Анализ: Ще победи ли Тръмп на изборите през 2024 г.
За последните 100 години само четири пъти президентската партия е печелила междинни избори
През ноември в САЩ предстоят междинните избори за долната камара на федералния Конгрес, една трета от състава на Сената, щатски губернатори и законодателни събрания, пише "Труд".
Вече се подгрява и кампанията за президентските избори през 2024 г. Актуалните социологически проучвания в САЩ от юни и юли показват важни индикации.
Първо, одобрението за управлението на Джо Байдън е закотвено на исторически ниски нива - от порядъка на 36-37 процента. Най-пресните данни са от 7 юли - 36 на сто одобрение според Reuters/Ipsos, и от 8 юли - 37 на сто според две други водещи агенции - InsiderAdvantage и Rasmussen Report.
Второ, по данни на всички социологически агенции през юни и първата седмица на юли около три четвърти от американските избиратели смятат, че страната им се движи в погрешна посока.
Толкова лоши показатели предходното управление на Доналд Тръмп не е имало дори и в най-ниските си точки.
Влошаването на икономическата обстановка се дължи и на либерал-прогресистката политика на Байдън с нейната „зелена обсесия“, довела до прекратяването на важни енергийни проекти (като нефтопровода Keystone XL) и сериозни бариери пред американския добив на нефт и газ, който беше в разцвет при администрацията на Тръмп.
Трето, сондажите, които допреди няколко месеца даваха изборите за Конгрес „на кантар“, вече показват преднина на Републиканската партия.
Трябва да се знае, че по една неписана политическа традиция в САЩ в междинните избори президентската (управляващата) партия губи мнозинство в едната, а често - и в двете камари на федералния Конгрес.
За последните 100 години само четири пъти президентската партия е печелила междинни избори, последният от тях - по времето на Тръмп през 2018 г.
С други думи, има попътен вятър за Републиканската партия.
Четвъртата важна индикация се отнася до потенциалната президентска кандидатура на Доналд Тръмп за вота през 2024 г. На 1 юли Emerson публикува данни, че евентуален двубой Тръмп-Байдън ще завърши с победа на Тръмп с 5 пункта.
Друго проучване - на Harvard-Harris от 2 юли - показва сходни резултати - победа на Тръмп с 6 пункта преднина. Никога проучванията преди изборите през 2020 г. не са давали такава отчетлива преднина за Тръмп.
Напротив - показваха или изравнени сили, или много крехка преднина за единия от кандидатите. Сред избирателите на Републиканската партия има устойчива подкрепа за кандидатура на Тръмп през 2024 г., която пада най-ниско до 50-52 процента, а в най-високите си цикли достига 65 на сто.
Най-новото проучване по този въпрос е от 2 юли на Harvard-Harris, според което Тръмп получава 56 процента подкрепа за нова номинация, а следващият потенциален кандидат - губернаторът на Флорида Рон ДеСантис - изостава с цели 40 пункта.
И ако това кой ще бъде кандидатът на демократите през 2024 г. е предмет на отделен анализ, то без преувеличение може да се каже, че централният политически въпрос е дали Доналд Тръмп ще се кандидатира.
В първите седмици от мандата на Джо Байдън, на 1 март 2021 г., в статията „Доктрината „Тръмп“ презареждане“, публикувана в „Труд“, посочих какви ще бъдат основните моменти в стратегията на Тръмп по-нататък.
От разстоянието на времето вече е видно и с просто око, че описаната стратегия на Тръмп се осъществява методично. Ще я припомня накратко, за да стане рекапитулацията днес още по-релефна.
Първият етап е овладяването на Републиканската партия. Вторият е връщането на мнозинството в поне една от камарите на Конгреса през 2022 г.
Третият - победа през 2024 г. лично или чрез лоялен към доктрината „Тръмп“ кандидат от типа на сенатор Тед Круз или на губернатора на Флорида Рон ДеСантис.
Да видим с днешна дата как се развиха събитията. Тръмп запази и разрастна подкрепата си в Републиканската партия и отвъд нея. MAGА движението продължава да е основен фактор в американската политика.
Тръмп не само не се оттегли като останалите бивши президенти, а както прогнозирахме, продължи политическата си активност с многохилядни митинги, срещи и публични изяви. Успя да изтласка и лиши от номинации за Конгреса немалка част от своите вътрешнопартийни опоненти.
Симптоматични ще са и първичните (вътрешнопартийни) избори през август в щата Уайоминг, където за политическо оцеляване се бори най-гласовитата противничка на Тръмп - Лиз Чейни, която подкрепи опита за импийчмънт срещу него, в резултат на което неодобрението към нея скочи от 25 на 75 процента, а партията в Уайоминг, откъдето е избрана, сне доверие от нея.
В национален мащаб проучвания сред републиканците сочат, че 67 процента смятат, че всички републикански конгресмени, подкрепили импийчмънта, трябва да бъдат отстранени. В неин ущърб е и участието в панела за разследване на събитията от 6 януари. Изходът от междинните избори ще е решаващ за успеха на кандидатурата на Тръмп.
В нормална ситуация президентските кандидатури се обявяват след тях, макар че самият Тръмп обяви своята кандидатура навремето на 16 юни 2015 г. Сега обаче има много важно развитие - появяват се гласове, че Тръмп трябва да изпревари всички и да обяви кандидатурата си още сега, през лятото.
Аргументите са, че ще спре растежа на други кандидати, най-вече на Рон ДеСантис, който според скорошни данни от Ню Хемпшир се е изравнил по подкрепа в този малък щат с Тръмп, макар че в национален мащаб изостава значително.
По-важният аргумент обаче е да се изпреварят очаквани атаки срещу Тръмп от партизанското разследване в Конгреса за събитията от 6 януари 2021 г. Не се знае дали Тръмп ще предприеме такъв ход или ще се придържа към първоначалната стратегия.
Аргументите срещу ранното обявяване са, че това ще смени изцяло фокуса на кампанията за Конгреса. Сега републиканците атакуват по политики. Но обявяването на кандидатурата на Тръмп ще превърне изборите в нещо като „референдум за Тръмп“.
Такъв кампаниен обрат не се харесва на голяма част от републиканските кандидати. Освен това, от деня, в който бъде обявена президентската кандидатура, влизат в действие всички рестриктивни правила за финансиране на кампанията, което ще лиши Тръмп от свободното опериране с неговите многомилионни фондове.
Естествено, има и вариант, при който той се отказва от президентската надпревара или непредвидени обстоятелства го възпрепятстват (чуха се, например, „разкрития“, че демократите готвят арест на Тръмп през есента по обвинения за „въпрепятстване на правосъдието“).
Ако се стигне до този малко вероятен сценарий - да не участва пряко в изборите, то тогава Тръмп може да подкрепи про-Тръмп кандидат. Такива са вече споменатият Рон ДеСантис, сенаторът от Тексас Тед Круз, Том Котън от Аризона или дори бившият държавен секретар Майк Помпео.
Шансовете на анти-Тръмп крилото да грабне номинацията са минимални и се свързват с губернатора на Мериленд Лари Хоган и Лиз Чейни.
Прочее, реалностите доказаха, че Доналд Тръмп и неговата доктрина продължават да са структуроопределящ фактор на американската политическа сцена.
И колкото и да е рано, а и заредено с редица неизвестни, вероятността да го видим отново в Белия дом съвсем не е за подценяване.