Докъде се докараха Китай и Русия с опита да се освободят от "доларовата зависимост"
През юни 2019 г. Антон Силуанов и Йи Ган подписаха споразумение за отказ да извършват плащания в долари
За Русия дедоларизацията, в допълнение към икономическия смисъл, включва изоставяне на долара като един от най-ефективните инструменти на американската санкционна политика, пише pogled.info.
През юни 2019 г. Москва и Пекин направиха първата стъпка към нея: руският министър на финансите Антон Силуанов и председателят на Народната банка на Китай Йи Ган подписаха споразумение за отказ да извършват плащания в долари. Какви са обаче перспективите за това решение?
Отърваване от долара
През 2018 г. Русия успя да стане световен лидер в дедоларизацията. През годината Москва продаде активи в размер на около 100 милиарда долара и купи активи в евро и юани за общо 90 милиарда.
В началото на 2019 г. Банката на Русия публикува преглед на дейностите по управление на активи в чуждестранна валута и злато. Анализирайки географското местоположение на активите на мястото на регистрация на контрагента или емитента на ценните книжа, заслужава да се отбележи, че делът на Китай се е увеличил от 0,1% на 11,6%.
Китайският юан показа ръст в разпределението на активите на ЦБ на Русия: ако през 2017 г. юанът заемаше само 0,1%, то през 2018 г. показва увеличение с 14,6 процентни пункта. В същото време юанът показа най-високата възвръщаемост на валутните активи на Банката.
Плановете за разработване на тази политика обаче са изготвени не толкова отдавна. През 2018 г. ръководителят на ВТБ Андрей Костин предложи план за дедоларизация, който включва ускоряване на прехода от долара към разплащания с други държави при експортно-импортни операции с национални и резервни валути, като евро, юан или рубла.
В Китай задачата е не толкова дедоларизация, колкото интернационализиране на юана. По този начин интересите на Русия и Китай съвпадат.
Повишаване на статута
Статистиката сочи, че от януари 2019 г. китайската система за трансгранични плащания в юани CIPS вече е обхванала 162 държави, с 31 преки и 818 непреки участници. В същото време мрежата за приемане на карти UnionPay достига общо 174 държави и региони, надвишавайки обема на трансграничните транзакции с 900 милиарда юана.
Пекин е убеден, че основните фактори, които допринасят за интернационализирането на юана са туризмът, трансграничната търговия и използването му при сделки в Хонконг и Макао.
Освен това от 2016 г. насам има преход на търговията с петрол към юана, което означава, че Русия има потенциал да търгува с енергийни ресурси в национална валута.
Международният статут на юана обаче все още е по-нисък от дела на Китай в световната икономика.
Китайската икономика представлява около 15% от световния БВП, докато китайският внос и износ представляват около 12% от общия обем. Според SWIFT, юанът съставлява едва 1,1% от трансграничните плащания, а експертите оценяват обема на сделките в него по света на 4% от общия брой транзакции.
Чадър от санкции
Пекин подчертава, че Москва винаги се е стремяла към дедоларизация. Именно Русия предложи създаването на модел на разплащания в национални валути в БРИКС, който ще позволи не само да се интегрират платежните системи на страните, но и да се извършват плащания и преводи в национални валути.
Вей Цзиншен, учен от Шанхайския университет за международни изследвания, е убеден, че дедоларизацията е един от начините на Русия да се противопостави на западните санкции.
Въпреки ефективността на този метод, той не може да се счита за панацея за възстановяване на икономиката на страната. Безспорно санкциите влошават ситуацията в руската икономика, но те не са истинската причина за проблемите.
Европейският съюз все още представлява около 44% от външната търговия на Русия, а запасите в европейската валута съставляват 32%, докато използването на юана в руско-китайската търговия е едва около 17%.
Дедоларизацията на търговските и икономическите отношения с Китай може да повлияе на позицията на долара в световната икономика.
Китай смята, че глобалната финансова система отдавна е престанала да отговаря на реалното състояние на световната икономика и затова подкрепя политиката на Москва.
Въпреки това, въпреки желанието на Русия, Москва и Пекин не са успели да подпишат споразумение за разплащания в национални валути до края на 2018 г. поради отказа на Китай. Тогава основната пречка беше надеждата на Пекин за напредък в търговските преговори с Вашингтон.
Разплащанията в национални валути между Русия и Китай вече представляват 10% от търговския оборот, но техният растеж е възпрепятстван главно от липсата на ликвидност и надеждни механизми за сътрудничество.
От търговска гледна точка за Пекин е по-изгодно да търгува с долари, тъй като при изчисляване в национални валути съществуват сериозни рискове, които могат да бъдат покрити единствено чрез поскъпване на определени групи стоки.
Преговорите между Русия и Китай за прехода към разплащания в национална валута 2018-2019 доведе до интересни резултати: увеличение на разплащанията в евро. Делът на руския износ за Китай, изплатен в евро, нарасна от 0,7% през първото тримесечие на 2018 г. до 23,5% в края на годината.
Как протича процесът?
Русия и Китай подписаха споразумение за взаимни разплащания в национални валути, за да засилят националната сигурност едва през юни 2019 г. Подписаният документ обаче има рамков характер, което означава, че изисква допълнителни стъпки от страните за неговото прилагане, допълнителна координация с партньорите от Китай.
За реално разширяване на обема на разплащанията в рубли и юани, Москва и Пекин трябва да изградят съответните пазари за финансови инструменти. В резултат на това през следващите години обемът на разплащанията в национални валути на страните може да нарасне от 10% до 50%, в зависимост от възникващите тенденции.
За да осъществят прехода към национални валути, страните трябва да разработят нови механизми за разплащания и да нагласят една към друга платежните си системи. Една от възможностите е да се създадат специални „шлюзове“ между SWIFT и CIPS. В допълнение към това трябва да се формира пазар за финансови инструменти за рубли и юани.
Страните се надяват, че алгоритъмът за разплащанията в национални валути ще бъде изграден още през 2020 г. Дотогава най-големите компании с държавно участие ще се прехвърлят към плащания в рубли и юани.
Дедоларизацията в руско-китайските търговски и икономически отношения се основава на политическата воля, а не на икономическата логика.
Москва и Пекин все още не са готови за качествено нов етап на дедоларизация. Взаимната търговия с рубли и юани ще се осъществява между държавни компании и ще се основава на политическа целесъобразност, което означава, че тя ще бъде строго зависима от динамиката на руско-китайското взаимодействие и личните отношения между президентите на Русия и на Китай.