Аграрният бюджет на Брюксел, т.е. субсидиите за селското стопанство, възлиза на 55 млрд. евро годишно, което е почти половината от общия бюджет на ЕС. Много хора се питат обаче за какво точно се харчат тези пари, пише Дойче веле.
В миналото ръстът на отпусканите субсидии зависеше от количеството на продукцията. Резултатът от тази зависимост обаче бе следният: ненужни езера от мляко и планини от масло. Пазарът нямаше възможност да поеме огромното количество продукция. А реномето на системата бе провалено, когато в медиите се появиха снимки на насърчено от ЕС масово унищожаване на хранителни продукти.<br /> <br /> Системата все още куца<br /> <br /> По тази причина от 2003 година насам размерът на финансовите помощи от Брюксел вече не е обвързан с количеството на продукцията. Само че и след внесените промени системата все още куца на места. Един от куриозите е, че днес дори и игрища за голф получават аграрни субсидии, защото сега парите се отпускат в зависимост от регистрираната площ, независимо дали на нея се отглежда нещо или не. В Западна Европа например на един хектар земна площ се падат по 300 евро помощи. Покрай зависимостта от площта големите предприятия са тези, които печелят най-много от системата. Това насърчава по-скоро индустриализацията на аграрния сектор. <br /> <br /> Всъщност в аграрния бюджет са заделени и пари за проекти, свързани с опазването на околната среда, но най-голямата част от парите се изразходват, разбира се, за чисти аграрни субсидии. В бюджета има и отделени суми за насърчаване износа на хранителни продукти в страни извън Общността. За редица европейски фирми това е единственият начин да се конкурират на световните пазари. Отрицателният резултат обаче е, че по този начин селскостопанските предприемачи от развиващите се страни биват изместени от пазара.<br /> <br /> Изтокът получава три пъти по-малко от Запада<br /> <br /> Друг проблем на актуалната система е, че в източноевропейските страни субсидиите за хектар земна площ са около три пъти по-ниски от тези в Западна Европа. Тази разлика би трябвало да бъде премахната, само че не в полза на Изтока, а по-скоро в ущърб на Запада, т.е. финансовите помощи за западноевропейското селско стопанство да придобият размера на отпусканите за източните страни-членки. <br /> <br /> Като цяло натискът за снижаване нивото на субсидиите в аграрния сектор расте. Великобритания и скандинавските страни предпочитат да инвестират повече пари в сферата на образованието, например, като за тази цел предлагат намаляване на аграрния бюджет. Франция, Испания и Германия обаче настояват сегашната система да не бъде променяна или ако това се случи, промените да бъдат минимални. Защо ли? Известен факт е, че брюкселският дъжд от аграрни субсидии е най-обилен точно в тези три страни. /БЛИЦ<br />