Бивш турски шпионин: Байдън няма да си сътрудничи с Турция за С-400

Отношенията между САЩ и Турция бяха осеяни с конфликти и разногласия по време на администрацията на Тръмп.

Много от тях се въртяха около закупуването на Анкара на руски системи за противовъздушна отбрана, предизвикано от своя страна от Вашингтон, който отлагаше продажбите на собствените си "Пейтриът" с години, смята Хаки Пекин, бивш ръководител на турското военно разузнаване, цитиран от информационните агенции.

С новата администрация в Белия дом има надежда за нова посока във външната политика. Турция обаче, може да не е от онези, които ще се радват на промяна в отношенията с Вашингтон, сочат последните изявления на номинирания за държавен секретар на Байдън Антони Блинкен.

Все още предстоящият за назначение върховен дипломат обвини Турция, че се държи по начин, който "не е приемлив" за "така наречен стратегически партньор" на САЩ, както той свидетелства пред комисията по външни отношения на Сената на 20 януари.

Антъни Блинкен конкретно разкритикува яростно решението на Анкара да купи системи за противовъздушна отбрана от Русия.

Това показва, че администрацията на Джоузеф Байдън не се интересува от създаването на съвместна работна група с Турция за изглаждане на разногласия, които се въртят около закупуването на руските системи Ц-400.

"Администрацията на Байдън започна да заплашва открито Турция, дори преди да поемат длъжностите си", казва Пекин.

Едно от нещата, които ще останат непроменени при новия екип на Белия дом, е намерението му да използва санкциите като инструмент за натиск срещу Турция.

Държавният секретар Антъни дори намекна за възможността за разширяване на съществуващите антитурски санкции след анализ на тяхното въздействие, докато говори по време на изслушването си в Сената за потвърждение.

Този подход е показателен за отношението на САЩ към Турция, подчертава Пекин. Според него Вашингтон иска безспорно подчинение от Анкара, дори и да става за сметка на собствените национални интереси на Турция.
 

Представители на американското 10-то армейско противоракетно и противовъздушно отбранително командване до ракетна батарея земя-въздух "Пейтриът" по време на мултинационални наземно базирани отбранителни противовъздушни учения "Наследството на Тобрук 2017" във военновъздушна база Сиалиай. Снимка Асошиейтед Прес, Миндаугас Кулбис.

Но решението на Анкара да купи отбранителни системи от Русия, а не от съюзник на НАТО, не излезе съвсем неочаквано. Няколко години опити за закупуване на системи "Пейтриът" от Съединените щати предшестваха този ход, но Вашингтон на практика спря решението за продажба на отбранителната система.

Разрешението за продажба на "Пейтриът" дойде едва след като Турция вече беше обявила, че е сключила сделка за руските Ц-400, но в този момент Анкара не беше готова да отстъпи от споразумението си с Москва.

Сега , новоназначеният американски висш дипломат обвини Турция, че "не действа като съюзник", като по този начин намеква, че въпреки че е член на НАТО от 70 години, Анкара не е нищо повече от "така наречен стратегически партньор", твърди Пекин.

"Всичко е наред, стига да действаме в техен интерес", оплаква се бившият шпионски шеф.

САЩ са най-голямата заплаха за турските национални интереси

Придобиването от Турция на Ц-400 обаче не е единственото нещо, по което Вашингтон и Анкара имат разногласия.

Напрежението нараства и по въпроса за американската помощ за кюрдските сили в Сирия, които турското правителство счита за терористични групи.

Белият дом също така многократно отхвърля исканията за екстрадиция от страна на Анкара за опозиционния духовник Фетхулах Гюлен, когото Турция обвинява в организирането на голям опит за преврат през 2016 г., който в крайна сметка се провали поради действията на президента Реджеп Тайип Ердоган и турските военни, които останаха лоялни към него .

Що се отнася до турските национални интереси, Съединените американски щати са една от най-големите заплахи за Турция, смята Пекин.

По-специално той припомня американските действия в Сирия, тяхното противопоставяне на твърденията на Анкара по отношение на Кипър и близките крайморски ресурси, както и разногласията относно ситуацията в опустошената от гражданската война Либия, където Турция подкрепя признатото от ООН Правителство на национално съгласие в конфликта му с Либийската национална армия на маршал Халифа Хафтар, който е подкрепян от Русия, Египет и Франция.