Дори и кризата да не е много дълбока в реалния сектор, тя ще бъде продължителна. Тя ще продължи повече от половин година, поне според мен. Това казва в интервю за БЛИЦ д-р Пламен Чипев.

Д-р Пламен Чипев е специалист по корпоративен контрол и управление на България. Интересите са му в областта на корпоративното управление и структурата на собственост. Участва в изграждането на Закона за приватизация (1993) и провежда широки изследвания на приватизационните модели в България и другите ЦИЕ страни. Чипев има бакалавърска и магистърска степен от ВИИ Карл Маркс и е доктор по икономика от българска академия на науките.


-Д-р Чипев, разкажете малко повече за това ваше предложение за създаване на финансов “кризисен щаб” към МС.

-Това засега е само идея. Принципното предложение, което Икономическия съвет към БАН даде да има хора, които да следят ефектите от кризата. Не сме го обсъждали обаче във варианта кой да се включва към тази група и кой не все още.  

Не дойдоха ли малко малко късно тези предложения?  
 

Не, в никакъв случай. Ние правим Бюджета в момента и във всеки случай и това предложение се надяваме да има по някакъв начин отражение в Бюджета. 
 

И все пак кой очаквате да влезе в него? 
 

Не мога да кажа в точност, но там се очаква да влязат представители от различни икономически, финансови и инвестиционни сфери.    

Колко време ще продължи този финансов колапс? 
 

Нагласите, които в момента съществуват, са, че става дума за 6-месечен спад, който ще бъде лесно преодолян. Дори и кризата да не е много дълбока в реалния сектор, тя ще бъде продължителна. Тя ще продължи повече от половин година, поне според мен. 
 

Някои ваши колеги прогнозират поне две години?  
 

Това са само прогнози, не мога да кажа дали са реални или не. 
 

Защо съкращават хора и затварят цели производствени линии в заводите?  
 

Всеки отделен случай трябва да се види, а именно до каква степен затварянето на един завод е свързано с кризата. Когато цената на световния пазар падне и когато този завод изнася 70% от продукцията си навън, то затварянето му очевидно е свързан с кризата. 
 

Какво ни очаква другата година?  
 
Следва да се види кои сектори ще бъдат засегнати и да се следят. Основното предложение, което направихме, е да следим информационно много близко процесите. Ако може да се наблюдават нетните портфейлни инвестиции - публичните и непубличните, които сега са в една и съща цифра. Но на нас ни трябват и двете цифри, тъй като едните инвестиции пряко влияят на борсата, а другите - не. Трябва да се проследи кои от инвестициите в имоти са за индустриална цел и кои са за втори ваканционен имот. 
 

Кои сектори ще пострадат?  
 
В строителството кризата е най-очевидна, защото има купища непродадени имоти. Всеки ден специалистите излизат с всевъзможни прогнози, дали ще има отражение на ваканционните имоти, дали първокласните ще бъдат също засегнати и т.н. Но това, което сега се говори и е само отгоре -отгоре. Но ние не искаме да се налага черна маска върху нещата които се случват и да се говори, ето, кризата дойде и ние не сме подготвени. Кризата идва и нанася някакви влияния и ние да открием къде точно има риск и колкото се може по-прецизно да открием проблема и да реагираме по-адекватно. 
 

Какво ще стане, ако имигрантите от Германия, Гърция и Испания се върнат? 
 
Никой не може да каже с точност колко хора ще се върнат. И в най-лошия случай обаче, ако човек се върне от чужбина, то той ще дойде с много по-високи доходи, отколкото ще му бъдат предложени. Това означава, че първоначално той няма да се хване на работа, докато има някакви натрупани ресурси. Така, че, няма да може да окаже натиск на пазара на труда веднага. Този натиск ще се осъществява постепенно. Върналите се ще се регистрират като безработни, но в момента, в който се регистрират трябва и да започнат да търсят работа, което значи, че те трябва да започнат да разглеждат реално работните места, които им се предлагат.  
 
Десислава Вангелова/БЛИЦ