„Брекзит”: Ден на независимост или край на западната цивилизация?

Призрак броди из Европа, призракът на „Брекзит”. Как предпази своите съотечественици премиера на Великобритания Дейвид Камерън, напускането на Обединеното кралство от ЕС – или така наричания „Брекзит” - може да доведе до завръщането на континента на мащабни военни конфликти, както и да зарадва терористите-ислямисти и Владимир Путин. За управителния директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард перспективата за излизане на Великобритания от европейската общност ще е едно от основните предизвикателства пред световната икономика.

Доналд Туск, председателят на Европейския съвет, отиде още по-далеч, заявявайки, че подкрепата на „Брекзит” може да стартира процеса на разрушение не само на ЕС, но и на западната цивилизация.  Разбира се, не всички споделят тези сантименти. Поддръжникът на евроскептиците и бившият кмет на Лондон Борис Джонсън смята, че на 25 юни може да стане британският „Ден на независимостта”: избавление от оковите на брюкселската бюрокрация.
Изходът от вода направо ще е исторически. Но до колко мащабно всъщност е събитието на референдума в действителност? И какви последствия очакват Европа при всеки от двата възможни сценария?

Що се отнася до европейската сигурност, важността на ролята, която ще играе Великобритания в ЕС след 23 юни, не е толкова еднозначна. Според Лисабонския договор, сферата на националната сигурност се намира само под контрола на отделните държави на съюза. А дейността на най-значимата структура в областта на обмена на разузнавателна информация – организацията „Пет очи” (Five Eyes), обединяваща Австралия, Канада, САЩ, Нова Зеландия и Великобритания – по никакъв начин не зависи от това, дали Островът е в ЕС или не.

Главният военен център на Запада, включително и на Европа, ще си остане НАТО, а не структурата на Брюксел. Алиансът бе активен в Косово и под неговата егида преминаха скорошните операции в Близкия Изток; ЕС, по правило, се занимава само с граждански мисии. Военният потенциал и бюджетът на ЕС също са скромни: през 2006 година ЕС дори трябваше да поиска хеликоптери от Русия заради недостига на собствени ресурси за операцията в Чад. До момента най-успешното постижение в актива на Брюксел е скромната по мащаби операция в Конго и противодействието на пиратите до бреговете на Сомалия.
До някаква степен разрива в отношенията между Лондон и Брюксел може да помогне на двете страни: Великобритания ще се концентрира върху сътрудничеството с НАТО, а европейците ще могат да увеличат бюджета си за военни действия и да създадат постоянен военен щаб – мерки, по пътя към които дълго време стои Кралството.

Ако поддръжниците на членството в ЕС си представят последствията от напускането в духа на филма „Апокалипсис сега”, предричайки неминуема криза на континента, поддръжниците на „Брекзит” предпочитат сценария на „Храбро сърце”. За тях референдумът е начин веднъж завинаги да приключат с властта на брюкселската бюрокрация върху жителите на Албиона. В статия за Telegraph Борис Джонсън сравни опита на ЕС да обедини европейските страни с намеренията на Хитлер и Наполеон – разликата е само в методите.

Слуховете обаче за смъртта на британската държавност са силно преувеличени. Самият факт на произвеждането на референдума сочи, че британците имат суверенитет. Парламентът може да гласува за напускане на ЕС още утре, ако депутатите поискат това. Освен това, Лондон притежава всичките основни пълномощия в страната: фискалните и монетарните решения се определят от Лондон, а не от Брюксел; също може да се каже и за националната отбрана. Единствената сфера, в която британците ще получат повече свобода след напускането на ЕС, ще е имиграцията от ЕС.
 
При това някои посочват, че макар и националните парламенти днес да притежават сериозни пълномощия, бъдещата интеграция на еврозоната ще направи от ЕС „супердържава”: както показва докладът на петимата президенти, през идните години валутният съюз ще задълбочава своето взаимодействие в политиката, фиска и тн. Евроскептиците се опасяват, че подкрепяйки участието на страната в блока, британците ще дадат зелена светлина на проекта за интеграция.

Какво ще означава резултата от референдума в икономически план? Самият факт на провеждането на допитването вече предизвика известен период на неопределеност на пазарите, за което свидетелства поевтиняването на британската лица. Но по мащаб ефектите от референдума по-скоро ще бъдат локални. В частност, ако Лондон изгуби достъп до единния европейски пазар, финансовите и другите бизнес институции може да напуснат Албиона. Някои едри банки вече сериозно се заеха с разглеждането на опцията за преместване във Франкфурт или Париж.

„Най-взривоопасен” за Европа е проблемът с нестабилността на еврозоната. Мартин Вулф, икономист и анализатор на Financial Times, каза пред „Новая газета”, че основният проблем на валутния съюз е свързан не с британците, а с несъвместимостта на макроикономическия модел на Германия и другите използващи евро страни. Най-належащата дилема е нежеланието на германците да охлабят своята сурова позиция относно инфлацията и бюджетната политика, което води до понижаване на търсенето и обща дефлация на континента. На свой ред на южните страни от монетарния съюз в условията на фиксираните на цени на валутата ще им трябва по-дълго време да извършват реформите за намаляване на разликите между тях и Берлин в сферата на конкурентоспособността. По този начин, не изключва Вулф, еврозоната може и да се разпадне през идните 10-15 години.

И най-накрая, Прав ли е Туск, когато се опасява от разпад на европейския проект и западната цивилизация? С цивилизацията председателят на Европейския съвет може и да е попрекалил, но опасенията му за целостта на Европа след „Брекзит” не са неоснователни. „Брекзит” ще стане първият случай на напускане на страна-членка на ЕС в историята и рискува да доведе до движение в тектонските плочи, на които се основава европейският проект. През последните няколко години евроскептицизмът на континента видимо се усилва. 

Британският вот даде идеи на политиците в целия ЕС, които имат желание да покажат на избирателите, че те ще имат думата за бъдещето на континента

В рамките само на няколко дни популистът консерватор Борис Джонсън може да се отправи по пътя да стане британски премиер. И радикалното ляво движение Podemos може да се окаже близо до юздите на властта в Испания. Европа вече не е като тази на твоя баща. Макар никой от тези сценарии да не е сигурен, фактът, че и двата звучат правдоподобно, подчертава сегашното положение на Европейския съюз. Каквито и да са резултатите от рефендума в четвъртък във Великобритания за членството на страната в ЕС, европейските правителства и институции ще се изправят пред една отрезвяваща реалност - бурните критики към ЕС са нещото, което е общо между различните европейски популистки, бунтовнически или насочени срещу установените неща и леви, и десни движения.

Испания и Великобритания не са единствените страни, в които традиционната политика изглежда се е обърнала с главата надолу. Като се добави към това и силната изява в Италия на кандидати на „Движение 5 звезди” (Д5З), основано преди по-малко от седем години от комика Бепе Грило, един от които стана кмет на Рим след местните избори в неделя; допитванията до общественото мнение поставят Франсоа Оланд на четвърто място за първия кръг от президентските избори във Франция следващата година; и крайнодясното движение „Алтернатива за Германия” (АГ), което разтърси германската политика само една година преди парламентарните избори, когато подкрепата за установените партии, които формират управляващата коалиция, миналия месец падна под 50%.

И това е само от едната страна на Атлантика. Доналд Тръмп, предполагаем кандидат на Републиканската партия за президент, и Бърни Сандърс, който от месеци тормози Хилъри Клинтън от страна на демократите, разстроиха американската политическа система. Ако британските гласоподаватели решат да се отделят от ЕС, Джонсън, бивш кмет на Лондон и момче от плакатите за „Брекзит”, се превръща в надежден в краткосрочен план конкурент на Дейвид Камерън за ръководството на консервативната партия. Победата за „напускане” също така може да постави под въпрос бъдещето на Обединеното кралство, въодушевявайки отново исканията на Шотландия за отделяне - възможно също и на Уелс и по-малко от две десетилетия след постигането на мир на Острова, и на Северна Ирландия.

Испанското движение Podemos може да стъпи върху позицията си на втора по популярност партия и да формира или да участва в управляваща коалиция, след като унижи левоцентристката Испанска социалистическа работническа партия, която управлява Испания през 23 от 42-те години след завръщането на демокрацията след смъртта на Франко. Podemos също така поддържа исканията на Каталуня за референдум за независимост, който може да доведе до разпадането на Испания. Засега нито правителствата в Европа, нито институциите на ЕС изглежда нямат планове за действие при сценарии, които само преди шест месеца щяха да изглеждат твърде пресилени. Някои дори смятат, че не трябва. Опитните политици знаят, че няма голяма полза от много напъване да се мисли за събития, които по определение ще включват много неизвестни, за да позволят планиране на реакция в детайли. Следващия ден Париж и Берлин обмислят бързо съвместно изявление в случай на „Брекзит”, но посланието ще бъде повече политическо, отколкото практично, каза съветник във френското правителство.

Лидерът на Podemos и кандидат за премиерския пост в Испания Пабло Иглесиас чака с нетърпение парламентарния вот в неделя. Предвид настоящото настроение на евроскептицизъм или евроалергия - да използваме назаем израз на бившия френски премиер Юбер Ведрин - малко вероятно е някое правителство да избере сегашния момент, за да настоява за още повече европейска интеграция. Този път „повече Европа” не беше издигнато като отговор на много проблеми на Европа, както в миналото. „Мисля, че цялата идея за европейски федерализъм току-що умря и сега е време правителствата на ЕС и институциите, които са толкова далече от връзката с гласоподавателите, да спрат и да помислят: Какво не е наред с този проект?”, каза Чарлс Грант, директор на Центъра за европейска реформа в Лондон. Извън последиците за вътрешната политика на Великобритания, непосредствената грижа на другите европейски правителства ще бъде да се избегне възможна зараза и да се справят с криза на финансовите пазари, която би могла да последва след гласуването на „Брекзит”.

Правителствата от ЕС, както винаги, ще разчитат на своите централни банки - Британската банка и Европейската централна банка - за справяне с вторичните трусове на капиталовите и валутни пазари, но нито Марк Карни, нито Марио Драги - хората, които ръководят тези две институции, могат да им помогнат много при политическите трусове. И Париж, и Берлин вече са изпратили сигнали, че ще се погрижат да направят така, че на практика излизането на Великобритания от ЕС няма да е лесно, с цел възпиране на страните, които могат да бъдат изкушени, в близко или далечно бъдеще, да подражават на Великобритания. Необходимо е да „действа бързо, за да се избегне и в други страни да започне подобен процес”, каза директно френският министър на икономиката Еманюел Макрон.

По принцип правителствата от ЕС трябва да намерят начин да „доставят това, което очаква средната класа - икономически и социални резултати и перспективата, че техните деца ще бъдат по-добре, отколкото те са сега”, каза Паскал Лами, бивш европейски комисар и председател на Световната организация на труда. Част от риска от зараза е идеята на самия референдум. Британският вот даде идеи на политиците в целия ЕС, които имат желание да покажат на избирателите, че те ще имат думата за бъдещето на Европа.

Часове преди вота подкрепата за напускане на ЕС от страна на Великобритания е само с процент по-голяма от тази за оставането в съюза. Това сочи последното социологическо проучване, направено за ключовия референдум във Великобритания часове преди началото на гласуването, съобщава „Индипендънт”.Според най-прясното изследване, поддръжниците на излизането от ЕС, т.нар. Брекзит, са 45%. Тези, които искат кралството да остане в Евросъюза, са 44%.
 
9 % от отговорилите още не са решили.
 
Проучването е направено от "Опиниум" - компанията, направила най-точните прогнози за изборите през 2015 година. От там коментират, че резултатите за Брекзита са твърде близки - в рамките на статистическата грешка, затова не се ангажират да посочат крайните победител. "Всички ще се реши от 9-те процента, които не са решили", обясни говорител на фирмата. 

 Ако мнозинството от подадените гласове е против оставане в Съюза, със сигурност ще станем свидетелите на една от най-сериозните политически, а може би и икономически кризи в Европейския съюз от създаването му през 1993 година досега. 

Под различни форми това решение ще засегне всички граждани на ЕС, разбира се, но със сигурност едни от най-засегнатите ще бъдат нашите сънародници, които живеят или планират да живеят и работят във Великобритания. 


Топикономистът доц. Красен Станчев в специално интервю за Информационна агенция БЛИЦ

Броени часове остават до референдума във Великобритания, последиците, от който могат да доведат до прецедент в историята на Евросъюза – именно страна-членка да го напусне. Ако това се случи, какви ще са последиците и за ЕС, и за България в краткосрочен и в дългосрочен план?

За Евросъюза последиците ще бъдат по-лоши, отколкото за Великобритания, предполагам. Но и за Великобритания няма да бъдат добри. За България рисковете са относително големи, до толкова, доколкото Съюзът е по някакъв начин отгоре на управлението на закона в България и всяко едно отпускане на вниманието на Съюза към България, не е хубаво. А това неминуемо ще се случи при ситуация на излизане на Великобритания. Но то няма да стане веднага, разбира се. Това е работа поне за около 5 години.

Тоест в краткосрочен план се очакват по-малко сътресения? Така ли?

Не. Излизането ще се случи след 5 години, пък резултатите ще са по-рано. В зависимост как се гласува. Но ако се гласува за излизане, то тогава първите резултати ще се усетят в Обединеното кралство най-вече по линия на тяхната валута, по линия на богатствата на семействата им, по линия на населението на Великобритания, тъй като то ще бъде преоценено, така да се каже. Второто нещо, което ще се случи е, че ще има политическа криза във Великобритания. Сегашният премиер – защитник на оставането, няма да може да бъде повече премиер. Вероятно ще има нови избори, вероятно ще има нов референдум - вече в Шотландия за това дали тя да бъде отделена от Обединеното кралство и по този начин да остане в Европейския съюз. В дългосрочен план аз смятам, че разходите по тези политически непостоянства ще бъдат преодолени и няма да бъдат много големи поради няколко причини. Първо ЕС в момента има около 20 асоциирани члена, и още 7-8 се договарят. Договори за асоциация имат страни като Западните Балкани, Молдова, Украйна, Грузия. Вероятно нещо такова като формула трябва да се намери и за Обединеното кралство. Онова, което Великобритания ще почувства като негативен резултат, е намаляването в сферата на финансовите услуги. Те в момента са най-големите в Г-7 и допринасят някъде за около 13% от БВП, но те все още са по-ниски като принос в БВП на Великобритания в сравнение с 2008 г. Тогава, когато международната общност предполага, че може да се случи нещо на финансовия пазар на Лондон, предполагат, че лондонските банки нямат така да се каже европейски лиценз и предполагат, че този бизнес ще намалее поне на първо време.

Според много анализатори самото излизане на Великобритания ще има положителен ефект за страната. Даже сравняват, че може да се развие една свръх мощна икономика по подобие на Сингапур. Вие как оценявате тези прогнози?

Първо трябва да стане Сингапур. В случая тъй като Обединеното кралство, след Германия, е втората по възраст социална държава в Европа. Сингапур в крайна сметка е относително малка страна. Няма тези демократични традиции, има по-голяма икономическа свобода, отколкото тази в Обединеното кралство и това се вижда много ясно от изследванията на икономическата свобода. Но така или иначе в Обединеното кралство Сингапур не може да се случи веднага. Социалната държава е много голяма, данъците са относително високи, макар и да има план за опростяване и намаляването им, по подобие на България, това не може да стане веднага. Миналата седмица в парламента в камерата на Общините имаше дебат между Камерън и опозицията. Камерън предвижда, при гласуване за излизане, съкращаване на бюджетните разходи, съкращаване на социални програми и в крайна сметка това поражда силно недоволство. Така че евентуално едно следващо правителство не би имало мандат допълнително да освобождава икономиката и да я прекроява във вид, подобен на Сингапур или Хонконг. Освен това трябва да се има предвид, че Обединеното кралство е 7-та икономика в света и с нея всеки би искал да поддържа някакви нормални търговски отношения, така че в крайна сметка след 5-6 години неговият статут, при гласуване за излизане и изпълнение на програма за излизане, то ще се превърне в нещо като Норвегия или Швейцария в отношението си към ЕС. Това обаче е лошо за съюза до толкова, че самото гласуване за излизане ще създаде подобно настроение навсякъде в ЕС и ще засили партиите в другите страни, подобни на нашата „Атака“.

Ако Великобритания „повлече крак“, това ще доведе ли и до други страни да поискат излизане и в крайна сметка в ЕС да останат най-слабите икономики?

При всички случаи популизмът ще се засили, ще има някакви непосредствени жертви. Едната от тези жертви ще бъде иначе скромното като усилие, но обещаващо споразумение със Северна Америка. Тези неща ще се забавят. Вероятно в другите страни ще има две настроения. Едното е опит от тези, които сега управляват, да накажат по някакъв начин Великобритания. Да забавят съответните приложения на сега съществуващите стратегии в Лисабонския договор и в Конституцията на ЕС за асоциирано членство. Другото нещо, което съществува като забавяне, на Великобритания ѝ предстои преподписване някъде около 67 търговски споразумения. Много е възможно някои страни да се опитат да използват създалата се ситуация, за да наложат неизгодни за Обединеното кралство клаузи, макар в общи линии, търговските клаузи във всички споразумения в ЕС да произтичат от принципите на Световната търговска организация и да са относително свободни. Не вярвам тази негативна стратегия да успее, но така или иначе исторически винаги се е случвало така.

Ако направим аналогия с Хенри VIII и християнството и Англиканската църква, тогава Англия се е справила. Може би и с икономиката си ще се справи?

В политическите неща изборите винаги са били други. В икономиката винаги изборът е в името на едно, за сметка на нещо друго. Тоест изборите никога не са крайни. В икономиката има много силна инерция и договорите не могат да бъдат прекратени, инвестициите не могат да бъдат спрени, търговията не може да бъде спряна. Изведнъж няма да се получи свиване на банковите транзакции. Онова, което ще се случи е вероятно поевтиняване за определен период от време на британската лира. Що се отнася до Хенри VIII, историята не е чак толкова еднозначна. В резултат на това решение има две дългосрочни последици. Едното е гражданските войни между католици и англиканци и протестанти от една страна. А другата дългосрочна последица е обедняването на населението. Хенри VIII като обявява независимост на Англиканската църква въвежда данъци.

ОЧАКВАЙТЕ ЕКСКЛУЗИВНИ ПОДРОБНОСТИ ЗА СЪДБОВНИЯ РЕФЕРЕНДУМ, КОЙТО МОЖЕ ДА РАЗМЕСТИ ТЕКТОНСКИТЕ ПЛОЧИ НА ЕС, В БЛИЦ!