Българската наркомафия е сред най-мощните в Испания

Испания гласува утре на парламентарни избори за втори път тази година. Социалистите на Педро Санчес, които спечелиха предишния вот, не успяха да съставят стабилна коалиция и да получат одобрение в парламента.

Опитите за кабинет с крайнолевите от „Подемос“ се провалиха. Сега прогнозите са за нова победа на социалистите, но за тях проблемът с кого ще се коалират ще бъде още по-остър, тъй като подкрепата за Народната партия и за крайнодесните от „Вокс“ вероятно ще бъде по-голяма, отколкото на 28 април.

На изборите може да има изненади и да се окаже, че от левицата са пропуснали шанса си да управляват, прогнозира в интервю за програма „Хоризонт“ на БНР журналистът от „Ел Паис“ Начо Каретеро.

Той беше у нас за представянето на книгата си „Бял прах“, която излезе в превод на български.

Става дума за разследване на наркотрафика в испанската област Галисия, където е роден Каретеро. В книгата има редица скандални разкрития, като например, че всички партии са получавали пари от наркотрафика.

Когато порасна, искам да стана контрабандист като татко, казва в телевизионен репортаж едно дете от северната испанска област Галисия. Това е една от многобройните знакови истории в книгата „Бял прах“ на Начо Каретеро.

„Като галисиец израснах в тази реалност - на контрабандата и наркотрафика като нещо нормално. И когато си заобиколен от нещо такова, даже да е изключително, за теб е обикновено, не ти прави впечатление.

И чак когато отидох в Мадрид, си дадох сметка, че това в Галисия не беше нормално и реших да разкажа тази история“, казва Каретеро.

По книгата е създаден и сериал, но Начо Каретеро предупреждава, че е различен жанр, който не се придържа единствено към фактите от книгата.

А в нея не липсва и българска следа - от участието на български музиканти в празненствата на контрабандистите, през българския кораб "Свети Николай", който при залавянето му през 2012 от испанските власти превозвал единствено кокаин.

В „Бял прах“ е спомената и българската мафия.

„Когато кокаинът от Колумбия влиза в Испания, често през канали в Галисия, различните мафии купуват продукта и го разпространяват в Европа. И една от тези мафии, от най-мощните, е българската.

Непрекъснато излизат новини за връзките по дистрибуцията на наркотика в Европа.

Но не е само това. Българската мафия например, има голям дял в Мадрид в контрола на сигурността в дискотеките, занимава се с уреждане на сметки, с продажба на наркотици, изобщо, познават я и се страхуват от нея. И разбира се, трябваше да я спомена в книгата, защото е част от цялата верига.

Като цяло наркотрафикът е една голяма международна мрежа, от която са част тези мафии - галисийската, българската, колумбийската и противодействието е много трудно“, отбелязва журналистът.

80 процента от кокаина в Европа през 80-те години навлиза през бреговете на Галисия. А освен това местното правителство години наред отрича съществуването на организиран наркотрафик.

Освен това в областта не е имало нито една партия, която да не е финасирана от наркотрафикантите. Нито една, се твърди още в книгата.

„Близостта между наркотрафикантите и политиците идва от епоха, в която обществото не гледа на контрабандистите с лоши очи. Те имат голямо влияние, власт, помагат на съседите, създават работни места.

В онази епоха политиците получават допълнителни дивиденти от това, че са близо до тях - гласове на избори, пари за кампаниите. После, обаче, се прави големият скок и вместо цигари започват нелегално да се внасят наркотици.

Известно време големите босове продължават да са близо до политиката, даже самите са политици. Само че после образът им в обществото се променя, особено когато се вижда ужасяващият ефект от наркотиците, най-вече върху младите хора.

Политиците си дават сметка, че трябва да стоят далеч наркобосовете“, коментира Каретеро.

В годините, когато не се крият връзките между трафиканти и политици, тази близост не се харесва на обещаващ младеж, начело на депутатите от Понтеведра. Основателят на Народния алианс, днешната Народна партия, Мануел Фрага, му дава съвет.

Замини за Мадрид, научи галисийски, ожени се и създай деца. Някогашният бунтар е вече бившият премиер на Испания Мариано Рахой.

Недоволството му било изпреварило времето си. Но по-късно последвали неговата линия:

„Понастоящем политиците се държат настрана от наркотрафика. Не като преди, когато бяха много близки с босовете и получаваха пари. Но това не означава, че наркотрафикът е загубил влиянието си в Галисия. Много от трафикантите са легални бизнесмени - богати и авторитетни търговци и индустриалци“.

Свърши се с разточителството на босовете - така агент от Националната полиция обобщава ефектите от мащабната операция Некора през 90-те години водена, от известния съдия Балтасар Гарсон.

Съдебните решения от 94 г. оставят на свобода всички големи босове, но представляват за тях ясно предупреждение, че врагът има зъби, т.е че държавата ги е забелязала. Битките обаче тепърва започват.

Лавината от кокаин не спира - пише пресата през 2001. Каква е ролята на корупцията в наркотрафика и възможни ли е той изобщо да бъде спрян.

„В една държава без корупция би било много по-трудно за престъпниците и наркотрафикантите. Испания не е изключение.

Там има корупция в полицията, което облекчава работата на наркотрафикантите. И все пак смятам, че наркотрафикът е дейност, която много трудно може да бъде спряна. Говорим за изключително рентабилен продукт, може би на първо място в света. Кокаинът, който се получава от растение, се продава по-скъпо от петрола и златото.

Освен това има търсене. Така че е много трудно да се спре този непрекъснат процес, ако хората продължават да търсят и да употребяват кокаин. Засега войната срещу наркотрафика не дава резултати.

Има повече кокаин от когато и да било, и не виждам как може да бъде спрян, даже ако нямаше корупция“, казва авторът на „Бял прах“.

Като представител на регион със свой език Начо Каретеро коментира напрежението в Каталуния. От няколко седмици там има демонстрации заради присъдите на сепаратистките лидери, осъдени заради опита за отделяне на областта преди две години:

„Важно е да се подчертае, че привържениците на независимостта на Каталуния в момента са около 45-50 процента. И това не е цялата Каталуния.

Защото много пъти отвън изглежда, че цяла Каталуния се опитва да се отдели от Испания, а не е така. Става дума за част от хората.

Процент, който в момента е шумно защитава правата си и това създаде голям проблем, особено след като бяха осъдени сепаратистките лидери. Трябва да каже, че те са в затвора не заради идеите си, а защото свикаха референдум за независимост, забранен от закона.

Така че има политически проблем за решаване, който без съмнение е сериозен, но не колкото някои искат да изглежда“.

В неделя испанците са призовани отново пред урните. Четвъртите избори за последните четири години.

Социалистите на Педро Санчес спечелиха миналия вот, но не успяха да съставят стабилна коалиция. Преговорите с крайнолевите от Подемос се провалиха. Сега десницата отново набира сила, след като преди четири години беше разбит двупартийният модел, припомня Начо Каретеро и допълва:.

„Хората се умориха и се разбунтуваха срещу двупартийната система, най-вече заради скандалите за корупция. И от гражданското движение се появиха политически алтернативи - като лявата партия Подемос и Гражданите, които са център - дясно.

Изглежда, че възможностите за избор са повече, но пък са трудни коалициите. Защото за да постигнеш мнозинство и да управляваш, трябва да преговаряш, а това се оказа прекалено сложно“.

Ако се сбъднат прогнозите на социолозите, социалистите на Педро Санчес пак ще получат най-много гласове.

Но проблемът е дали ще съставят правителство. Според Начо Каретеро, левите може и да съжаляват, че след изборите на 28 април не успяха да се разберат.

„След миналите избори левите партии имаха достатъчно подкрепа, за да сформират правителство, но заради противоречията помежду си не успяха да го постигнат. Сега обаче опонентите им набират сила доста бързо и в момента левицата и десницата са изравнени.

Възможно е да се окаже, че левите партии са пропуснали шанса си да управляват и сега няма да има друг. Те може да платят твърде скъпо нежеланието си за компромис“, коментира Начо Каретеро.