Авторът на книгата бестселър за неаполитанската Камора Роберто Савиано ще остави Италия, за да може да живее спокойно. Така призна той пред вестник „Република“.
„Мисля, че имам право на пауза. Мислех си доста, че да се оставя на изкушението да направя крачка назад не е най-добрата идея, или поне не е най-интелигентната. Мислех си, че е много глупаво да се откажеш от себе си, да се оставиш да бъдеш огънат от едни никакви хора, от хора, които презираш за начина, по който мислят, действат, живеят, но в този момент не виждам никаква причина да се инатя да живея по този начин, като затворник сам на себе си, на книгата ми, на успеха ми. Но да го....успеха.
Искам да живея. Искам един дом. Искам да се влюбя, искам да мога да изпия една бира на обществено място, да мога да отида в книжарницата и да си избера една книга. Искам да мога да се разхождам, да се пека на слънце, да вървя под дъжда, да срещам без страх и без да плаша майка ми.

Искам да имам около себе си приятелите си и да не говоря само за себе си, така сякаш съм смъртно болен и сякаш техният живот е безкрайно скучен. По дяволите, аз съм само на 28 години. Искам още да пиша, да пиша, да пиша, защото това е моята страст и съпротива, а за да пиша, имам нужда да потопя ръцете си в реалността, да си я потъркам върху кожата, да почувствам мириса и потта й, а не да живея като стерилен в една стая в казарма на карабинери - днес тук, утре на 200 км по-далече, да ме местят като пакет, без да знам какво се е случило и какво може да се случи. В едно състояние на вечна нестабилност“.
Така излива душата си пред вестник „Република“ Роберто Савиано, който с култовата си книга Gomorra, разкриваща най-тъмните подземия на неаполската Камора и проникването й в живота на Кампания разтърси общественото мнение в Италия и в света.
Според вестника заради факта, че Савиано е поставен под протекцията на властите, днес той се е превърнал в изключително самотен човек.
„Този балон от самота, който ме задушава, ме превръща в по-лош човек. Никой не предполагаше това, дори и аз до миналата година. В личния си живот съм се превърнал в един нехубав човек, който се съмнява и оглежда за всяко нещо. Случва ми се да си мисля, че всеки иска да ми открадне нещо, да ме мине, да ме използва. Това е сякаш моята хуманност е обедняла, сякаш съм станал по-тарикат. Това е така, сякаш сега е взела власт вътре в мен тъмната ми страна.
Не е приятно да усетиш това и най-вече аз не съм такъв и не искам да бъда такъв... До миналата година имах легитимната амбиция, че съм написал нещо, което, изглежда, че променяше нещата....Срещах се с Големите от политиката и литературата, казвах онова, което исках. Днес, ако погледна назад, виждам само разрушения и едно безвъзвратно изгубено време, до което не мога повече да се докосна и възстановя, ако живея така, както правя сега, по подобие на беглец по време на бягство.
Под надзора на карабинерите днес живеят босовете на клана Казалези. Те са си го заслужили заради насилието, заради смъртта, в която потопиха Кампания, но кое е моето престъпление? Защо аз трябва да живея затворен като чумав, скрит за живота, за света, за хората? Коя е моята болест и зараза? Коя е вината ми? Аз исках само да разкажа една история, историята на хората ми, на земята ми, на унижението й.“ /БЛИЦ