Баща прояви нетрадиционен и същевременно с това силно находчив педагогически подход в опита си да откаже синовете си от видео игрите с насилие. Шведът Карл-Магнус Хелгегрен заведе двете си момчета в Сирия и Израел, за да им покаже жестоката реалност на войната и опустошителните последици от използването на оръжие.
Карл-Магнус Хелгегрен е шведски журналист, преподавател в университет и баща на две момчета - Лео на 11 и Франк на 10 години. Пред &bdquo;Дейли мейл&rdquo; той разказва, че е получил вдъхновен за това пътуване по време на вечеря, когато момчетата го помолили да им купи нова видео игра, изпълнена с насилие, без да осъзнават реалните последици от войната. Обзаложил се със синовете си, че ако посетят място, което е опустошено от война и говорят с местните хора там, когато се върнат, могат да играят на каквото поискат.<br /> <br /> Момчетата се съгласили и семейството, включително майка им Елиза, заминали на 10-дневно пътешествие до Израел и Голанските възвишения в окупираните части на Сирия. &bdquo;Исках да им покажа негативните ефекти на войната, след като оръжията заглъхнат. Засегнатите хора са нечии бащи, братя, сестри и майки&rdquo;, казва журналистът. Семейството пристига в Израел през април, преди да избухнат последните боеве. &bdquo;Започнахме от Йерусалим, където отседнахме при израелско семейство. Исках да се срещнат с всички прослойки на обществото. После посетихме лагера за бежанци Шуафат, където има недостиг на вода и трябваше да преминем през контролно-пропусквателен пункт&rdquo;, разказва бащата.<br /> <br /> Жителите на лагера технически са част от Йерусалимската община, но живеят отвън, зад огромна бариера, поставена от Израел, която отделя Западния бряг. Палестинските власти нямат право да действат там и да изградят тръбопроводна система. Карл-Магнус Хелгегрен завел синовете си в клиника в лагера и помолил медицинският персонал да им обясни как живеят децата на тяхната възраст там. &bdquo;Беше им разказано за три момчета, които са в инвалидни колички, след като били улучени в гръбнака с гумени куршуми. Лекарят им го обясни с фразата: &bdquo;Няма да им повече футболни тренировки за тях&rdquo;, споделя още бащата.<br /> <br /> След тази среща той обяснил на синовете си: &bdquo;Не виждате последиците в играта, но те са причинени от оръжия. Оръжие е било насочено към деца на вашата възраст&rdquo;. &bdquo;Не ми харесва оръжията да се представят за нещо нормално, не вярвам в свят без тях. Но защо децата трябва да бъдат изложени на насилие по няколко часа на ден?&rdquo;, задава въпрос журналистът. Семейството отива и до Миджал Шамс - скалисто плато в Голанските възвишения, в което има поне 200 минни полета. Там разговарят с млад мъж и жена, които са израснали по време на окупацията.<br /> <br /> След завръщането си в Швеция бащата получава много критични коментари от разгневени родители заради нетрадиционния си педагогически подход. Според него обаче това са хора, които не споделят възгледите му и които не разбират, че се е погрижил за сигурността на пътуването. &bdquo;Това са моите и деца и аз ще правя с тях каквото сметна за добре. Спрете да бъде наивни. Отидохме през април, когато там ситуацията не беше такава, каквато е сега. Преди това бях ходил там два пъти и никога не съм се чувствал застрашен. Ако имаше война, нямаше да отидем. Хората, които никога не са ходили там, си мислят, че има стрелба навсякъде и по всяко време. Не е така, може да си 90-годишна жена и да отидеш да разгледаш там и пак не би било опасно&rdquo;, коментира бащата.<br /> <br /> Карл-Магнус Хелгегрен споделя, че подходът му явно е бил успешен. След завръщането си в Швеция синовете му казват, че вече не искат военни игри и че са шокирани от случващото се в региона. &bdquo;Питат ме за всички новини оттам. Сега те са наясно с конфликта, който много възрастни не могат напълно да разберат&rdquo;, казва още бащата и допълва: &bdquo;Не всеки трябва да отиде до Близкия изток, за да научи децата си за войната. Но защо да представяме оръжията като нещо нормално. Защо родителите не виждат проблема?&rdquo;./БЛИЦ<br />