Баба Зора страда: По-добре да умра от глад в студена къща, отколкото да взема пари от децата си
Всеки ден се моля животът им да бъде по-лесен и по-добър и Бог да ги пази, казва още пенсионерката
Баба Зора, пенсионерка от Загреб, е майка на три деца и е прекарала целия си трудов живот като счетоводител.
„Имам двама сина и дъщеря. Бракът ми никога не е бил хармоничен, напротив, беше ад за мен. Разведох се през 1998 г.“, казва Зора.
„Децата и аз сме минали през какви ли не страдания през целия си живот, бяхме наематели, трудно си намирах работа. Заедно минахме през всичко това. Те завършиха училище и имахме покрив над главите си. После те се задомиха се ожениха“, продължи Зора.
Както тя обяснява по-нататък, по-големият й син, който обикновено беше много привързан към семейството, се промени напълно след сватбата.
"Няколко години след като се ожени, той просто ми изпрати съобщение: Изтрий номера ми. Без никакво обяснение или отговор на въпроса ми - Защо, сине?
И тъй като щастието на децата ми е на първо място за мен, си казах , добре, ако по някакъв начин ще направи детето ми щастливо или трябва да го направи по някаква причина, така да бъде“, спомня си тя.
Тогава започнаха проблемите с по-малкия син, който се развеждаше след няколко години брак.
"Той не искаше да живее под наем. Купи малък апартамент и ме помоли да му помогна финансово. Разбира се, аз му дадох всичко, което спестила от залъка си и събрала за стари години. Останаха ми 100 евро.
Може би някой няма да ми повярва, но никога не съм бил по-щастлив в живота си, тъй като съм вярващ, бях благодарен на Бог, че имах възможност да помогна на детето си и вярвах, че Бог ще се погрижи за него.“, казва Зора.
Проблемите с децата обаче продължили.
„Година след като се нанесе в онзи негов апартамент, той ме покани да го посетя. След това, след една моя забележка, той напълно ми забрани да идвам.
И тогава, след това, възникна проблем с дъщеря ми. Тя трудно издържа, че братята й не говорят с майка си, Стана солидарна с тях”, разказва Зора.
Днес Зора живее сама, с малка пенсия.
„Никога не бих им поискал и динар. Все пак предпочитам да умра от глад в студена къща, отколкото да искам нещо от тях. Но всеки ден се моля животът им да бъде по-лесен и по-добър и Бог да ги пази“, каза Зора.