Британска кралица била луда нимфоманка, мислела лесбийките за...

Има личности, които дават наименования на цели исторически периоди, а тези, които олицетворяват периоди от миналото на велики империи и държави, оставят своето име не само в националната, но и в световната история. Викторианската епоха е олицетворение на могъществото на Британия, а кралица Виктория освен името си е оставила на следващите поколения и носталгията по миналата слава на империята, пише bg-voice.com.

Виктория не е велик реформатор или завоевател и разказът за нея би бил сухата история на един монарх, балансиращ стабилността в държавата си.

Съвсем не е такъв обаче разказът за личния живот на кралицата и алтернативният поглед върху него е представен от Ръсел Кейн в негово видео в Би Би Си.

Има личности, които дават наименования на цели исторически периоди, а тези, които олицетворяват периоди от миналото на велики империи и държави, оставят своето име не само в националната, но и в световната история. Викторианската епоха е олицетворение на могъществото на Британия, а кралица Виктория освен името си е оставила на следващите поколения и носталгията по миналата слава на империята.



Сексът и мъжете – голямата страст на монарха
Според него животът на Виктория е белязан от една голяма и непреодолим страст: сексът.

Изглежда, че кралицата е било вманиачена по секса и мъжете. За разлика от много други аристократи обаче, които са приели брак по сметка, Виктория е имала възможността да се ожени за мъж, който неудържимо я привлича.

Може би най-известната кралица в британската история е родена в двореца Кенсингтън през 1819 година, а баща й е починал, докато е била бебе. През 1837 година, само на 18-годишна възраст, Виктория станала кралица след смъртта на чичо си, крал Уилям IV.

През 1840 година се омъжила за братовчед си – принц Алберт Сакскобургготски. Според Кейн владетелката се влюбила в Албърт заради мъжеството му и той остава мъжът на живота й. Албърт умрял от тифоидна треска през 1861 година, но преди това Виктория му родила цели 9 деца.

Тя е била ужасна майка, не харесвала бебета и ги отблъсквала, като ги държала настрана от любимия си Албърт. Смятала, чие поне до 4-месечна възраст бебетата са грозни и „с жабешко поведение“. Най-много от всичко искала да прекарва време насаме с любимия си. Веднъж написала:
„Скъпият ми Албърт дойде днес от дъжда. Изглеждаше толкова красив в своите бели кашмирени бричове, под които не бе обул нищо…“



Лесбийките са измислени
Този нов поглед към личния живот на Виктория я разкрива като противоречива личност – гореща страст към съпруга й и хладно държание с децата й. Когато се ядосала на дъщеря си Беатрис, която искала да се омъжи, Виктория контактувала с нея чрез бележки.

Ако кралицата е била наистина дотолкова вманиачена по секса с мъже, колкото се смята, това кореспондира с един слух за нея, според който тя никога не би допуснала да мине закон за лесбийството, защото не е вярвала, че е възможно то да съществува.

Цената на могъществото
Управлението на Виктория може и да е била “Златен век“ за англичаните, но за поданиците от колониите тя едва ли е била добрият владетел.
При управлението й гладът в Ирландия е взел 1 милион жертви, Големият глад от 1876-78 година в Индия е коствал 5,5 милиона човешки животи, а Африка е нацепена на колониални парчета от европейците.

Трябва да се отбележи обаче, че Виктория едва ли е пряко отговорна за всичко това, защото в управлението на огромната презморска империя е била много зависима от съветниците си. Самата тя е получавала сводки за актуалното състояние на империята веднъж на няколко седмици.

Вероятно визията на кралицата за това какво трябва да представлява държавата се различава от актуалното положение и за това говорят нейните лични дарения за гладуващите и заклеймяването на жестокостите от двете страни по време на бунтовете в Индия.



Виктория е отстоявала позицията, че в Индия трябва да има свобода на вероизповеданието.

Кралицата, която е дала името са на може би най-блестящата епоха на Британия и е обичала в личен план секса повече от всяко друго забавление, е починала на 22 януари 1901, а нейната кончина сякаш символично бележи началото на сътресенията, които в крайна сметка ще разкъсат Британската империя.