През септември 1983 година полковник Станислав Петров преживява шок. Само благодарение на здравия си разум той взима правилното решение, нарушавайки всички възможни заповеди, и спасява света от Трета световна война.
&quot;Небето е пълно с изненади&quot;, казва днес с усмивка 70-годишният офицер от запаса Станислав Петров. Преди 27 години той лично се убедил в това, спасявайки света от Трета световна война.<br /> <br /> 1983 година. Студената война е в апогея си. Надвисналата над света ядрена заплаха е силно осезаема. Съветският съюз разполага с повече от 400 ракети от типа SS 20. Наричали ги &quot;ужасът на Европа&quot;. По това време две трети от съветските ракети, готови за нападение, са насочени към Западна Европа, към цели като Лондон, Париж и Бон. Всяка една от атомните ракети разполага със сила на взрива, която е 50 пъти по-голяма от тази на хвърлената над Нагазаки през 1945 година атомна бомба.<br /> <br /> <b>Когато сирените започнат да вият...</b><br /> <br /> Западна Европа реагира на съветската заплаха, разполагайки на своя територия ракетите Пършинг ІІ. Във Вашингтон управлява президентът Роналд Рейгън, който нарича Съветския съюз &quot;империя на злото&quot;. Политическата атмосферата е силно нажежена. Москва очаква всеки момент нападение от страна на САЩ. Съветският ръководител Юрий Андропов е убеден в това, че Вашингтон планира ядрен удар.<br /> <p>Вечерта на 25-ти септември 1983 година полковник Станислав Петров напуска дома си и се отправя към работното си място. Предстои му нощна смяна. Никой в семейството на офицера не знае какво точно работи той. През тази нощ Станислав Петров е оперативен дежурен в команден пункт Серпухов-15, намиращ се на около 90 километра южно от Москва. Мястото е свръхсекретно и не е отбелязано на нито една карта, предназначена за обществено ползване. Тук се намира централата на&nbsp;съветската космическа система за ранно предупреждение за ракетно нападение, наречена &quot;Око&quot;.</p> <p>Всъщност Станислав Петров е инженер по образование. Офицер става впоследствие. Затова десетилетия по-късно той казва не без самочувствие: &quot;Светът трябва да е щастлив от това, че през онази нощ командването поех аз, а не някой мухлясал военен.&quot; Не се знае как щеше да постъпи един такъв военен, който е свикнал да действа, съблюдавайки строго разпоредбите,&nbsp;бе да мисли. Станислав Петров отива дори още по-далеч - той се осланя на интуицията си.</p> <p>Използваната по това време от Съветския съюз космическа система за ранно предупреждение е в състояние да съобщи за предстоящ ядрен удар цели&nbsp;10 минути преди класическите радари, но не може да го предотврати. Станислав Петров е абсолютно наясно със системата, тъй като той самият е разработвал компютърните програми и упътването за работа с нея.</p> <p>Малко преди полунощ започват да&nbsp;вият сирени. На екрана пред Станислав Петров се появява надпис с червени букви: Старт. Това означава, че системата е засякла старт на ядрена ракета от американска военна база. Шпионският сателит Космос 1382 съобщава за началото на апокалипсиса. До нападението над Русия остават само 25 минути. 200 души в командния център Серпухов впиват очи в командващия&nbsp;офицер Станислав Петров. По това време ядреното нападение от страна на САЩ се смята за напълно вероятно. Малко преди това руският шпионаж е съобщил за големи маневри на НАТО. Само три седмици преди това руснаците са свалили южнокорейски Боинг 7471 нахлул &quot;погрешка&quot; в съветското въздушно пространство.<br /> &nbsp;</p> <p><strong>Предотвратеният ядрен апокалипсис</strong></p> <p>&quot;Краката ми бяха омекнали като памук&quot;, спомня си днес полковникът от запаса за ужасната нощ. Той все пак запазва спокойствие и здрав разум. На подчинените си той изкомандва следното:&nbsp;&quot;Сядайте по местата си и продължавайте да работите!&quot;. В този момент мисълта му е отправена не към възможните милиони жертви на предстоящия ядрен конфликт, нито към семейството му.</p> <p>Занимава го само едно: &quot;Никой не започва нападение, изстрелвайки една по една ядрени ракети. Напротив! Това се прави със стотици ракети едновременно&quot;, казва си Станислав Петров. Тогава се обажда на началника си и казва с уверен глас: &quot;Това е фалшива аларма&quot;. Едва затворил телефона, сирените започват да вият отново. Системата засича старт на втора ядрена ракета от САЩ,&nbsp;после на още три...</p> <p>Съветският офицер обаче се съмнява в това, което показва екранът пред него. Последвалото разследване установило, че Станислав Петров е бил прав: причината за фалшивата аларма била в това, че датчиците се задействали в резултат на слънчевата светлина, отразила се в облаците. Офицерът обаче бил наказан, защото не изпълнил задълженията си и не издал полагащата се в такива случаи заповед. Точно това обаче спасило човечеството от ядрен апокалипсис. Едва през 2006 година в щаб-квартирата на ООН Станислав Петров получава специалната награда на международната организация &quot;Асоциация на гражданите на света&quot;.<br /> <b><br /> Дойче Веле</b></p> <p>&nbsp;</p> <br /> <br type="_moz" />