Анкара гласи промени за статуквото в Босфора

„В интервю за телевизия CNN-Turk, турският президент Реджеп Ердоган обяви намерението си да сложи край на безплатното преминаване на кораби през Босфора, както е установено в Конвенцията от Монтрьо 1936 г.

Това ще стане чрез прокопаване на нов канал, който ще свърже Черно и Мраморно море, и ще заобиколи Босфора“, пише гръцкият вестник Катимерини. Ако Конвенцията от Монтрьо престане да бъде в сила, САЩ ще получат свобода в Черно море.

Както Ердоган обяви, планираният 43-километров Истанбулски канал на стойност $10 млрд. ще бъде готов до 2025 година. След това протокът на Босфора ще се използва само от кораби за сухи товари. Другите кораби, включително танкери и военни кораби, ще използват новия Истанбулски канал, който не е обвързан с условията на Конвенцията от Монтрьо.

„Това … ще промени пейзажа на товарния трафик и ще повлияе на баланса на военноморските сили в Средиземно море. Турция ще може да контролира движението между Дарданелите и Черно море, както и да контролира движението на западните и руските кораби в района. Ердоган иска да се възползва от навигацията по Босфора и ще повиши ролята на Турция на геополитическата шахматна дъска“, пише „Катимерини“.

Турският президент вече обяви намерението си да проведе търг за изграждането на новия канал. Датата на търга ще бъде определена на 26 февруари – рождения ден на Ердоган. „Ние виждаме Истанбулския канал като алтернатива на Босфора. Той няма връзка с Монтрьо и ще работи като воден път в Турция“, подчертава Ердоган.

Конвенцията от Монтрьо запазва свободата на преминаване през протоците за търговските кораби от всички страни, както в мирно, така и във военно време. Режимът на преминаване на военни кораби обаче е различен за черноморските и нечерноморските държави. За военните кораби на последните са въведени значителни ограничения по клас и продължителността на престоя в протоците.

За първи път идеята за създаване на втори Босфор се появява още при султан Сюлейман Великолепни в средата на XVI век, но проектът се отлага по неизвестни причини.

Османските султани се връщат на тази идея няколко пъти, но така и не реализират проекта. Едва през 1994-а лидерът на лявата демократична партия Бюлент Еджевит, който бе премиер на Турция повече от веднъж, отново си спомни за смелата идея и тя стана един от турските мегапроекти.

Строителството на новия воден път, заобикалящ Босфора, може да бъде най-голямата инфраструктурна инициатива в турската история. Според проекта новият канал трябва да освободи протока Босфор, през който всяка година преминават над 50 000 кораба, включително петролни танкери.

Предполага се, че каналът ще е разположен успоредно на Босфора, западно от град Силиври. Строителството трябва да приключи към 100-годишния юбилей от основаването на Република Турция през 2025 година.

На 15 януари 2018 г. турските власти одобриха трасето за канала. Турското министерство на транспорта обяви, че ще премине през язовир Сазлидере, езерата Кючюк-Чекмедже, Сазлису и Дурусу и ще влезе в Черно море източно от язовир Теркос.

Проектът има и противници. Според бившия министър на културата и туризма на Турция Ертугрул Гюнай водата в Черно море е по-малко солена, отколкото тази в Мраморно море. И ако в Босфора съществуват две течения (горното отива към Мраморно море, долното, по-соленото към Черно), тогава е малко вероятно да се създаде такъв механизъм в новия канал.

Новият канал ще увеличи оттока от Черно море, а замърсените води от Дунава ще се устремят в канала. А потокът в посока на Черно море в Босфора може да стане по-слаб. Всичко това, подчертава Гюнай, ще се отрази неблагоприятно на морската фауна в Черно, Мраморно и Средиземно море.

Освен това Истанбулският канал ще премине през сладководните водохранилища в околностите на метрополията, които ще се засолят, а градът ще има проблеми с достъпа до питейна вода.

В Турция се чуват и гласове, които предупреждават, че САЩ ще се възползват най-много от появата на новия канал, който няма да бъде регулиран от Конвенцията от Монтрьо. „Една от най-важните цели на САЩ е да се установят в Черно море. А Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. предотвратява това.

Този документ ограничава присъствието в Черно море на военни кораби на нерегионалните държави по тонаж (до 45 хиляди тона) и по продължителност на престоя (не повече от 21 дни).

С една дума Конвенцията от Монтрьо е гаранция за сигурността на Черно море и с това споразумение Турция и Съветският съюз всъщност затвориха Черно море за западните империалистически страни. Да, те го затвориха, така че дори по време на Студената война САЩ не можеха да убедят Турция да заобиколи конвенцията!“ пише турският вестник „Хюриет“.

САЩ, които след разпадането на СССР приемаха отцепващите се от него държави в западния лагер, и продължаваха да обграждат Русия, и продължиха да осъществяват своя план за навлизане в Черно море, отбелязва турският вестник. Първият ход на американците беше приемането в НАТО на държавите от западната част на Черно море и през 2004-а България и Румъния станаха негови членове.

„С втория си ход САЩ се опитаха да направят пробив в Кавказ и да влязат в Черно море от изток. В резултат на „оранжевия“ преврат в Грузия през 2004 г., прозападният политик Саакашвили дойде на власт в тази страна и започна процеса на приемане на Грузия в НАТО … САЩ направиха третия си ход в Черно море от север, през Украйна.

Путин направи насрещен ход, отделяйки Крим от Украйна и попречи на САЩ да завърши започнатото. Членството на Украйна в НАТО също се отлага за неопределено време.

И сега „Истанбулският канал“ де факто ще стане четвъртият ход на САЩ с опит да се засели в Черно море! Каналът ще позволи да се заобиколи Конвенцията от Монтрьо, която ограничава преминаването на американски кораби през Дарданелите и Босфора и не позволява те да бъдат в Черно море повече от 21 дни“, пише „Хюриет“.

САЩ се опитаха да се установят в Черно море, твърдейки, че това са „международни води“. Турция винаги е била против това и бившият началник на турския генерален щаб, армейския генерал Илкер Башбуг каза следното: „Черно море е въпрос на черноморските страни“.

И какво сега? Ще се промени ли нещо в мисленето на турското военно-политическо ръководство?

Източник: "Труд"