„Чудовището с 21 лица” е истински криминален случай, достоен да се превърне в касов холивудски екшън.

В 21:00 часа на 18 март 1984 година двама маскирани и въоръжени до зъби мъже нахлуват в дома на 70-годишната Йоши Езаки. Жената е майката на Кацухиса Езаки. Той е президент на компанията за производство на сладкиши и закуски „Езаки Глико”.

Г-жа Езаки е завързана, докато бандитите тършуват дома ѝ, търсейки ключа от жилището на сина ѝ, който живее в съседния имот. След като го откриват, бандитите си плюят на петите и тръгват към къщата на истинската си мишена, пише vesti.bg.

След като влизат в дома на Кацухиса Езаки, двамата маскирани мъже завързват съпругата му Микиеко и голямата му дъщеря Марико на 8 години, след което ги заключват в банята. По време на атаката други две деца на семейството - малката дъщеря Юкико на 4 години и 11-годишният син Ецуро, спели в другата стая и останали невредими.

След като претърсват цялата къща, бандитите откриват и самия Езаки, който се къпел през това време. Престъпниците отвличат голия мъж от дома му и го отвеждат насила в малък склад в Ибараки, Осака.

Откупът е в злато

Още същата вечер похитителите се свързват с един от директорите на компанията. Те го насочват към телефонна кабина, в която предварително са оставили бележка с искан откуп от 1 милиард йени, които по тогавашния курс на валутата се равнявали на около 4,5 милиона щатски долара. Освен сериозната сума пари, бандитите искали още 100 килограма златни кюлчета.

 

 

До плащането на внушителния откуп така и не се стигнало, тъй като едва три дни след похищението, на 21 март, Езаки успява да избяга от склада.

Полицията започва разследване на отвличането, но похитителите сякаш се изпаряват.

Ироничните писма

Случаят тръгва в нова посока няколко дни по-късно. На 8 април в полицията е получено писмо от бандитите, с което те се надсмиват над детективите, които работят по случая с похитения бизнесмен.

„Към полицейските глупаци, всички ли сте глупави? Какво по дяволите правите с цялата тази работна ръка? Ако сте професионалисти, елате, хванете ни! Ще ви подскажем, тъй като сте толкова недъгави! Няма ни сред роднините на Езаки, няма ни сред полицията на Нишиномия, няма ни сред Корпуса за предотвратяване на наводнения. Колата, която купихме беше сива”, пише в писмото от бандитите. Те посочват дори ресторанта, от който купуват яденето, с което хранят своя заложник, докато е в плен.

„Ако искате повече информация, питайте ни за нея във вестниците. След като ви казах всичко това, трябва да можете да ни хванете. Ако не, значи сте просто данъчни пиявици. Да отвлечем ли и шефа на полицията?”, пишат в своята бележка наглите бандити.

И докато полицията е на крак, изнудването срещу Езаки не приключва с неговото бягство. На 10 април са запалени няколко автомобила на паркинга на фабриката му. А на 16 април е открит контейнер със солна киселина и заплашително писмо.

 

На 10 май е получено още едно писмо. В него злодеят сам се кръщава „Чодовището с 21 лица”. Името не е случайно. То е взето на заем от едноименен роман на японския критик и писател Едогава Рампо. В бележката Чудовището твърди, че в бонбоните, произвеждани от „Глико Езаки”, има цианкалий (или калиев цианид - силно отровно вещество, което прилича на захарни кристали и има миризма на горчив бадем, бел.авт.).

Фирмата се принуждава да изтегли продуктите си от всички магазини в Япония. Финансовите загуби са огромни. Стоката е за над 21 милиона долара. Предприятието е принудено да съкрати 450 работници.

Минава време и сякаш кризата е преодоляна, но „Чудовището с 21 лица” се завръща с гръм и трясък и продължава със заплахите. Съобщено е, че в магазините ще бъдат пуснати още подправени с отрова продукти. След тези заплахи полицията установява мъж с бейзболна шапка, който е уловен от охранителна камера как поставя шоколад „Глико” на рафт в магазин. Публикувана е негова снимка, но мъжът така и не е разпознат.

„Чудовището с 21 лица” отново изпраща писмо, този път то е изпратено на медиите. В бележката бандитът се подиграва с усилията на полицията да залови виновника за истерията, обхванала цялата страна.

„Уважаеми тъпи полицаи. Не лъжете. Всички престъпления започват с лъжа, както казваме в Япония. Знаете ли това”, гласи писмото.

Подобна бележка е получена и на 23 април 1984 г. Тя е изпратена до няколко вестника и до полицейския участък. Тя гласи:

„За полицейските глупаци. Не трябва да лъжете. Ако лъжете, вие крадете. Защо лъжете? Не крийте нещата. Защо се оплаквате? Влязох във фабриката от страничния вход на персонала”, дава още улики на детективите „Чудовището с 21 лица”. Бандитът дори разкрива марката на машината, с която печата писмата. В бележката още пише и откъде е откраднат контейнерът със солната киселина.

Вероятно отегчен от играта на котка и мишка с полицията, която не дава резултат, „Чудовището с 21 лица” решава да спре тормоза над „Езаки Глико” на 26 юни и да потърси забавление на друго място. Тогава той изпраща прощално писмо, в което се казва „Ние прощаваме на „Глико”.

Чудовището се завръща

Чудовището обаче не се прощава със своята престъпна дейност. Той просто решава да изнудва друга компания, произвеждаща хранителни продукти. Този път обект на атаката е фирма „Моринага”.

Вицепрезидентът на компанията Мицуо Ямада получава заплашително писмо в дома си в Токио на 1 ноември 1984 година. Това е първото от дълга поредица от бележки с тормоз и изнудване до различни японски хранителни компании. Всички писма са подписани от престъпна банда, която продължава се нарича „Чудовището с 21 лица”.

„Видяхте нашата сила, нали? Ако не се подчините, ще унищожим вашата компания. Решете дали искате да ни дадете пари, или искате вашата компания да бъде унищожена. Съобщете ни решението си във вестник „Майничи” на 5 или 6 ноември. Използвайте рубриката с изчезналите лица”,  пише в писмото и се посочва, че в публикацията трябва да се съдържат някои ключови думи като „майка”, „полиция”, „лош приятел”, „пари”, „ястие” и „Джиро”. Бандата иска 200 милиона йени, за да спре тормоза.

На 6 ноември „Моринага” отговаря на престъпниците, като пуска реклама за изчезнали лица в сутрешното издание на вестника „Майничи”.

„Скъпи Джиро, лошият приятел изчезна. Върни се. Топлото ястие те чака, майко”, гласяло съобщението.

Въпреки готовността на компания „Моринага” да плати искания откуп, на 7 ноември 1984 година фирмата се принуждава да съкрати текущото си производство с 90 процента, след като се получава съобщение, че продуктите ѝ са отровени.

Пробивът на полицията и новият герой

Полицията продължава да разследва „Чудовището с 21 лица”. Пробив има  на 28 юни, два дни след като престъпниците се съгласяват да спрат тормоза над поредната изнудвана компания „Марудай” в замяна на 50 милиона йени, равняващи се на около 210 000 щатски долара.

Уговорката е служител на „Марудай” да хвърли парите с искания откуп в местен влак, пътуващ към Киото. Изпратен е полицай, дегизиран като работник във фабриката. Той следва инструкциите на „Чудовището”. Полицаят под прикритие забелязва подозрителен мъж във въпросния влак, той е описан като добре сложен мъж, носещ очила с късо подстригана къдрава коса и имащ „очи като на лисица”.

Няколко полицаи под прикритие са наоколо, за да следят заподозрения, но той все пак успява да се измъкне.

Полицията получава втори шанс

Полицията е на косъм отново да залови „Човека с лисичите очи” на 14 ноември, когато откуп от 100 милиона йени, около 410 000 щадски долара, е принудена да плати фирмата „Хаус Фууд Корпорейшън”. Сумата трябвало да бъде предадена на спирка за почивка на автомагистрала Мейшин, близо до Оцу.

Там следователи причакват „Мъжа с лисичите очи”. На мястото се появява микробус, управляван от заподоздрения с шапка за голф и тъмни очила. Бандитът отново успява да се измъкне ловко на униформените.

Само час по-късно патрулиращи полицаи от Шига забелязват подозрителния микробус с работещ двигател и изключени фарове. Униформените се приближават и осветяват шофьора. Пред тях стоял мъж с хлътнали бузи, на около 40 години, носещ шапка за голф. Изплашен от полицията, шофьорът потегля, а униформените започват преследване. Заподозреният отново успява да се измъкне.

Малко по-късно превозното средство е намерено изоставено до гара Кусацу. Установено е, че то е било откраднато. В изоставения микробус е открит радиопредавател. Става ясно, че с негова помощ през цялото време бандитът е подслушвал комуникацията между полицейските служители.

През януари 1985 година по описание на полицаите, които са го виждали заподозрения като главатар на бандата „Чудовището с 21 лица”, е нарисуван фоторобот на „Човека с лисичите очи”. Картината е разпространена из всички медии, но без успех. Никой не разпознава мистериозния бандит.

 „Чудовището с 21 лица” продължава безнаказано да тормози десетки хранителни компании, а полицията е безсилна. Тогава през август 1985 година, заради неуспеха на разследването, началникът на полицията Ямамото се самоубива. Той се самозапалва от срам, че не е успял да залови бруталната банда престъпници.

Пет дни след самоубийството на полицейския шеф, на 12 август, „Чудовището с 21 лица” изпраща до медиите последното си писмо. То гласи:

„Ямомото от полицията на префектура Шига почина. Колко глупаво от негова страна! Нямаме приятели или тайно скривалище в Шига. Не позволявайте на лошите като нас да се измъкнат. Има още много глупаци, които искат да ни копират. Ямомото умря като мъж. Затова решихме да изкажем своите съболезнования.

Решихме да забравим за изнудването на хранителните компании. Ако някой изнудва подобна компания, това не сме ние, а някой, който ни копира. Ние сме лоши момчета. Това означава, че имаме какво да правим, освен да тормозим компаниите. Забавно е да водиш живот на лош човек”, пише в прощалното писмо, подписано отново от „Чудовището с 21 лица”.

След това писмо никой никога не чува за „Чудовището с 21 лица”. През 1994 година е изтекла давността за отвличането на Езаки. Вече не подлежат на съдебно преследване и заплахите за отровените хранителни продукти. Кой стои зад зловещата банда и кой е „Човекът с лисичите очи” остава загадка завинаги.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук