5 мегапроекта на Сталин, замразени след смъртта му

Към Йосиф Висарионович Сталин всеки се отнася по различен начин: едни го хвалят и го смятат за най-големия владетел в историята на Русия, но други още помнят масовите репресии, култа към личността и истинската диктатура, когато една небрежна дума разбива човешки съдби.

Но по един или друг начин "вождът на народите" успява да реализира много мегапроекти по време на управлението си. Някои от тях са замразени след смъртта му и никога не са довършени, пише Труд.

Отказ от американския долар

От 1937 г. рублата на СССР е обвързана с американския долар и зависи от неговото състояние, което възпрепятства развитието на търговията и износа на страната. Затова в началото на 1950 г. по заповед на Сталин специалистите преизчисляват валутния курс и получават цифра от 14 рубли за долар. Но на „вожда“ не му хареса, той зачерква доклада и добавя: „Не повече от 4 рубли“.

На 28 февруари 1950 г. Министерският съвет издава постановление за премахване на обвързването на рублата към долара и прехвърляне към златото. За първи път в световната история националната валута е отделена от „вечнозелената“ и по този начин СССР избягва пълната зависимост от американския долар, което е невъзможно за западните страни след края на войната и прилагането на Плана Маршал.

През следващите 3 години съветският износ се удвоява, при това индустриалният, а не ресурсният, а това довежда до растеж на всички клонове на съветското производство. След като Хрушчов идва на власт, страната отново започва да попада в зависимост от долара, а до 70-те години обвързаността със златото е отменена и златният резерв се стопява.

Трансформация на природата

Този проект има за цел да даде на страната допълнителни няколко десетки милиони тона реколта годишно след тежкия глад през 1946 г. и включва създаването на лесо-степни пояси с дължина 5500 км, както и изграждането на няколко големи изкуствени язовира.

Планът няма аналог в световната история и трябва да промени климата не в определена област, а в цяла Централна Азия, блокирайки пътя на сухите ветрове, които унищожават реколтата. Планът е одобрен през 1948 г. и трябва да бъде завършен до средата на 60-те години. Планирано е  засаждането на 4 млн. хектара гора и увеличаване на добивите не само в азиатските републики, но и в целия Съюз, за ​​да не се допускат вече събитията от 1946-1947 г.

В резултат на това са засадени 2 млн. хектара горски пояси и са създадени 4 хиляди изкуствени язовира от нулата. Но най-важното е, че добивът на зърнени и зеленчукови култури се увеличава два до три пъти, а броят на добитъка нараства с 80% и производството на млечни и месни продукти.

СССР получава достъп до евтина електроенергия и значително подобрява екологичната ситуация. След смъртта на Сталин програмата е замразена, почти всички горски пояси са изсечени, а язовирите са изоставени. Но този проект в първите години показва голяма ефективност и би могъл да осигури на СССР всичко необходимо за десетилетия напред.

Свободна икономическа зона

След като се отказва от долара, Сталин решава да създаде свободна икономическа зона не само сред социалистическите страни, но и да покани всички желаещи.

Идеята е подкрепена от много страни в Африка, Азия, Източна Европа, в Латинска Америка също от Уругвай, в Западна Европа - Австрия, Швеция, Ирландия, Исландия и Финландия. Общо около 50 държави решават да се отърват от доларовата зависимост и да започнат да търгуват с националните си валути, както и да си помагат взаимно в развитието на наукоемките индустрии.

Съветското правителство дори успява да сключи няколко споразумения и се опитва да създаде междудържавна валута, необвързана с долара и специална търговска зона. Но след смъртта на Сталин неговите приемници и лидерите на заинтересованите страни се отказват от този план.

Небостъргачи в Москва

Много хора познават проекта, наречен „Седем сталински небостъргача“ в Москва. Създаването на седемте най-големи сгради в столицата е насрочено да съвпадне с 800-годишнината на Москва и започва през 1947 г. За 10 години са построени 7 сгради, но е планирана и осма, която да бъде короната на социалистическото строителство.

Строежът на високата сграда започва в Зарядье и е планирано тук да се премести МВР. До 1953 г. основите са завършени и е на път да се довърши останалата част от сградата, висока 275 метра - рекорд за това време. Но смъртта на Сталин и различният подход на Хрушчов към строителството слага край на проекта. 

Туркменски канал

Каналът има за цел да свърже Аралско и Каспийско море и е един от проектите за промяна природата на страната. Каналът трябва да бъде изграден от Амударя до Красноводск, дълъг 1200 км. за усвояване на пустинните земи и производството на памук.

Също така трябва да бъдат построени три огромни водноелектрически централи. Строителството започва през 1950 г. и Сталин не се свени да използва затворническия труд (от 12 000 работници, повече от половината са затворници). До 1953 г. са построени няколко железопътни гари и работнически села, всички в пустинните райони.

През март 1953 г., Берия замразява проекта. Трябва да се отдаде заслуга, че година по-късно започва изграждането на канала Каракум, но проектът е завършен едва през 1988 г., тоест 34 години по-късно. Той носи ползи за независимия Туркменистан, напоява страната и увеличава производството на памук, но са похарчени значително повече пари, отколкото за проекта, предложен от Сталин.