че е станал инцидент. Пред него предното стъкло било натрошено, а метални парчета се търкаляли по пода. &quot;Спомням си как потупвах главата си с дясната си ръка, без да знам защо. Всичко наоколо беше като в мъгла. Не можех да осъзная какво се случва,&quot; припомни си Джордж. <br /> <br /> Зашеметен, той излязъл от автобуса пред трагична картина. Джордж разказа с усилие: &quot;Накъдето и да погледнех, виждах части от тела. Глави. Камара от човешка плът, смляна на кайма. Съзнанието ми не можеше да го възприеме.&quot; Неспособен да открие думите на английски, той се обръща към родния си гръцки и изрича: &quot;Kyrie Eleison&quot;- Боже, имай милост. <br /> <br /> Той инстинктивно изтичал към автобуса да помогне, насочвайки се към тялото на млада жена. &quot;Изтичах до там и коленичих до нея, но веднага осъзнах, че пред мен е само торса и половината от главата й.&quot; <br /> <br /> &quot;Не мога да опиша как се чувствах. В този момент нямах представа, че съм жертва на терористическа атака. Всичко, което осъзнавах беше, че тези хора бяха разговаряли помежду си, вършеха ежедневните си задачи, а в следващата минута бяха загинали по ужасен начин. Много от тях бяха толкова млади. Страдам при мисълта за тези, на които не успях да помогна, защото вече си бяха отишли.&quot; <br /> <br /> Джордж не си спомня колко дълго е стоял коленичил до автобуса, до момент, когато усеща ръка на рамото си, която го тегли настрани. &quot;Една полицайка ме пое и ме насочи към сграда наблизо. Спомням си, че казах: &quot;Те убиха пътниците ми.&quot;&quot; <br /> Джордж се е разминал без физически наранявания. Това, което си спомня най-ясно, са случайните моменти на човешка съпричастност. Непознат, който е дошъл да го успокои, докато е плачел. Ранен полицай, който го държи, докато спре да трепери. Свещеник, който му извикал такси, за да го закара у дома. <br /> <br /> &quot;Накъдето и да погледнех, хората си помагаха. Това е от малкото неща, които ме успокоява. В следващите седмици не можех да се отърся от видяното: невинни хора бяха варварски умъртвени. Мислех за мъката на техните семейства. Сякаш невинността си беше отишла. Но с времето се научих да живея със спомените си.&quot; <br /> <br /> Вече преодолял травмата, Джордж се връща зад волана и в момента работи като шофьор на такси. Тази неделя той запалил свещ в църква в памет на загиналите. <br /> <br /> &quot;Ужасът на това, което видях, е остро врязан в сърцето ми, но видях истински алтруизъм и добродетелност. Хора даваха всичко от себе си да помогнат на тези в беда. Станах свидетел на най-лошото у човека, но и на най-хубавото. Това ми помогна да продължа напред.&rdquo; <br /> <br /> <strong>Превод: Диляна Глинджурска</strong><br /> <br />