Биткойн маниаци пазят паролите си чрез ДНК
Манията по криптовалутите се поохлади през тази година, но далеч не е затихнала. Виртуалните пари и особено Bitcoin продължават да държат високи цени и са все така любим обект на хакерите. Затова някои биткойн маниаци предприемат нови мерки да защитят виртуалните си активи - чрез съхранението на паролите си в синтетична ДНК, съобщава онлайн изданието CNET.
Това е възможно чрез нова услуга. Тя използва досегашните познания и възможности на учените да съхраняват информация в ДНК. Услугата е доста скъпа и струва 1000 долара, но вече има 28 клиенти, а компанията преговаря и банки и други финансови институции, които да я предлагат на клиентите си на по-достъпна цена.
"ДНК е единственото нещо, което няма да бъде изместено. За мен това е като пенсионен фонд, в който можеш да отделиш някои от активите си и да ги пазиш за много, много дълго време", коментира Вишаал Хуиан, съосновател на компанията.
Процедурата е сравнително семпла на хартия. Компанията генерира синтетична ДНК на базата на избрана парола. ДНК е малко по-различна от бинарния език на компютрите и вместо нула и единица, разполага с 4 букви - A, T, C и G. Компанията е създала бинарен еквивалент на всяка от тези букви.
Чрез специална машина, паролата на клиента се конвертира от дигиталния си оригинал в синтетична ДНК. След това тя се съхранява в малка епруветка, която се дава на клиента. Чрез машина за ДНК секвенция, паролата може да се разкодира до бинарния си код.
Разбира се, идеята тук не е всеки ден човек да прави тази процедура, за да влиза в профила си. Целта на услугата е дългосрочно съхранение на информация, която клиентът иска да запази с години.
Carver казва, че процесът е доста сигурен и прави хакването на паролите много трудно. Тя не се нуждае от оригинала на паролата. Клиентът може да ѝ даде криптираната ѝ версия. След това хакерът трябва да разгадае какви бинарни еквиваленти компанията е избрала за буквите на ДНК. Цялата комуникация между компанията и клиента също е криптирана за допълнителен слой защита.
Накрая клиентът получава по пощата 5 копия на синтетичната ДНК с неговата парола. Има и инструкции за правилното ѝ съхранение, за да издържи максимално дълго време. Компанията работи и по още начини, за да направи "паролите" по-устойчиви и дори да може да предоставя резервни копия в бъдеще.
В момента записването на данни в ДНК е сложен и скъп процес. Той струва около 7000 долара за 2МВ данни и още 2000 долара, за да могат данните да бъдат прочетени. Технологията обаче тепърва ще се развива и процесът ще става по-евтин.
За някои учени и компании ДНК е неизбежна алтернатива на сегашните методи за съхранение на данни. Човечеството ще генерира все повече и повече информация, като според проучване на британски учени, през 2040 г. няма да има достатъчно твърди дискове, които да съхраняват цялата тази информация. Магнитните ленти са предпочитана алтернатива, която е и по-евтина, но не достатъчно бърза.
На теория учените могат да съхранят 215 петабайта данни в един грам синтетична ДНК, която е и много по-издръжлива от твърдите дискове. Стига, разбира се, технологиите да се развият достатъчно бързо до ниво, което да направи използването на ДНК за съхранение на данни приложимо в ежедневието. Това засега е доста далеч от реализиране.