Atlantico: В съперничеството на Пекин и Вашингтон Москва има важна, но второстепенна роля

Конфронтацията между Русия и Съединените щати сега отшумява на заден план, тъй като Пекин се превръща в основен опонент на Вашингтон на световната сцена, заявиха в интервю за Atlantico.fr френските експерти Кирил Бре и Флорент Парментие.

Освен това в съперничеството между Запада и Китай Русия има важна, макар и второстепенна роля, смятат експертите. Според тях и двете сили могат да използват сближаването с Москва, за да отслабят позициите си взаимно, пише "Поглед инфо".

В конфронтацията между Запада и Китай, Русия има важна, но второстепенна роля, казва френският експерт Кирил Брю в интервю за Atlantico.fr. Както обяснява източникът на публикацията, за Китай Русия е важен партньор както стратегически, така и дипломатически. 

Благодарение на съвместно вето, Пекин и Москва успяват да предизвикат американското ръководство в ООН. Властите се съгласяват с необходимостта от борба с чуждата намеса във вътрешните работи на държавите и защита на неприкосновеността на държавния суверенитет.

Що се отнася до икономиката, Китай се интересува от Русия само от гледна точка на енергетиката и минното дело, а Русия, от гледна точка на Пекин, е слабо населена военна сила с големи запаси от въглеводороди - тоест, полезен партньор, но не и пълен и равен съюзник, смята експертът. 

За Вашингтон Москва е основната опора в Евразия, която или се обединява с Китай срещу Запада, по-специално е част от Шанхайската организация за сътрудничество, или търси сближаване със Запада, за да намали икономическото и демографското изоставане от Китай.

Според Флорент Парментие, специалист в областта на геополитиката, целта на Русия е да се утвърди като пълноправен полюс на влияние, като не се задоволява с второстепенната роля, която заема през 90-те години на 20 век.

При това, външната и политика е насочена към управление на обширна и разнородна територия в дългосрочен план. Според експерта обръщането на Русия към Китай след войната в Украйна и политиката на санкции се вписват в по-дълбока историческа тенденция, но този завой не може да се нарече пълноценен, защото триенето съществува и в отношенията на Пекин с Москва, въпреки споразумението, обявено от президентите.

На външнополитическата арена Русия ще играе картата на гарант  за сигурността на редица държави (като Сирия), докато продължава да дестабилизира други (като Украйна), сигурен е експертът. Както Парментие подчертава, силната армия винаги е помагала на Русия да се задържи в рамките на собствените границ. За нейните нужди от времето на Петър Велики се е заделяла значителна част от БВП на страната.

Говорейки за възможното сближаване между Русия и Съединените щати, Бре отбелязва, че е преждевременно да се говори за "духа на Елба", което би припомнило сътрудничеството на двете суперсили по време на войната с нацизма. Както припомня експертът, дори по време на войната двете страни вече имаха много причини за конфронтация, а студената война се разгърна две години след победата.

Днес споменаването на „духа на Елба“ от руския и американския президенти е начин за противодействие на китайската „медийна офанзива“ и за компенсиране на вътрешните икономически затруднения, каза Бре. 

По негово убеждение, за Москва Вашингтон остава „обичан враг“, а антиамериканизмът служи като „двигател на руската дипломатическа и военна дейност“. За Вашингтон обаче борбата срещу руското влияние се превърна в свързващо звено в политическия живот. Когато Доналд Тръмп обяви перспективите за сближаване с Русия, той умишлено дразни вашингтонския истаблишмънт, но не стига по-далеч от това - санкциите остават в сила и не може да се говори за сближаване, подчертава политологът.

Парментие от своя страна отбелязва, че в Съединените щати Русия се радва на лоша репутация от доста време, а първите санкции в отношенията й, свързани с неспазването на правата на човека, се появяват в края на 19 век. 

Днес Русия ще поиска сериозни отстъпки от САЩ за сближаване, вариращи от премахването на санкциите до ревизирането на архитектурата на сигурността, от което американците изобщо не се интересуват, смята експертът. 

В същото време приятелските жестове на Тръмп към Русия не намират единодушен отговор сред американските елити, отбелязва специалистът. Въпреки това, признаването на китайската заплаха може да повиши статута на Русия в дневния ред на САЩ, каза Парментие. И така, Хенри Кисинджър призовава за сближаване между Съединените щати и Русия заради отдалечаването му от Китай.

Отговаряйки на въпроса за възможното движение на света към нова биполярност, Кирил Бре отбелязва, че идеята за съвместно господство на САЩ и Китай над света не е нова и е повдигната през 2000-те години, в ерата на тесни икономически и политически връзки между двете велики сили на Тихоокеанския регион, т.е. повече от веднъж. С идването на власт в Китай на Си Цзинпин през 2013 г. и Доналд Тръмп в Съединените щати през 2016 г. напрежението между страните се засили дотолкова, че става дума не за сътрудничество, а за конфронтация на световната сцена.

В същото време Бре е убеден, че в бъдеще борбата между тези две суперсили няма да доведе до студена война или открит конфликт. Първо, тъй като Китай не иска война и предпочита да спечели без бой. Второ, тъй като в съвременния свят има много други играчи, като ЕС или развиващите се страни от Г-20, решени да защитават собствените си интереси, без да се издигат от равнището на знамето на един от „лидерите“. 

Според него съюзите в съвременния свят са много по-гъвкави и по-малко амбициозни, отколкото по време на Студената война. Красноречиво доказателство за това е отношението на Китай към Русия: тя се приближава към нея, като същевременно остава вярна на своята геополитическа линия. „Отношенията между Китай и Русия са повече от партньорство и по-малко от съюз“ - Бре си спомня своето изявление преди три години.

Както припомня Парментие, Китай ясно си е поставил за цел да стане водеща технологична и икономическа сила до 2030 г. и вече постигна впечатляващи резултати по този път, благодарение на своето търпение и способност за дългосрочно планиране. В същото време Пекин се бори да се превърне в статутен съюзник за по-слабо развитите страни, включително Африка. 

Съседите са загрижени за китайската дейност във военноморската и икономическата сфера. И дори ако балансът на силите е в полза на Пекин, предимството му не е толкова голямо, колкото обикновено се смята. Според експертните прогнози Китай все пак ще намери съюзници в Южна Америка, Европа и Африка, но те ще бъдат все по-взискателни.