Рустам Лутфулин (името е променено), за разлика от своите връстници, бил твърде сериозен. На 18 години станал бизнесмен: открил с приятели автосервиз. След година се оженил и със съпругата му започнали да мислят за деца. Точно тогава у Рустам започнали проблеми в работата: не намирал общ език с партньорите и му се наложило да се откаже от своя дял в бизнеса. За младия човек това било силен удар.
&quot;Като се прибирах у дома след института,&nbsp; започнах да забелязвам, че Рустам седи на компютъра и играе на състезания с коли&quot;,&nbsp;разказва вече бившата съпруга на Рустам, Светлана. &quot;Честно казано, в началото не придадох на това особено значение &ndash; та малко ли младежи играят на компютър? Но се оказа, че компютърните състезания с коли са само началото. След тях последваха игрите със стрелби. Той буквално денонощно не се отделяше от компютъра&quot;. <br /> <br /> Игрите съсипали и семейството. Светлана не издържала и го напуснала. <br /> <br /> &quot;Рустам Лутфулин постъпи при нас вече в доста сериозно състояние&quot;, разказва пред &laquo;Комсомолкая правда&raquo; лекарят-психотерапевт Илгиз Тимербулатов. Компютърната игра чрез измисления виртуален свят го връщала в миналото, когато той бил щастлив. За почти три години игромания Рустам толкова се увлякъл, че престанал да се грижи за себе си. Нищо извън игрите не го интересувало. Навън излизал само един път в седмицата, за да си купи храна. <br /> <br /> &quot;Когато стана от компютъра и изляза на улицата ми липсва оръжието, което имам в играта&quot; спомня си Рустам. &quot;Без него аз се чувствам беззащитен, ето защо бързам да се прибера и отново да седна на компютъра да играя&quot;. <br /> <br /> Под тревога вдигнала всички лелята на Рустам Алия Инсафовна. Тя потърсила лекари и извикала родителите на младежа, които живеели в друг град. Двата месеца лечение, включващо и престой в болница, дали резултат. Рустам е здрав, но дълго време ще бъде под лекарско наблюдение и ще приема лекарства. А да живее в реалния свят ще трябва да се учи отново. <br /> <br /> Лекарят-психотерапевт Илгиз Тимербулатов: <br /> &quot;Сега едва ли ще се намери човек, който не познава компютъра. Друг е въпросът: колко време той прекарва пред монитора. Ако времето всеки път се увеличава и играта или интернет станат основно хоби, а всички други интереси &ndash;учене, общуване със връстници &ndash; минат на втори план, е време да се бие тревога. <br /> <br /> Защо се случва това? <br /> В компютърната игра и в Интернет може всичко. Човек може да влезе във всякаква роля, &laquo;там&raquo; той може да бъде &laquo;жесток&raquo; герой, който от нищо не се бои и притежава най-страшното оръжие. Уважават го, съобразяват се с мнението му. Това е особено важно за младежите. <br /> <br /> Какво може да се направи? <br /> Трябва да се преориентира зависимият към други интереси, да му се предложи алтернатива &ndash;това, което ще му доставя радост и удоволствие, т.е. това, което той търси във виртуалния свят. Възрастта на такива пациенти постоянно се снижава. Ако до скоро &laquo;интернетманяците&raquo; бяха 18 -годишни, то сега тяхната възраст е 15,5 години&quot;. <br /> /БЛИЦ<br />