Анализ: Във войната между Турция и Гърция Русия ще защити по-слабия

В древната история на вражда между гърците и турците се очертава нов обрат. Атина заплаши Анкара с атака, ако турците започнат да пробиват петрол на шелфа, собственост на Гърция.

Планове за такъв добив бяха по-рано обявени от Турция. Въпреки членството в НАТО и двете страни винаги се намират на ръба на войната. Ако си представим, че наистина избухне, чии шансове за победа са по-високи? Този въпрос задава анализаторът Андрей Резчиков, цитиран от "Поглед инфо".

„Считам, че единственият начин Гърция да се справи с подобно поведение, което като цяло има тенденция към агресия, е, от една страна, да използва всичките си дипломатически оръжия, а от друга, да увеличи възпиращата сила на въоръжените си сили“, каза министърът.

На уточняващ въпрос готова ли е Гърция за военно решение на конфликта, Панайотопулос отговори: "Точно така!" Но той добави: "Ние не искаме това, но искаме да поясним, че ще направим всичко възможно, за да защитим максимално нашите суверенни права."

Причината за нова кавга преди няколко дни се появи в Анкара. “Търкиш Петролиъм”, държавна петролна компания, публикува заявления за лиценз за проучване и добив на въглеводороди в райони на Средиземно море, които ясно са в съседство с гръцките острови.

Атина твърди, че според международното право шелфът е притежание на Гърция. Но Анкара демонстрира готовността си да оспорва тези води и де-юре, и де-факто, заплашвайки да започне да добива петрол там.

По-рано тази седмица гръцкият външен министър Никос Дендиас обвини Турция в опит да завземе суверенните находища на Гърция. Турският посланик беше повикан в гръцкото външно министерство.

В сряда самият премиер Кирякос Мицотакис изпрати възмутено писмо до ръководството на Европейския съюз във връзка с "турските провокации". Той предупреди, че евентуална ескалация няма да доведе до гръцко-турска криза, а до криза между Турция и целия Европейски съюз.

Политологът Станислав Ткаченко нарече отношенията на Гърция и Турция „бомба със закъснител под основите на НАТО“. И двете страни имат дълга сложна история и между тях остават много нерешени въпроси, включително териториални.

Двете държави многократно са спорили за контрол над Балканите и Егейските острови. Споровете около Северен Кипър не спират. В Турция има музей на омразата към гърците, а в Гърция има паметници на жертвите на борбата срещу турците. Въпреки това през последните 70 години страните решават спорове в цивилизована рамка ”, смята Ткаченко.

„Основният проблем в тази ситуация, без съмнение, е президентът на Турция Ердоган, смята политологът. “Той се опитва да укрепи позициите на Турция в света и региона. Една от стъпките в тази посока е опитът да предяви претенции към гръцкия шелф", обясни той.

Общото членство в НАТО не е попречило на страните да се сблъскат помежду си повече от веднъж. Последният път през 1974 г., се дължи на граждански раздори в Кипър, където преди това турци и гърци живеят заедно. Тогава турски десант каца на острова, който все още си стои там. А кипърските гърци веднага бяха подкрепени от Атина.

Оттогава кавгите между двете страни пламват редовно и ръководството на НАТО всеки път трябва да се намесва като посредник. В началото на тази година ситуацията отново се напрегна, когато десетки хиляди бежанци се опитаха да пробият в Турция от Гърция, някои от които бяха въоръжени.

Нещо повече, турските сили за сигурност по всякакъв начин помагаха на нелегални имигранти да атакуват гръцката граница, за защитата на която Атина беше принудена да приведе армията в повишена бойна готовност. В резултат, според наблюдатели, тази година отношенията между Атина и Анкара са най-лошите след конфликта в Кипър.

На този фон военните експерти проведоха сравнителен анализ на въоръжените сили на двете страни, като си представиха ситуация, при която заплахата на министър Панайотопулос ще бъде осъществена и двамата членове на НАТО наистина ще влязат в пълномащабна война.

„Турската армия в блока на НАТО е втората по големина - 510 хиляди души. Не напразно някога се държеше по южните граници на СССР. Тази армия винаги е била подготвена за конфликт. По време на Студената война - до конфликт със СССР, след това до различни военни операции в Близкия изток “, коментира редакторът на списание „Арсенал на Отечеството” Алексей Леонков.

В полза на турската армия говори и скорошният успешен боен опит, натрупан в Либия и Сирия. "Въпреки някои загуби, Турция постига резултати там", припомни експертът.

Гърция, за разлика от Турция, отдавна не участва във войни. В класацията на европейските армии Гърция заема едва десетата линия, а Турция - третата след Русия и Великобритания. Гръцката армия има 160 хиляди души, а военният бюджет е половината от този на Турция и възлиза на около 6 милиарда долара. Броят на бронираните бойни машини е около 4000 и 390 единици самолети.

„Турция разполага с 8,6 хиляди бронирани машини, включително танкове, 470 самолета. Турция надминава съседа по флот. Гърция се спасява само от факта, че е член на НАТО. При челен сблъсък тя най-вероятно няма да оцелее сама ”, смята Леонков.

Президентът на Академията за геополитически проблеми Константин Сивков добавя: ако турската авиационна група надвишава гръцката такава по брой, то от гледна точка на техническото оборудване те са приблизително идентични, тъй като и двете страни използват американски самолети F-16. „Турският флот е достатъчно силен и има подводници, ракетни катери и фрегати.

Гръцкият флот е значително по-слаб, три пъти по-малък по подводници. Те са приблизително сравними по състав на ракетни катери, но по отношение на фрегатите, турският флот значително превъзхожда гръцкия “, каза Сивков.

В полза на Турция е наличието на собствен военно-промишлен комплекс, по-специално способността за производство на крилати ракети с далечен обсег SOM. „Турците имат добре развито производство на ракети въздух-земя, противотанкови оръжия. Освен това те произвеждат дронове“, подчертава Леонков.

От XVII век турската армия непрекъснато воюва, поради което армията е развила определени традиции.

„Въпреки че Гърция има руски системи С-300, изходът от сблъсъка ще бъде съмнителен за нея. И основният показател е броят на населението. 70 милиона души живеят в Турция, а 12 милиона в Гърция, Благодарение на този резерв турците могат да призоват повече хора под оръжие. Така че всички съотношения са в полза на турската армия ”, смята Леонков.

Сивков е съгласен, че при директен сблъсък турците имат повече шансове за победа. „Въпреки това, нещата никога няма да стигнат до това, освен ако Турция изведнъж не се дистанцира от НАТО. Но дори и в този случай Алиансът може да вземе страната на Гърция. Ако Гърция продължи да се придържа към проамериканската линия, тогава, за да спаси южния си фланг, американците ще се застъпят за нея “, убеден е експертът.

„Но дори ако НАТО остане в кулоарите, тогава в случай на конфликт за Гърция, някой определено ще се намеси. Човек лесно може да си представи ситуацията, в която Русия и Турция отново ще изострят рязко отношенията. В тази ситуация Русия ще се застъпи за Гърция. Следователно, няма причина да се твърди, че Турция има всички шансове за победа. Гърция винаги може да разчита на сериозна стратегическа подкрепа на различни силови центрове “, обобщи Сивков.

Превод: В. Сергеев