Бивш съветник на Путин с разтърсващи думи за войната в Украйна пред NYT

Известният политолог Сергей Караганов, бивш съветник на Елцин и Путин, споделя своето мнение за предпоставките, целите и вероятните резултати на руската военна операция в Украйна пред The New York Times, цитиран от Гласове. 

Също така, Караганов е почетен председател на московския мозъчен тръст Съвет за външна и отбранителна политика. Ето какво казва той пред американското издание:

-    В статиите и интервютата си Вие, както и президентът Путин, твърдите, че конфликтът с Украйна има екзистенциална важност за Русия. Защо? През февруари 2022 вече не се говореше за влизане на Украйна в НАТО, тя не представляваше икономическа заплаха за Русия, а САЩ бяха далеч по-силно загрижени за Китай и Близкия Изток. Каква беше тогава екзистенциалната заплаха, която наложи да се започне операция с такива мащаби?

-    Когато започна военният конфликт, ние видяхме колко дълбоко Украйна взаимодействаше с НАТО: много оръжия, подготовка. Украйна беше превърната в копие на НАТО, което беше изпратено в самото сърце на Русия. Ние наблюдавахме също и краха на Запада в икономически, морален и политически план. След разцвета от 90-те години, този упадък беше особено болезнен.

Проблемите на Запад и в целия свят останаха нерешени. Класическа предвоенна ситуация. От края на 2000-те години войнствеността спрямо Русия стремително нарастваше. Конфликтът изглеждаше все по-неизбежен. Вероятно Москва реши да действа изпреварващо, за да има възможност да диктува условията.

Това е екзистенциален конфликт за много от съвременните западни елити, които сега търпят неуспехи и губят доверието на населението. За да отвлекат вниманието от себе си, на тях им е нужен враг. Но много западни страни – а не управляващите ги елити – прекрасно ще преживеят и ще процъфтят, даже и когато този глобален либерален империализъм, който им налагат от края на 1980-те години, изчезне.

Този конфликт не е свързан с Украйна. Нейните граждани са използвани като пушечно месо във войната за запазване на рушащото се господство на западните елити.

За Русия това не е само борба за запазване на своя елит, но и на самата държава. Тя не може да си позволи да загуби. Ето защо Русия ще победи, даже, надявам се, без нуждата да прибягва до по-голямо насилие. Но умират хора. Аз прогнозирам този конфликт от четвърт век. И не успях да го предотвратя. Смятам това за свой личен провал.

-    Неотдавна Вие казахте, че Русия е била длъжна да отговори на опитите на Запада да я „унищожи“. Но трагичната ирония е в това, че тя сама се унищожава чрез конфликта: западните страни осъждат насилието в Украйна; Швеция и Финландия влизат в НАТО; Русия ще стане страна-изгнаник и към нея дълго време ще се отнасят като към сериозна заплаха. Нима това не говори за грешни изчисления?

-    Отношенията между Русия и Запада се  влошаваха през последните 15 години. В последните месеци те претърпяха крах и вече нямаше нищо за губене. Сега Москва може да удържа Запада без всякакви мисли и надежди. Трябва да се изчака как ще се развият събитията по-нататък.

Отчитайки политическия, икономическия и моралния вектор на развитие, колкото по-далеч сме от Запада, толкова по-добре за нас. Поне в близките 10 – 20 години. Иска ми се да се надявам, че след това всичко ще си дойде на мястото, елитите частично ще се сменят и ние ще успеем да оправим отношенията.

Ние не смятаме самоубийствено да се изолираме от целия останал свят, който като цяло се развива в правилна посока, става по-широк и свободен, докато Западът бързо се свива. Само историята ще отсъди дали е било правилно да се влезе в открита конфронатция. Може би е било добре по-рано да се вземе такова решение. Но заради Ковид-19 трябваше да се отложи.

-    Путин често използва образа на Велика Русия, която Западът очерня, и по някакъв начин това оправдаваше военната операция на територията на суверенната държава Украйна. Но, ако говорим за величието на страната аз, както и много други излезли от Русия, се боя, че Путин го разрушава. Много образовани руснаци бягат от страната, руската култура е задушена от репресивни закони, според които всеки, който поддържа международни връзки, е заклеймяван като чужд агент, международните отношения се прекъсват, руските спортсмени и артисти страдат. Какво добро има тук за Русия?

-    Ако Русия иска да се развива и да продължи да бъде горда и суверенна страна, тя е длъжна да се бори за място в бъдещия световен ред. Това е борба за справедлив и стабилен свят. Но победата няма да се постигне без загуби. Мъчно ми е, че десетки хиляди ай-ти специалисти решиха да напуснат страната в търсене на по-добър живот. Но аз знам, Вие също, че много руски емигранти, интелектуалци и достойни хора, са нещастни. Надявам се, че някои ще се върнат.

На Запад съществува проблемът с отмяната на руската култура и изобщо на всичко, свързано с Русия. Това е все едно да отменят собствената си история, култура и християнски морални ценности.

Конфронтацията стеснява пространството за политически свободи и това ме безпокои. В много работи и публични изказвания аз подчертавам, че сме длъжни да съхраним свободата на мисълта и интелектуалните обсъждания. Макар че при нас тези неща са по-добре, отколкото в много други страни.

У нас няма култура на отмяната и ние не налагаме повсеместно политкоректност. Мен ме вълнува какво ще стане в бъдеще със свободата на мисълта. Но още повече ме безпокои растящата вероятност от глобален термоядрен конфликт, с който човечеството ще свърши. Живеем в затягаща се Карибска криза. И от другата страна не виждам хора като Кенеди и неговото обкръжение. Не зная, дали имаме отговорни събеседници, но ги търсим.

Съчувствам на сънародниците си, които сега, поради западните санкции, имат по-малки възможности да продължават да водят обичайния си начин на живот. Ограниченията са призвани да причинят колкото е възможно повече болка на обикновените руснаци, за да ги принудят да се разбунтуват. Както и трябваше да се очаква, ефектът беше противоположен. Но в цялата тази печална картина има светло петно.

Войнствената политика на Запада, която дори се приветства, очиства нашето общество и елит от остатъците от прозападни елементи, търгаши и „полезни идиоти“. Така че, „давай, зарадвай ме“ (крилата фраза, произнесена от Клинт Ийстууд в „Мръсния Хари“ – бел.ред.) Обичам филмите с Клинт Ийстууд.

Ние, разбира се, не се затваряме за европейската култура. Аз даже подозирам, че с културата на отмяната, чийто подем сега се забелязва на Запад, ние ще останем едно от малкото места, които ще са запазили съкровищата на европейската и западната култура и духовните й ценности. На нас не ни се налага да предадем станалия вече политически некоректен Ърнест Хемингуей.

-    В скорошно интервю Вие казахте, че голяма част от руския елит имат нужда от определение за „победа“. Какво е Вашето?

-    Това е движеща се цел. Като минимум, освобождаване на Донбас от киевския режим, което вече е във финалния си стадий, а след това и на южната и източната част на Украйна. Следващата цел на Русия вероятно ще бъде неутралитет и пълна демилитаризация на териториите, оставащи под контрола на Киев.

Украйна е важна, но малка част от процеса на разпадане на стария световен ред, в който царуваше глобалният либерален империализъм, наложен от САЩ и движението към по-справедлив и свободен свят на многополярност и многообразие на цивилизациите и културите.

Един от центровете на този свят ще бъде създаден в Евразия, ще се случи възраждане на велики цивилизации, които бяха потискани в продължение на няколкостотин години. Русия ще играе естествената си роля на „цивилизация на цивилизациите“.

Тя трябва да стане северен балансьор в тази система. Надявам се, че ще успеем да се справим с двете роли. Ние сме горди наследници на великата култура на Пушкин, Толстой, Гогол. Последният произхожда от земята на днешна Украйна и ни научи на любов към нея. Наследници сме на непобедими воини, като Суворов, маршалите Жуков и Рокосовски. Новият световен ред все още е зад хоризонта. Но аз работя за неговото приближаване.