Анализ: Може ли Иран да си позволи голяма война със САЩ?

Прогнозите на анализаторите са, че производството и износът на петрол от страната ще продължи да намалява

Иран нападна американски военни бази по-рано тази седмица, след като Съединените американски щати извършиха покушение срещу влиятелния ирански генерал Касем Солеймани. Инвеститорите във всяка точка на света се притесняват дали ситуацията няма да доведе до война - въпреки уверенията и на двете страни, че не търсят пълноразмерен военен конфликт, пише CNBC цитирана от money.bg.

Редица геополитически експерти посочват, че Иран - далеч повече от САЩ - не може да си позволи да бъде въвлечена във война. Отчасти, това се дължи на отслабената икономика на ислямската република, пострадала от години на тежки санкции.

Междувременно президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши с нови санкции.

Изданието събира наличната информация за иранската икономика.

Рецесия
Международните санкции, чиято цел бе да откажат Иран от развитието на ядрената програма, нанасят тежки удари по икономиката. През 2016 и 2017 г., след подписване на ядреното споразумение, икономиката на страната расте съответно с 12,52% и 3,73% процента. След като през 2018 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп се оттегли едностранно от сделката, икономиката на Иран потъва с 4,85%.

През 2019 г. оценките са за свиване от цели 9,46%.

Крах на петролния сектор
Изчислява се, че Иран притежава четвъртите най-големи петролни резерви в света, по данни на Световната банка. Голяма част от икономическия растеж и приходите в държавата хазна идват именно от продажбата на черното злато.

Затова и Вашингтон нанесе най-тежък удар именно върху този сектор. Прогнозите на анализаторите са, че производството и износът на петрол от Иран ще продължи да намалява.

Кривата следва тази на икономическия растеж: след достигане на производство от почти 4 милиона барела дневно и износ от над 2 милиона барела дневно след подписване на сделката, през 2019 г. производството намалява почти двойно до 2,2-2,3 милиона барела дневно, а износът - до 0,5 милиона барела дневно.

Свиване в търговията
Намаляването на износа на петрол и международните ограничения върху други сектори - като банковия, добивния и морския транспорт - свиха търговията на Иран. Според МВФ износът на страната през 2019 г. е намалял под вноса, а подобна прогноза очаква Иран и през 2020 г.

Увеличение на разходите за живот
Докато централната банка на Иран запази стабилен обменен курс от 42 хил. риала за щатски долар, местната валута е доста по-слаба на черния пазар: около 140 хил. риала за долар.

Слабият риал допринася за високи нива на инфлация в Иран - до 52% през май, според Световната банка. Това увеличава разходите за живот в момент, в който иранската икономика не създава и много работни места. Безработицата расте, а делът на иранците, които живеят в бедност (с под $5,50 на ден, според Световната банка), расте от 8,1% през 2013 г. до 11,6% през 2016 г.

Фискалният дефицит расте
Правителството на Иран има ограничени финанси, с които да се опита да помогне на икономиката. Ситуацията бе влошена от новите санкции.
Подобни финансови ограничения биха попречили на Иран да финансира война, макар някои експерти да посочват, че Техеран може да увеличи агресията срещу САЩ, като използва прокситата си в Близкия изток.