Доклад на ISW разкри как учения за защита на Калининград докараха голяма беля в Северна Европа
Лавров се опита да оправдае тези условия като необходими за запазване на независимостта и идентичността на украинския народ
Често случващите се в последните месеци смущения в GPS сигнала в Полша и Балтийския регион предизвикват спекулации относно потенциалната работа на руски системи за електронна война в региона. Полското издание Radio Zet цитира данни от сайта за проследяване на GPS смущения GPSJAM на 16 януари, които показват безпрецедентно високи нива на заглушаване в Северна и Източна Полша, включително във Варшава и чак на юг до Лодз.
Данните от GPSJAM показват също така високи нива на GPS заглушаване в южната част на Балтийско море и северозападна и централна Полша между 25-27 декември 2023 г. и 10 януари 2024 г.
Полските медии предполагат, че прекъсванията през декември 2023 г. може да са причинени или от неуточнени военни учения на НАТО в Балтийския регион, или може да са свързани с неотдавнашни руски тестове за радиоелектронна защита в района на Калининград.
Шведската служба за военно разузнаване и сигурност откри случай на 12 януари с връзка с ученията на руския Балтийски флот.
Това коментира Институтът за изследване на войната (ISW).
Руският външен министър Сергей Лавров за пореден път заяви на пресконференция на 18 януари, че максималистичните цели на Русия в Украйна остават непроменени. Русия не се интересува от преговори с Украйна или Запада и последователно и упорито иска да постигне целите на своята "специална военна операция".
Изявлението от руското Министерство на външните работи (МВнР) включваше цитат от речта на руския президент Владимир Путин от 24 февруари 2022 г., в която той очерта целите на Русия за демилитаризиране и денацификация на Украйна и искането НАТО да не приема нови членове - цели, които са равносилни на пълна украинска и западна капитулация.
Лавров повтори, че тези цели са непроменени и че сериозните разговори за "реалистичните условия за прекратяване на войната предполагат отказ на Украйна от нацистката идеология, нацистка реторика, расизъм към всичко руско и влизане в НАТО".
Лавров се опита да оправдае тези условия като необходими за запазване на независимостта и идентичността на украинския народ, въпреки факта, че ISW рутинно документира как руските сили и окупационни служители участват в преднамерени кампании за етническо прочистване и усилия за премахване на украинския език, култура, история и етническа принадлежност в районите, които руските сили окупират.
Лавров заяви, че не Украйна ще реши кога да започне да говори сериозно с Русия за края на конфликта, а че Западът ще вземе това решение. Той отхвърли скорошни публикации в медиите за възможността за преговори, като заяви, че слуховете са просто слухове. Лавров заяви, че няма надежда, че Русия ще бъде победена.
Лавров направи подобни изявления и на 15 декември 2023 г., което предполага, че Кремъл вярва, че колкото по-дълго продължава войната, толкова повече територия ще може да окупира Русия и че курсът на войната все повече ще отслабва преговорната позиция на Украйна.
Също така заяви, че подкрепата за войната е обединила руския народ и е укрепила руската идентичност. Лавров твърди, че войната е допринесла за "прочистването на хора, които не се чувстват обвързани с етническата руска история и култура и историята и културата на руската държава.
Лавров твърди, че някои от тези хора са напуснали Русия в началото на войната, но че по-голямата част от руското общество се е обединила по безпрецедентен начин.
Изявленията имат за цел да очертаят руското общество като обединено около войната, въпреки тежките усилия на Кремъл да пресече всяко несъгласие и да засили непропорционално фракциите, които подкрепят войната. Кремъл продължава да няма единна позиция относно връщането в Русия на онези граждани, които преди това са я напуснали.
Бойното поле в Украйна продължава да бъде център на надпреварата за технологично настъпление и отбрана между руските и украинските сили. Заместник-началникът на украинското Главно военно разузнавателно управление (ГУР) генерал-майор Вадим Скибицки заяви на 18 януари, че руските сили се учат достатъчно бързо и напълно са адаптирали крилатата ракета Х-101 с въздушно изстрелване в сравнение с модела, който Русия използва през 2022 г.
Новите Kh-101 са оборудвани, за да се предотврати излъчването на ракетите от проследими топлинни сигнали.
Скибицки отбеляза, че украинските сили трябва да направят нововъведения и да се адаптират в отговор на руските адаптации, за да предотвратят загубата на територии.
Оценката на ГУР за руските технологични иновации във въздушната област е в съответствие с предишните наблюдения на ISW, че руските сили адаптират своите методи и средства за нанасяне на удари.
Депутатът от Московската Дума Андрей Медведев идентифицира подобна динамика на адаптация-отговор в публикация от 18 януари, където обсъжда използването на дронове както от руските, така и от украинските сили.
Медведев заяви, че Русия е избрала масовото производство на дронове, което е довело до производството на голям брой такива, които нямат необходимите технологични адаптации, за да се конкурират с украинските дронове въз основа на опита от бойното поле.
Медведев отбеляза, че украинските сили непрекъснато подобряват своите безпилотни самолети и предупреди, че постоянните украински иновации могат в крайна сметка да направят руските масово произвеждани безпилотни самолети неефективни.
Дискусията на Медведев за значението на постоянната технологична адаптация и иновациите на бойното поле подчертава оценката на ISW, че руските и украинските сили са ангажирани в технологична и тактическа надпревара между настъпление и отбрана.
Френското министерство на отбраната (МО) обяви на 18 януари, че стартира артилерийска коалиция, за да засили подкрепата за Украйна на фона на продължаващите украински изявления, че руските сили в Украйна имат превъзходни артилерийски способности.
Френското министерство на отбраната заяви, че е стартирало коалицията "Артилерия за Украйна" - една от петте коалиции за способности в рамките на Контактната група за отбраната на Украйна, която също включва коалиции, които имат за цел да помогнат в подкрепа на Украйна с противовъздушна отбрана, бронирани превозни средства, въздух способности на силите и морска сигурност.
Френското МО заяви, че артилерийската коалиция има за цел да изгради украински артилерийски способности в дългосрочен план чрез индустриални партньорства.
Френският министър на отбраната Себастиен Лекорню също обяви, че Франция ще достави шест артилерийски системи Caesar на Украйна през следващите седмици и ще доставя 50 плъзгащи се бомби AASM Hammer на Украйна на месец, считано от януари 2024 г. Той заяви, че Франция може да произведе 72 артилерийски системи Caesar за Украйна през 2024 г. и ще похарчи 50 милиона евро (54,3 милиона долара) за финансиране на производството на 12 от системите Caesar, но че Франция ще се нуждае от партньорска подкрепа, за да финансира останалите 60 системи.
Украинският министър на отбраната Рустем Умеров заяви, че недостигът на боеприпаси е спешен проблем за украинските сили. Руските усилия за разширяване на отбранителна индустриална база са позволили на руските сили да изстрелват десетки хиляди артилерийски снаряди по украински позиции всеки ден.
Руският артилерийски огън превъзхожда украинския в съотношения 5:1 и 10:1 - в зависимост от сектора на фронта и интензивността на боя.
Украински официални лица по-рано посочиха, че комбинацията от недостиг и забавяне на западната военна помощ вероятно кара украинските сили да използват други материални средства.
Умеров заяви, че подобрените артилерийски способности са ключова необходимост за спечелване на войната и че Украйна полага усилия за разширяване на производството на снаряди.
Украйна също в момента разширява производството си на дронове за наблюдение от първо лице, за да компенсира въздействието на недостига на артилерийски боеприпаси, заявена е целта да произведе един милион FPV дронове през 2024 г.
Парламентът на Европейския съюз (ЕС) гласува да подкрепи още една стъпка в процедурата за върховенство на закона, която в крайна сметка може да спре правото на глас на Унгария, след като унгарският премиер Виктор Орбан наложи вето на гласуването на ЕС за допълнителна военна помощ за Украйна.
ЕП осъди неотдавнашното вето на Орбан върху помощта за Украйна, така и гласува необвързваща резолюция, която призовава държавите членки на ЕС да предприемат действия и да определят дали Унгария е извършила сериозни и постоянни нарушения в съответствие с правната рамка.
Рамката установява процес от три стъпки, включително оценка, препоръка и последващ мониторинг, за определяне и предотвратяване на всякакви заплахи за върховенството на закона в ЕС.
ЕС по-специално декларира през 2022 г., че вече не може да счита Унгария за пълна демокрация, а по-скоро за хибриден режим на избирателна автокрация, тъй като отсъства "уважението на Унгария към демократичните норми и стандарти".
"Ройтерс" отбеляза, че евентуално лишаване на Унгария от правото на глас в ЕС чрез тази процедура в съответствие с член 7 от Договора за ЕС е малко вероятно да се случи скоро и че гласуването в ЕС цели да окаже натиск върху Орбан преди срещата на върха на лидерите на ЕС на 1 февруари, която ще включват дискусии за допълнителна помощ за Украйна.
Русия и Централноафриканската република (ЦАР) преговарят за руска военна база в ЦАР. Руският посланик в ЦАР Александър Бикантов заяви, че министерствата на отбраната на Русия и ЦАР обсъждат създаването на руска военна база в ЦАР и в момента избират местоположението на базата.
Руското издание РБК съобщи, че руското посолство в ЦАР е заявило, че руски и централноафрикански служители все още не са финализирали размера на потенциалния руски контингент в ЦАР или датата на неговото пристигане.
Подкрепеното от Кремъл издание Africa Initiative съобщи на 16 януари, че съветникът на президента на ЦАР Фидел Нгуандика е заявил, че ЦАР иска Русия да построи военна база в страната и че правителството "вече е предоставило място в Беринго, на 80 км от Банги, където има международно летище." Съобщава се, че обектът в Беринго може да побере до 10 000 служители.
Кремъл продължава усилията си да разшири влиянието на Русия в Африка чрез Африканския корпус, контролиран от руското Министерство на отбраната (МО), и вероятно се опитва да разшири операциите на Африканския корпус в Нигер, Буркина Фасо, Мали и ЦАР.
Очевидната способност на руската армия да преговаря за разполагане на експедиционни сили в ЦАР показва, че Русия е компенсирала част от острия недостиг на работна ръка, който руската армия изпита през 2022 и 2023 г.
Руската армия набързо преразпредели сили от (малките) чуждестранни бази на Русия в Киргизстан, Таджикистан, Армения и Сирия, към Русия през 2022 г., вероятно в отговор на острия недостиг на персонал от руската инвазия в Украйна.
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук