"Ангелът", който падна от терасата си: Разтърсващата история на египетския милиардер-шпионин СНИМКИ

Някои го определят като един от най-добрите шпиони на XX век. Но по какво всъщност може да се определи дали един таен агент е успешен, или не? По естеството на информация, която е откраднал? Колко дълбоко е успял да се внедри? Колко дълго е работил незабелязано? Или пък с колко държави е сътрудничил?

Всъщност трудно може да се отговори на който и да е от тези въпроси, когато става въпрос за египетския милиардер Ашраф Маруан.

Животът му е обвит в мистерии и слухове, а истината той отнася със себе си в гроба, след като през 2007 г. пада от балкона на своето 4,4-милионно жилище в Лондон.

Роден е в Египет през 1944 г. в заможно и уважавано семейство на военни. Баща му е генерал в елитната Републиканска гвардия, а това обикновено е гаранция за добро бъдеще за всеки амбициозен младеж. Маруан учи химично инженерство на 21 г., след което постъпва в армията.

Някъде тогава се появява и първият му обект на шпионаж - дъщерята на президента Гамал Абдел Насър - 17-годишната Мона Насър. Всъщност двамата доста бързо се влюбват, а бракът им продължава до самата смърт на Маруан.

 

Съюзът обаче се оказва изключително важен за него, тъй като му осигурява пряк достъп до египетския елит и влиза в семейството на най-влиятелния политик в Близкия Изток по онова време - държавник, превърнал страната си в регионален лидер и лице на панарабизма и арабския национализъм.

Всичко това обаче се сгромолясва през 1967 г. и катастрофалната загуба от Израел по време на Шестдневната война.

По това време Маруан е изпратен да учи в Лондон, но бързо е върнат от там заради разточителния си и показен начин на живот. Според един от слуховете сред причините е и любовната афера, която завързва с жената на кувейтски шейх.

След завръщането си в Кайро е назначен на работа в президентската администрация, където работи под зоркото око на ръководителя на тайните служби Сами Шараф. Там младият Маруан получава пряк достъп до държавни тайни от най-високо ниво - нещо, от което решава да се възползва.

Не е ясно защо се съгласява да ги предава, но е ясно, че за първи път се свързва с Мосад при свое пътуване до Лондон. Разбира се, като член на президентското семейство той вече е имал досие в израелското разузнаване, даже придружено със снимка от сватбата му. Така че той е бил добре познат за Мосад, а когато сам си предлага услугите, за тях това идва като истински подарък.

Първата среща е с агент на име Дуби в лобито на хотел близо до "Хайд Парк".

"Отидохме в една предварително наета стая и там той изкара документи и ми каза: "Сега аз ще диктувам, а ти ще записваш", разказва самият Дуби. "Прочете ми номерата на всички части в египетската армия. Дивизии, бригади и батальони. С номера на всяка част ми прочете и имената на командирите."

"Това беше мечтата на всеки един разузнавач, но се се опитвах да запазя спокойствие", продължава Дуби. "Каза ми, че това е само малка част от информацията, която може да ни предостави."

Цената за услугата е 100 000 долара, които се изплащат, след като в Мосад проверяват получената информация и се уверяват, че е точна. Дадено му е кодовото име "Ангел".

В следващите години Маруан продължава да се издига, даже и след смъртта на Насър през 1970 г. Всъщност срещата с Дуби става само няколко месеца, след като Насър е починал, а младият бизнесмен се превръща в един от най-близките съветници на новия президент Ануар Садат.

През цялото време обаче в Мосад имат сериозни съмнения относно истинската му лоялност и това дали всъщност не е изпратен, за да ги залъгва с погрешна информация.

Всички тези съмнения се усложняват в навечерието на войната от 1973 г.

Тогава коалиция от арабски държави, начело с Египет, напада Израел. Атаката е абсолютно изненадваща, тъй като се случва навръх празника Йом Кипур, а цялата отбрана е сварена напълно неподготвена в първите дни.

Няколко месеца по-рано, през пролетта, Маруан подава информации за непосредствена атака от страна на Египет. Тогава армията е мобилизирана, но нападение така и не се случва. Дни преди истинската офанзива през октомври, Маруан отново изпраща предупреждение, само че с погрешен час.

То става повод за спешен съвет с участието на премиерът Голда Меир и началникът на отбраната Моше Даян, които го приемат доста сериозно, но вече когато е твърде късно.

За много хора целта на Маруан е била единствено и само да заблуди израелското разузнаване, което да се окаже неподготвено в случай на война. Това се случва по една или друга причина, но дали шпионинът е бил всъщност двоен агент, така и не се разбира с точност.

Според тогавашният началник на израелското военно разузнаване Ели Зейра, който дава показания пред специална комисия, разследваща защо армията не е била подготвена за конфликта, няма съмнение, че Маруан е бил двоен агент. Става въпрос за класическа съветска тактика, при която двоен агент предоставя поне 90% достоверна информация, но в определен критичен момент дава залъгваща.

От своя страна проучвания на писателя и журналист Ахрон Брегман показват, че Маруан е действал само и единствено в полза на Мосад. Самият шпионин ги отхвърля, а впоследствие двамата стават добри приятели.

Междувременно по време на самата война Маруан действа като ловък дипломат, назначен за външен министър от президента Садат. В това си качество той има важна роля в убеждаването на държавите от ОПЕК да наложат петролно ембарго на всички, които подкрепят Израел във войната. Въпросното ембарго е напълно безпрецедентно за тогава и става причина за дългосрочна енергийна криза и икономическа рецесия в световен мащаб.

През следващите десетилетия след края на войната Маруан се отдава предимно на бизнес начинания в Лондон и даже в един момент става акционер в любимия си футболен клуб "Челси".

Все пак за цялото това време продължава да поддържа известни контакти с египетското разузнаване, макар и доста ограничени. Смята се, че в някакъв период тогава и британските тайни служби са се свързали с него, а имайки предвид сериозните си бизнес позиции и минало, много вероятно е бил обект на интерес за поне още няколко разузнавания.

В крайна сметка животът му приключва така както и протича - с мистерия.

На 27 юни 2007 г. той умира, след като пада от петия етаж на апартамента си в Лондон. В същия ден е трябвало да се види със свои служители в съседна сграда, които даже станали частични свидетели на станалото.

Официалната версия на властите е самоубийство, въпреки че абсолютно нищо преди това не предполагало за подобно нещо. Последните месеци от живота му са напрегнати с много проблеми и стрес, но никой от обкръжението му не забелязва признаци за депресия, а пък по-късно вечерта има и резервиран полет за САЩ.

В същото време той е бил близо до завършване на мемоарите си, чиято единствена чернова изчезва безследно.

Всъщност Маруан не първият египтянин, който загива по подозрителен начин след падане от тераса в Лондон.

Първо е египетският посланик в Лондон Лейти Насиф, който намира смъртта си по този начин през 70-те, следван от търговеца на оръжие Али Шафик, който също пада от терасата си. През 2001 г. пък така намира смъртта си и актрисата Суад Хосни.

И четиримата са имали контакти с египетското разузнаване, а трима от тях са били на път да издадат мемоари.