На 15 август 718 година арабите се оттеглят от обсадения Константинопол, като дават огромни жертви. В резултат на битката Византия е спасена от разгром, а Югоизточна Европа запазена от арабското нашествие. Древните хронисти признават решаващата помощ на българската войска под ръководството на хан Тервел.
Обсадата на Константинопол през 718 г. е вторият мащабен поход на арабите (след 674 година) да завладеят Константинопол, столицата на Византия. По онова време, само 95 години от възникването на исляма, арабските територии се простират се простират на три континента - Азия, Африка и Европа. Покорени са бившите византийски провинции Сирия, Палестина, Египет и Северна Африка. В началото на 8-и век е покорено и Вестготското кралство в Испания. Арабите вече реално застрашават Европа чрез втори клин, като превземат ромейската столица Константинопол.<br /> <br /> През есента на 717 година огромна арабска армия потегля към Константинопол и го обсажда от всички страни. Според различни хронисти сухопътната армия наброява между 80 000 и 200 000 души, подкрепени от 1800-5000 кораба. При това положение новият владетел Лъв III Исавър изпраща пратеници при българския хан Тервел с молба за помощ.<br /> <br /> 42-годишният наследник на Аспарух проявява забележителна държавническа далновидност. Изминали с едва 36 години от основаването на българската държава, през които Византия води непрекъснати войни против младата България. Тервел правилно преценява, че арабското нашествие няма да спре с падането на Константинопол и тази заплаха е много по-страшна от Византия. Поради това то приема молбата на Константинопол за помощ.<br /> <br /> Хан Тервел повежда българските отряди и достига в близост до Цариград. Още в началото на военните действия българите разгромяват четири хиляден арабски отряд командван лично от арабския предводител Маслама Ибн Абдел-Малис, който след поражението едва успява да избяга.<br /> <br /> Впоследствие по заповед на Маслама арабите отсам Босфора изграждат два отбранителни вала &ndash; един срещу Константинопол и един западно срещу българите, с което да осигурят тила на 20 000 армия. Валовете обаче не спасяват тази 20-хилядна армия от българските войски.<br /> <br /> Ето как византийският летописец Михаил Сирийски описва създалата се ситуация:<em> &bdquo;...Арабите били нападани по суша и от жителите на града, и от българите, а в морето &mdash; от ромейските кораби, а от другата страна на морето [на малоазийския бряг] &mdash; от ромейската предна линия. Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се бояли повече от българите, отколкото от ромеите. Отвън арабите били притеснени от по-голяма беда, отколкото ромеите отвътре. Дошла зимата, а арабите се боели да се оттеглят; първо &mdash; от техния цар, второ &mdash; от морето и трето &mdash; от българите. Вихърът на смъртта ги грабнал. Маслама ги излъгал, казвайки, че скоро ще пристигнат подкрепления от техния цар. Ромеите били обсадени, но арабите не били по-добре от тях. Гладът ги притискал толкова много, че те изяждали труповете на мъртъвците и собствените си нечистотии. Те били принудени да се унищожават един другиго, за да се хранят. Една крина жито струвала десет денарии. Те търсели малки камъчета, с които да утолят глада си. Изяли и отпадъците от корабите си.&ldquo;</em><br /> <br /> Блокирани от българите по суша, арабите прекарват изключително тежка зима, като множество от тях умират от болести и глад. През пролетта на 718 година хан Тервел нанася на арабите поредното поражение. Според източника &bdquo;Химн Акатист&ldquo; арабите дават 20 000 жертви, според Алберик - 32 000. Сухопътната армия на Маслама е разгромена, като жертвите от арабска страна съгласно Теофан Изповедник са 22 000, а според хрониката на белгийския монах Зигеберт българите избили 30 000 сарацини.<br /> <br /> На 15 август 718 година арабите вдигат обсадата и се оттеглят от Константинопол. Флотът е настигнат от морски бури и до Сирия достигат само 5 кораба.<br /> <br /> В резултат на битката Византия е спасена от разгром, а Югоизточна Европа предпазена от арабското нашествие.<br /> <br /> В един свой труд от 1545 година испанският автор Мехия изтъква значителната роля на българите за разгрома на арабите на Балканите и противопоставянето на арабските амбиции да поставят в клещи и да застрашат цяла християнска Европа.<br /> <br /> Има и по-скептични прогнози - английският историк Едуард Гибън твърди, че ако арабите бяха успели да съединят силите си от изток със силите си на запад в Испания, днес в Кембридж и Оксфорд студентите щели да сричат корана, а от кулата в центъра на Лондон вместо звъна на големия часовник щял да се чува гласът на ходжата.<br /> <br /> Френския византолог Шарл Дил твърди, че победата над арабите е велико бедствие за исляма, като я определя за по значителна от победата на франкския пълководец Карл Мартел 15 години по-късно в равнините на Поатие.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />