Байдън се срина, кой наистина управлява САЩ?

От втората половина на ХХ век вицепрезидентите стават пълноправни политически играчи

Джо Байдън остава един от най-непопулярните президенти в историята на САЩ. Неговата политика не среща разбиране, а всяка грешка или пропуск моментално влизат в центъра на вниманието на медиите. Но в действителност властта на първия човек в Съединените щати е силно ограничена. Важна роля играят Конгресът, видни сенатори от демократическата и републиканската партия, както и влиятелни екипи от лобисти, които прокарват своите решения зад кулисите на Белия дом, предава actualno.com

Действията на Байдън се одобряват едва от една трета от американците, а половината оценяват работата му отрицателно - това са резултатите от проучване на частния университет Куинипиак в Кънектикът.

Част от причините за това са миграционната криза, провалът в Афганистан и проблемите в икономиката. Байдън е толкова непопулярен, че дори неговият предшественик Доналд Тръмп вече гледа три години напред, готов да се бори отново за президентския пост. Той смята, че настоящият държавен глава е просто недееспособен. Като цяло на Байдън често се напомнят неговата възраст (78 години), здравословното му състояние и проблемите му с паметта.

Упорити слухове витаеха, че след избирането му страната ще бъде управлявана от вицепрезидента Камала Харис.

Вицепрезидентите

Първоначално основното задължение на второто лице в държавата се е свеждало до председателството на Сената и решаването на противоречивите законопроекти, но такива случаи по принцип били редки.

От втората половина на ХХ век обаче вицепрезидентите стават пълноправни политически играчи. Така например, Хари Труман включва своя заместник в Съвета за национална сигурност. Дуайт Айзенхауер изпраща вицето си на световна обиколка в продължение на почти 70 дни, по време на която той успява да се срещне с няколко десетки лидери на страните от Близкия изток и Азия. Уолтър Мондейл, вицепрезидент при Джими Картър, присъства на закритите брифинги с представителите на разузнаването и участва в разработването на „нова ядрена стратегия“, насочена към охлаждане на отношенията със Съветския съюз.

Джордж Буш-старши оглави страната, след като изкара два мандата като вицепрезидент в администрацията на Роналд Рейгън. А Дик Чейни, вице при Джордж Буш, беше смятан за сив кардинал във властта. Той се застъпи за изпращането на войските в Афганистан и за войната в Ирак, създаде система за сигурност след терористичната атака на 11 септември и одобри изтезанията на заподозрените в тероризъм. Заради неговия копнеж за власт и склонност към жестокост, между другото, той беше наречен Дарт Вейдър.

Самият Байдън, като вицепрезидент при Барак Обама, всъщност изпълняваше задълженията на държавен секретар, което дразнеше Хилари Клинтън. Той следеше иракската кампания и украинската криза, използвайки не само дипломатически канали, но и лични връзки. По време на президентската кампания се смяташе, че Камила Харис ще има по-голямо влияние от Байдън, а демократите прогнозираха много успешен тандем за двамата.

Републиканците, включително Тръмп, бяха на мнение, че тя ще управлява вместо Байдън. Но се оказа обратното: на Белият дом сега се налага да решава проблемите на вицепрезидента Харис. Харис не може да се похвали с политически успехи, рядко се появява на публични места и според съобщения в медиите по никакъв начин не успява да установи нормален режим на работа в собствения си щаб - служителите просто бягат оттам.

„Там хората се третират като парцали“, заяви анонимен източник пред „Politico“. Харис не успява да се справи и с възложените й задачи. Президентът я инструктира да реши проблема с неконтролирания приток на бежанци от Латинска Америка, да насърчи ваксинационната кампания срещу коронавируса и да защити изборните права на американците, тъй като твърденията за изборни нередности изострят междупартийното разделение. Но миграционната криза не е по силите на Харис, ваксинационната кампания също буксува.

А законопроектът за разширяване на избирателните права беше блокиран от републиканците. Популярността на вицепрезидента буквално се топи пред очите ни. Докато преди я одобряваха 50% от американците, сега доверието към нея е спаднало до малко над 40%. В Белия дом също са недоволни от Харис, според публикации в американските медии.

Кои са другите влиятелни хора в американската политика?

Третият човек в САЩ след Байдън и Харис се смята, че е председателят на Камарата на представителите, 81-годишната Нанси Пелоси. Тя е известна с гръмките си политически изявления и с радикалните си действия. Именно тя започна третата процедура за импийчмънт в историята на страната срещу президент на САЩ. Сега тя активно подкрепя инициативите на Байдън. Сред републиканците се откроява лидерът на малцинството в Сената, Мич Макконъл; сред демократите изпъква Чък Шумер, лидерът на мнозинството.

А също и сенатори, които по различно време се кандидатираха за президент и сияеха в медиите - демократите Бърни Сандърс и Александрия Окасио-Кортес, републиканците Марко Рубио, Тед Крус, Ранд Пол, Линдзи Греъм и много други. Излизайки в телевизионни дебати, те се опитват да влияят на общественото мнение, като не се страхуват и да изказват позиции, различни от тези на партиите им.

Наскоро западните медии разпространиха новината, че "Конгресът и по-специално сенаторът Крус искат санкции срещу "Северен поток 2“. Белият дом не бе съгласен с това и в отговор Крус попречи да бъдат одобрени седем американски посланици. А това вреди на репутацията на Съединените щати на международната арена. Все пак влиянието на отделни лица върху американската политика не е толкова голямо, защото решенията - както във вътрешната, така и във външната политика - се вземат колективно. Президентът, неговата администрация и Конгресът участват заедно в това.

Лобистите

На демократите и републиканците им е все по-трудно да преговарят. Освен това те са под натиск от страна на лобистите. Представители на публични и частни организации настояват да бъдат включени в законопроектите определени неща, от които се нуждаят, или обратно – някои неща да бъдат премахнати.

Бизнесът играе голяма роля в американската политика. Например при обсъждането на здравни проблеми, фармацевтичните компании и организациите, представляващи интересите на болниците и лекарите, имат силни позиции. Разбира се, депутатите може да не одобрят даден документ, да го изпратят за преразглеждане или дори да го оставят да отлежава за дълго.

Лидерите на фракциите имат график, според който трябва да разгледат инициативите. Ако не се интересуват от конкретен документ, те просто не го включват в плановете си, казват експерти. Президентът може да взема решения и независимо, без да ги съгласува с Конгреса, като издава изпълнителни укази. Но уловката е в това, че те лесно могат да бъдат отменени от следващия държавен глава.

Такъв беше случаят с Тръмп. В първия ден от президентството си Байдън подписа 17 указа, с повечето от които премахна най-противоречивите директиви на своя предшественик. С едно натискане на писалката се зачертава цялото наследство на напускащия политик. Което кара неговият наследник да внимава много, ако му хрумне да действа сам. Така работи демокрацията.