Die Zeit: Ударът по Сирия изяви военната немощ на ЕС
Най-после ЕС трябва да си изработи стратегия в отношенията с Русия
Когато работата дойде до война, ЕС веднага излиза от играта – така се случи през 2003 г. в Ирак, през 2011 г. в Либия и сега в Сирия, пише Die Zeit.
Проблемът е там, че военните конфликти искат еднозначни решения, пояснява авторът Улрих Ладурнер в публикацията „Europäische Union: Für den Krieg nicht geeignet”: „Да се извършат ли бомбардировки или не? Да се изпратят ли войници или не?” В такива въпроси няма пространство за лавиране, а за ЕС то е жизнено необходимо. Иначе би било невъзможно да се запази целостта на Евросъюза, в който влизат 28 държави. Именно затова ЕС не е създаден за недвусмислеността на войната, пояснява изданието.
Това обаче трябва да се промени, настоява германският журналист. Ето в съседни на Европа страни се води война и съюзът трябва да укрепи своята отбрана, иначе това може да завърши зле. Ладурнер изрично подчертава, че не ратува за подстрекаващ към война Евросъюз, а за ЕС, способен да отстоява и да прокарва своите интереси на световната сцена. „Това е възможно само при условие, ако във военен план съюзът действа убедително” – подчертава авторът.
В ЕС всички са съгласни с това, продължава изданието. Ако в последната година и половина в някаква сфера се наблюдава прогрес, то е в сферата на укрепване на отбраната. Всичко е още в начален етап, но промяната в съзнанието вече настъпила. На Евросъюза му е нужна близкоизточна стратегия, но засега все още не достигат средства и единство. Европа не спада към влиятелните играчи в Сирия, напомня авторът, и в близко бъдеще не трябва да се разчита на тази роля.
САЩ също загубиха влияние в Близкия Изток. Главен играч в региона стана РФ. Затова възникна въпросът: „Как да общуваме с Русия, защото в Дамаск можем да попаднем само чрез московската банда?” Очевидно ЕС трябва да си изработи стратегия в отношенията с Русия, тъй като в сегашния момент тя не съществува. Напротив, ЕС е дълбоко разединен по въпроса за отношенията с Русия. За това свидетелства конфликтът заради „Северен поток-2”, а също и фактът, че след отравянето на Сергей Скрипал санкциите против Москва ги подкрепиха само 14 страни от Евросъюза, констатира Ладурнер.
Превод и редакция: БЛИЦ