Андрей Кончаловски се връща в Русия, изоставя Холивуд
Режисьорът се връща в миналото на родината си, за да прави сериал за събитията, довели до Октомврийската революция
Андрей Кончаловски започва да прави кино в Съветския съюз, после покорява Америка, а сетне се връща в модерна Русия и остава там, припомнят от Труд.
Шеговито казва: „Радвам се, че се провалих в Холивуд!”. Сега по-големият брат на Никита Михалков се връща в миналото на родината си, за да прави сериал за събитията, довели до Октомврийската революция. Кончаловски записа видео, в което обяви своеобразен „народен кастинг” за млади и непознати лица, които най-вероятно ще трябва да играят ролите на Ленин, Сталин, Николай II, Григорий Распутин, Максим Горки, Владимир Маяковски, Сергей Есенин, Надежда Крупская и др.
Руските медии пишат, че режисьорът се надява да открие непрофесионалисти, които имат максимална физическа прилика с добре познати фигури от руската история и литература. „Това ще бъде сериал за хората, които имат непосредствено отношение към Октомврийската революция и събитията, случили се в Русия между 1904 и 1924 г. Това е най-бурният период в историята на нашата страна, той повлия върху съдбата на целия свят през XX век. Вървях към този проект много години и го считам за особено важен.
Това ще бъде опит да погледнем по нов начин на тази сложна епоха”, казва Кончаловски.
Гардиан огласи холивудски знаменитости, които са били на гости на руския президент
На 84 години той е в завидна физическа и творческа форма. Режисирал е опери, театрални постановки и филми - истински член на прочутото семейство Михалкови, наследници на благородници, царски адмирали и управници.
Баща му Сергей Михалков е прочут детски писател, но всички го познават като автор на текстовете на химна на СССР от 1944-а, на следващия химн на СССР от 1990-а и на руския химн. Сергей предпочита фамилията на майка си, за да не бъде обременен с великото си семейство, за разлика от не по-малко великия си брат Никита Михалков, с когото правят някои от шедьоврите на съветското кино - като „Сибириада”, номиниран за „Златна палма” в Кан и спечелил наградата за режисьор в същия, най-велик фестивал в света.
Кончаловски емигрира в САЩ, където се надява да намери творческото си щастие. Още на първата си среща с някакъв директор на голяма продуцентска компания, той не се въздържа и показва безкрайната като Сибир руска душа.
Продуцентът закъснява, а Сергей се напива като казак, даже и повече. Три часа по-късно, вместо да му каже „Хелоу”, Кончаловски повръща в краката му. Горе долу и това е мнението му за Холивуд години по-късно.
Там той прави два световни хита с холивудски печат - единият номиниран с три „Оскара”, вдъхновен от гения Акиро Куросава. Става дума за „Влакът беглец”, който носи номинации за статуетката на двамата главни актьори - Джон Войт (бащата на Анджелина Джоли), Ерик Робъртс (братът на Джулия Робрътс), както и за монтаж.
Следва комерсиалната екстраваганца „Танго и Кеш” със Силвестър Сталон и Кърт Ръсел, който преводачите в България през прехода наричаха „Танго и в брой”. Това се случва през 1989-а. Точно там някъде, руската душа се отвращава от мръсотията на Холивуд, връща се в Русия и... се разочарова от руската действителност. През 1997 г. Андрей Кончаловски прави филма „Одисея” - най-скъпият проект в руската телевизия за времето си с бюджет от 40 милиона долара.
И днес продължава да снима филми в родината си, доскоро работеше и в Европа, не беше скъсал окончателно и „американската връзка”.
Но днес и той е отречен като „лош руснак” от зомбираната пропаганда. Кончаловски е видял какво ли не и едва ли ще се притеснява много за мнението на западните медии. Направил е достатъчно. Но на 84 години продължава да работи на пълни обороти.
Майстор на крилатите фрази
Андрей Кончаловски е качествен сценарист и майстор на крилатите фрази и интересните цитати. „Всеки ден върша по нещо, от което да ме е срам”, беше казал преди време. „Мъжът винаги остава на шест години” и „Жените обичат да ги глезят. Не съм го казал аз, а Толстой” са други известни негови прозрения. Особено актуален е и с тази мисъл: „Днес вече няма световни злодеи. Най-големият злодей днес е политическата коректност. Тя поражда абсолютна посредственост - в политиката и всичко останало.”