Доклад на ISW разкри какви схеми за избягване на санкциите крои Русия чрез Китай и Беларус

Китайският президент Си Дзинпин ще се срещне с руския президент Владимир Путин по време на държавно посещение в Русия от 20 до 22 март, за да обсъдят схемите за избягване на санкции и интереса на Китай да посредничи за уреждане на войната в Украйна чрез преговори. Кремъл заяви, че Путин и Си планират да подпишат неуточнени двустранни документи и да обсъдят актуални въпроси от партньорството между Русия и Китай.

Съобщава се, че китайски компании са продали пушки, части за дронове и оборудване на руски организации, които биха могли да бъдат използвани за военни цели, а западните разузнавателни агенции са заявили, че китайското ръководство обмисля предоставянето на смъртоносно оборудване на Русия.

Това се посочва в дневната сводка за войната в Украйна на Института за изследване на войната (ISW).

Си вероятно планира да обсъди схеми за избягване на санкции с Путин и руски официални лица, за да подкрепи продажбата и предоставянето на китайско оборудване на Русия. ISW по-рано оцени, че президентът на Беларус Александър Лукашенко и Си подписаха пакет от 16 споразумения на 1 март, които могат да улеснят избягването на руските санкции чрез канализиране на китайски продукти през Беларус.

Си също така вероятно има за цел да насърчи усилията на Китай, насочени към позициониране на Китай като безпристрастен посредник от трета страна за преговорите между Русия и Украйна. Китай публикува широк мирен план от 12 точки за войната в Украйна на 24 февруари, въпреки че остава неясно какви по-категорични китайски предложения за договорено уреждане на войната ще включват. Си може да се опита да използва успеха си в посредничеството при възстановяването на дипломатическите връзки между Иран и Саудитска Арабия в по-големи усилия за посредничество в тази война.

Беларуският президент Александър Лукашенко потвърди, че беларуската промишленост доставя на Русия електронни компоненти. Така потвърждава предишни предвиждания на ISW, че Беларус може да помогне на Русия да избегне западните санкции. Лукашенко заяви на 17 март, че Беларус и Русия са подписали споразумение за създаване на съвместен беларуско-руски център за разработване и производство на фотомаски (междинен продукт, използван в производството на интегрални схеми). Двете държави са разработили списък с критични важни електронни компоненти и че беларуската индустрия вече е започнала да доставя неуточнена микроелектроника на руски предприятия.

ISW по-рано оцени, че Беларус може да улесни избягването на санкции за Русия и че Китай може тайно да прехвърли стоки и/или оборудване в Русия през Беларус.

Държавният департамент на САЩ санкционира няколко допълнителни беларуски отбранителни организации и затегна съществуващия контрол върху износа към Беларус от 24 февруари 2023 г., но тези санкции може да не са достатъчно изчерпателни, за да попречат на Беларус да изпраща на Русия електронни компоненти, използвани в оръжейни системи и други технологии с двойна употреба.

Лукашенко направи това изявление в технологичното предприятие на Беларуското акционерно дружество Planar, което САЩ изглежда не са санкционирали.

Реториката на сръбския президент Александър Вучич за отказа на Белград да санкционира Русия се смекчава. Вучич отказа да обещае, че Сърбия няма да санкционира Русия. Той призна, че решението на Белград да не се присъедини към европейските санкции срещу Русия е довело до "трудни икономически обстоятелства" на Сърбия. Той заяви на 17 март, че ще прецени "кога сме в задънена улица и кога нашата политика трябва да има промяна". Сръбският министър на икономиката Раде Баста на 14 март призова сръбското правителство да наложи санкции на Русия и заяви, че Сърбия плаща "висока цена", за да не го направи.

По-рано Politico съобщи, че Вучич изглежда преразглежда близките връзки на Сърбия с Русия, подтикнати отчасти от продължаващите усилия за вербуване и подривна дейност на групата "Вагнер" в Сърбия и демонстриране на международната икономическа и информационна цена, наложена на Путин от инвазията му в Украйна.

Руското издание "Независимая газета" съобщи, че не е изпращало въпроси до финансиста на "Вагнер" Евгений Пригожин относно слухове за заговор на руския президент Владимир Путин и руския секретар на Съвета за сигурност Николай Патрушев. "Независимая газета" предположи, че някой, отговорен за фабрикуването на искането, е активно ангажиран в разпалването на конфликт между различни структури на силоваците, което може да подкрепи оценката на ISW от 16 март, че Пригожин вероятно е популяризирал предполагаемия заговор в подкрепа на информационни кампании срещу руския военен истаблишмънт.

Първоначално ISW оцени на 16 март, че Пригожин може да е изфабрикувал предполагаемия заговор в подкрепа на тези информационни кампании.

Пресслужбата на Пригожин беше замесена в някаква измислица предвид опровержението на "Независимая газета", но изглежда Пригожин не е измислил самия слух. Пресслужбата на Пригожин може да е получила изфабрикувано запитване за пресата или може да е изфабрикувала самата заявка за пресата. Пригожин обаче избра да даде известност на слуховете за заговор. ISW продължава да счита, че Пригожин е популяризирал слуховия заговор за идентифициране на Патрушев и руския Съвет за сигурност като врагове на групата "Вагнер", поставя условия да се обвинява Патрушев за провалите на "Вагнер" в Украйна и подкрепя текущите информационни кампании срещу традиционното руско военно звено.

Кремъл продължава да провежда наборни акции на резервисти в цяла Русия. На 16 март заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев проведе съвещание в наборен военен център в Санкт Петербург относно набирането на военнослужещи по договор.

Военният офицер от Пензенска област Андрей Сурков съобщи, че областта разпространява призовки за призоваване на мъже с предишен военен опит за ежегодно 30-дневно обучение. Сурков заяви, че мъже без предишен военен опит няма да бъдат призовавани за такова обучение и отбеляза, че към 16 март центърът за набиране на военни вече е постигнал целта си от 140 души за това повикване.

Република Марий Ел също обяви призоваване на резервисти за военна подготовка на 16 март, позовавайки се на непубликуван президентски указ от 22 февруари. Според руското законодателство руският президент трябва да одобри всеки указ, призоваващ резервисти за обучение, а Путин не е издал публично такъв указ до момента на тази публикация. Руски опозиционни медии също съобщиха за случаи на центрове за набиране на военни, които неправомерно доставят призовки на починали мъже.

Руското опозиционно издание Meduza съобщи на 16 март, че над 40 руски региона са започнали да разпространяват призовки за "изясняване на документите за военна регистрация".

Ръководителят на международната правозащитна група "Агора" Павел Чиков заяви, че макар тези призовки да не показват, че Кремъл тайно провежда втора мобилизационна вълна в момента, Русия може да планира принудително призоваване на резервисти през април.

Чиков отбеляза, че е наблюдавал индикатори за принудителна повиквателност в жалби, които получава от мъже в наборна възраст. Чиков съобщи, че някои студенти и мъже, които са кандидатствали за алтернативна служба, получават призовки да се явят пред наборната комисия през май или юни, вместо през определения пролетен наборен период, започващ на 1 април.

Чиков отбеляза, че не е ясно защо руските военни центровете за набиране на персонал са започнали да разпространяват призовки през март да се явят в центровете за набиране на военни и предполага, че руските служители може да планират събития за мобилизация и набор или може да поставят условия за набиране на военнослужещи по договор.

Чиков заяви, че Русия преди войната не е призовавала мъже за уточняване на военната им регистрация. Кремъл може да се опитва да използва пълноценно капацитета си за обучение, като мобилизира някои резервисти заедно с пролетните наборници, но това усилие остава малко вероятно да генерира ефективни бойни сили в продължение на много месеци.

Представители на Кремъл и организации на ветерани продължават да се застъпват за по-големи социални придобивки за военнослужещите и техните семейства, вероятно в опит да стимулират и насърчат набирането на доброволци.

Секретарят на Генералния съвет на партия "Единна Русия" Андрей Турчак съобщи, че Руската държавна дума скоро ще приеме законопроекти за предоставяне на правна помощ на ветерани, премахване на административни такси за ветерани при подаване на документи, намаляване на срока, необходим за обявяване на военнослужещ за законно починал искане на обезщетения и предоставяне на обезщетения за ветерани на военнослужещи, воювали в Донбас от 2014 г.

Турчак добави, че президентската комисия за решаване на проблемите със "специалната военна операция" обмисля нови разпоредби за опрощаване на дългове на родители на военнослужещи и отпускане на допълнителни плащания за наборници, които се обучават на границата с Украйна. Съюзът на ветераните от Белгород също изпрати писма до всички общински събрания в Белгородска област с предложение за издаване на допълнителни облаги за ветераните от войната, като премахване на поземления данък и разрешаване на безплатно пътуване в градския и крайградския обществен транспорт.

Би Би Си и руският независим издател "Медиазона" потвърдиха самоличността на най-малко 1000 затворници, които са починали в Украйна от януари 2023 г. Разследването отбеляза, че 400 от потвърдените смъртни случаи са настъпили през първите две седмици на март 2023 г. предимно около Бахмут.

BBC и Mediazona потвърдиха имената на 2092 затворници, убити в бойни действия от началото на войната.

Американски служители по-рано изчислиха, че "Вагнер" вече е дала над 30 000 жертви по време на войната, повечето от които вероятно са били затворници.

Съобщава се, че руските сили са задържали трима украински партизани в окупираната Запорожка област на 17 март. Руският военен говорител Роман Кодрян заяви на 17 март, че руските сили са конфискували два тайника с оръжия и са арестували трима украински партизани, обвинени в планиране на "терористична" атака на неопределено място в окупираната Запорожка област.

Руските официални лица продължават да изпращат украински деца в лагери в Русия като част от по-мащабната кампания на Русия за етническо прочистване срещу Украйна. Окупационният ръководител на Запорожка област Евгений Балицки заяви на 17 март, че група от 35 ученици от Каменка-Днепровска област, Запорожка област, участват в лагер "Ден след утре" в Московска област.

Балицки твърди, че окупационните власти на Запорожка област и руският комисар по правата на човека Мария Львова-Белова преди това са транспортирали 155 деца в Русия, за да участват в лагера "Денят след утре".

ISW по-рано съобщи, че организацията "Денят след утре" обяви, че ще започне да провежда "рехабилитационни" обиколки в Крим с деца, които се нуждаят от специална психиатрична помощ.

ISW продължава да оценява, че руски официални лица и окупационни власти използват прикритието на психиатрични услуги и медицинска рехабилитация, за да доведат децата по-дълбоко в контролираната от Русия територия в Украйна или да ги депортират в Русия.

Международният наказателен съд (МНС) издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин и руския комисар по правата на детето Мария Львова-Белова на 17 март за предполагаеми военни престъпления, включващи депортиране на украински деца в Русия.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук